чико чиков в неделя

След поредния брифинг Чико беше заспал дълбоко.  Когато се събуди пак беше неделя. Пак старият му приятел Кево беше намазал перчема си с порция брилянтин, и пак се готвеше да покани “събеседник по желание” поглаждайки мустак, както навремето беше го правил, когато на горещия стол седеше Владко и “най- смелия журналист на планетата” му задаваше жестоки, смущаващи, нямащи адекватен отговор въпроси от рода “какво е малкото име на народния поет Иван Вазов?”. И Владко отговаряше безпогрешно, пред одобрителния поглед на смелия журналист.

Времето на БКП и  на  ПКП бяха отминали безвъзвратно. Сега власта беше в ръцете на ПХП и Чико мечтаеше да се върне в джунглата край езерото на крокодила Кочо, където прабаба му Чика беше откърмила неговият стар приятел Тарзан. И тарзан го нямаше, даже Винету беше свален от власт и редовно пиеше топла минерална вода за прочистване на бъбреците.

От няколко дни страната се вълнуваше поради поредният екшън, подобен на този отнел живота на Милен. Брифинг след брифинг, интервю след интервю, се излъчваха по канали и каналчета, по ТВ,БТВ, БНТ и други подобни като РАИ, ТF1 и др.

Чико се събуди  с поредното главоболие, почеса червения си задник и дълбоко се замисли. Този път бяха загинали две момичета, неизвестни извънземни бяха отвлекли бивш футболист, разпръсквайки маратонките му за заблуда на “дежурната” полицайка. Чико искаше да включи телевизора но не посмя. Страхуваше се от нов брифинг, от които му се доспиваше. Прокурорите нямаха право да говорят докато съдиите не им дадат думата, съдиите мълчаха защото следователите не бяха свършили следствието, а следователите бяха в отпуск. Все пак беше месец Юли и по конституция всички граждани имаха право на годишен отпуск. Делото можеше да почака, както момчето убило Милен чакаше да му се размине след пищната сватба на майка му.

Чико обичаше да мисли. И пак се замисли. Хората бяха задминали  по маймунджулуци и най-голямите маймуни. Като бивша маймуна Чико имаше сериозни познания по темата, но чак за такива невероятни маймунджулъци не беше чел даже в Библията на неговото  племе, което живееше там край езерото на крокодила Кочо.

Брифинг след брифинг, интервю след интервю доказваха, че нищо не може да се докаже. Надрусани

извънземни са препускали по булевардите и улиците с джипове и летящи чинии и са си разхвърляли маратонките из града. Отвлекли са бивши футболисти и даже настоящи полицайки, удряли са асансьори и таксита и даже са се прибрали у тях със стълба.

Ах тези извънземни, такива бели правят, че на Чико му се прииска да стане отново маймуна, за да си няма работа с извънземни.

Днес беше неделя и журналиста Кево, пак се готвеше да задава неудобни въпроси на някой “събеседник без желание”. Кого ще покани за “събеседник” не се знаеше, както не се знаеше, дали оня футболист има роднини в полицията. Кой го е снабдил със доинята лампа на Аладин?

Чико стана, облече белият костюм с когото не се разделяше напоследък, обу белите трандафори и се запъти към телевизията. Искаше да се срещне с Кево и да го покани за “събеседник по желание”. Толкова много въпроси се въртяха в главата му, а нямаше на кого да ги зададе. Чико се качи на джипа си, но веднага слезе. Сети се, че снощи беше пил сайдер с 4,5% алкохол.