Човекът без мнение
Джонатан – наперен двадесет и четиригодишен млад мъж – се разхождаше пред входа на учебния корпус на университета. Лекциите му бяха приключили по-рано и докато чакаше своята приятелка, бавно крачеше по пясъчната алея с голям сак през рамо. Наоколо нямаше никого освен възрастния градинар, който така се беше вглъбил в оформянето на живия плет пред корпуса, сякаш на света друго не съществуваше. Времето беше горещо, а единствената сянка беше под дърветата край плета. Джонатан погледна часовника си. Беше подранил и оставаха още петнадесетина минути, докато лекциите на неговото момиче приключат. Приближи се към сянката и разсеяно поздрави градинаря.
Познаваше го само по име. Пенимън. Изглеждаше добродушен и, за да убие времето, младежът се поинтересува от работата му.
– Не е трудно. Въпрос на опит. Правя го от петнадесет години, а плетът е от доста по-отдавна. И двамата сме свикнали – усмихна се мъжът.
Джонатан пусна сака на земята и откопча още едно копче на ризата си.
– Нямаше ли да е по-добре да има рози или някакви други цветни храсти?
– Не знам – повдигна рамене градинарят.
– Нямате ли мнение?
– А трябва ли да имам мнение?
На младежа му стана интересно и го погледна по-внимателно.
– Че как можете да нямате мнение? Що за човек ще е този, който няма мнение?
– Не е задължително – подсмихна се възрастният мъж, изправи се, остави ножицата на плета и се протегна. – Помислете: мнение имаме, когато възприемаме нещо като едно или друго, като добро или лошо, като положително или отрицателно. Градим логически структури, на основата на които правим извод за характеристиките на даден обект или събитие и възприемаме даден резултат като най-верен, най-правилен от останалите възможни. Съгласен ли сте?
Джонатан го изгледа изненадано и недоверчиво. Не каза нищо, но леко кимна.
– Обаче всичко се променя – продължи Пенимън. – Такова е естеството на нещата. Коя от теориите от отминалите векове е останала непроменена? Колко века философите водят спорове помежду си и досега не са постигнали ни най-малко сближаване на възгледите си? Чешат си езиците – изсмя се кратко. – Преливат от пусто в празно и така и ще си бъде винаги. Ами религиите? Всяка се обявява за единствено истинна, но никоя не може да обясни естеството на видимия и невидимия свят, за които непрекъснато дрънкат и затова настояват за вяра.
Младежът не очакваше такава тирада от един обикновен градинар.
– Даже и така да е, не можете да отхвърлите научните постижения.
– Кои по-точно? Тези, които все още не са оборени от някоя по-нова теория? Че коя научна теория в миналото не е претърпяла поне частични изменения? Една от най-великите теории дори се нарича “Теория на относителността”. Няма що! Издигнахме относителното в непоклатима норма. Та защо да имам мнение? За да имам повод да споря за разни неща, които на следващия ден ще се окажат различни?
– Вие сега ще отречете и закона за гравитацията – изхили се Джонатан.
– Разбира се – разсмя се на свой ред Пенимън. – Гравитацията е валидна в света, който познаваме. Никой не е бил обаче в черна дупка, например. Твърди се, че там познатите физични закони се променят. Е, що за закони са тогава законите, които не важат навсякъде еднакво?
– Добре де, оставете философските и научни теории. Какво ще кажете за всекидневни въпроси? И тогава ли не трябва да имаме мнение?
– За всекидневните въпроси е същото. Зная какво искам, зная какво харесвам. Зная дали ми се излиза на разходка или предпочитам да почета вкъщи, но това не означава, че едното е по-добро от другото. В единия момент едното за мен – Пенимън натърти на “за мен” – е по-добро, в друг момент обаче същото нещо е по-лошо. Не можете да отсечете веднъж за винаги: “Разходката е по-добра от четенето!” Нали?
– Бе то е така, ама... и все пак не разбирам как можете да живеете по този начин.
Градинарят смъкна сламената шапка от главата си и започна да си вее с нея, докато обмисляше отговора си.
– Вижте: хората непрекъснато изпитват необходимост да определят всичко около себе си, да слагат етикет на всяко едно нещо, да го класифицират, да го прошнуроват, прономероват и да го поставят на съответната етажерка в библиотеката на своите мнения. Толкова са свикнали с това, че не могат да съществуват без да го правят. Без тези етикети ще се чувстват като голи, като сакати. Използват мненията си като патерици. Без тях имат чувството, че ще се оплетат и няма да знаят какво да правят.
– Ами то в голяма степен си е така.
– Само така ви се струва, младежо. Не мислите ли, че без тези рамки, които сами си поставят, хората ще живеят по-свободно? Когато човек няма необходимостта да сочи с пръст и да заклеймява или да благоговее, не мислите ли, че точно тогава ще започне да възприема нещата такива, каквито са?
– Тогава даже няма да знаем какви са нещата, че да ги възприемаме.
– А трябва ли? Ако едно малко дете види калинка без да знае как се казва онова червено нещо на точки, което лази пред него, без да знае дали е красиво или не, нима няма да го възприеме?
– Чакайте! – разпали се Джонатан. – Вие говорите за тотален срив на света. Къде отива общественото мнение тогава?
– Отива в небитието, където му е мястото. Няма да има нужда от обществено мнение. Общественото мнение казва: “това е лошо”, а не “това не ми харесва”. Никой не може да знае дали въпросното “това” е “лошо” или не е, но всеки може да каже дали му харесва или не. Тогава няма да има никой, който да сочи с пръст и да заклеймява, а другите да се съобразяват с него, защото “той е известен” или защото “той е умен”. Известен ли е например... този... как му беше името... Брад Пит да речем?
– Е...
– Известен е там, където са гледали филмите му, там където изобщо се гледат филми. Това са двете Америки, Европа, част от Азия, но като тръгнете из Африка например или из обширните затънтени краища на Близкия и Далечния Изток, където са струпани огромни маси хора, ще разберете, че там изобщо не са чували за Брад Пит просто защото никога не са ходили на кино. Някои от тях вероятно даже и не знаят какво представлява това. Така че, той е известен на Вас, на хората от Вашата среда, но не може да се каже, че е известен по принцип. И не съм убеден, коя група би се оказала по-голяма.
– Съгласен съм, всичко това е ясно – изпъшка Джонатан – но все пак не мислите ли, че така хората ще започнат да живеят всеки сам за себе си и никой няма да знае какво трябва да направи в дадена ситуация? Когато трябва да се вземе решение, всеки изказва позицията си именно от своята гледна точка, от своите разбирания, представи и мнение.
– Решенията се взимат на основата на опита, а не на мнението. Ако нямаш опит, не можеш да имаш мнение, иначе ставаш празнодумец. Ако обаче имаш опит, тогава също не ти трябва мнение – просто правиш нещата така, както знаеш, че ще се получат. Което от своя страна не означава, че някой не е пробвал да направи същото нещо по друг начин и той не се е оказал по-успешен. Но така или иначе, това е сравняване на опит, а не на мнения.
Джонатан изпъшка.
– Трябвало е да станете професор по философия.
Пенимън замълча за момент, понаведе се към него, намести очилата си и го погледна право в очите.
– Аз бях професор по философия.
Джонатан чак отстъпи от изненада.
– Но... – започна сякаш му беше трудно да осмисли чутото – тогава... този плет...
Градинарят се разсмя с глас.
– Омръзна ми да трябва да давам мнение за щяло и нещяло. Всеки държеше задължително да имам мнение и никой не разбираше, че да имаш мнение означава, че често ще трябва да го сменяш, защото всичко се мени. Отказах да си изграждам мнения, които на другия ден или на другата година се оказват неверни и трябва да ги променям, като си съставям нови мнения. Сега съм свободен от тази необходимост. Сега съм свободен.
Младият мъж понечи да каже още нещо, но вратата на учебния корпус се отвори и гъстата вълна студенти преля с глъчка по стъпалата към алеята. Приятелката му го повика, отдели се от масата и Джонатан я целуна за поздрав.
– Искаш ли да отидем да гледаме новия филм, как се казваше... “По изгрев”? Бил страхотен!
– Нали щяхме да отидем на плаж? – изненада се Джонатан.
– Нищо де, бил невероятен! – заподскача момичето дърпайки го за ръката.
– Кой ти каза?
– Всички така разправят.
Младежът изпъшка. Погледът му попадна на градинаря, който се приготвяше да продължи работата си, но чуваше разговора им и се подсмихваше.
– Хайде де! Ще ти хареса! – настояваш момичето.
– А ти откъде знаеш? – изстреля Джонатан без да се усети и му стана смешно.
Нарами сака и отсече:
– Не. Приготвили сме се за плаж, така че отиваме на плаж, а пък утре може и да отидем да го гледаме.
Двамата тръгнаха по алеята, като продължаваха да спорят, докато градинарят се захвана старателно с живия плет, сякаш край него нямаше никого.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Авторски разкази на Филип Данчев
http://malkiatprintz.blogspot.com
Under Creative Commons License: Attribution Non-Commercial No Derivatives
© Филип Данчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много ми хареса твоя разказ. Донякъде съм съгласен с твоя градинар, че опита е по-важен от мнението, но всеки израства в различна среда, сблъсква се с различни неща в живота и това прави дори опита строго индивидуален. Да не споменавам и това, че за различни хора една и съща ситуация може да бъде интерпретирана по различен начин.
И аз преди, като много глупаци като мен, търсих онази Истина с главно И, която трябваше да ми даде сигурност в живота, но тя, разбира се, не съществува. Единствената истина, която открих, е, че всичко е относително. Това търсене отново ме върна към себе си, точно откъдето тръгнах. Предполагам, че мнението за повечето хора е онази измамна сигурност, която ги предпазва от всеобщата неизвестност на живота, на която аз бях изложен, но колко от тях се осмеляват да го подложат на проверка, колко от тях смеят да се замислят поне за миг върху мнението на човека отсреща? Това наистина ме накара да се замисля. Когато сме деца, наистина не ни е страх да изследваме и експериментираме с живота, а какво се случва щом порастнем? Къде изчезва онзи дух на изследовател? Бих предположил, че той изчезва точно по времето, когато навлизаме в обществото... -
Преди време в студентските си години имах една публикация, която се казваше "Народ-тълпа". Беше провокирана от януарските събития тогава и изследваше кога народа се превръща в тълпа. Много ми напомня за това, което днес ти си написал. А и сегашните протести, ако се заеме човек да ги изследва ще стигне именно до въпросите, които ти повдигаш. Хубав текст! Много ми хареса.
-
Багодаря за указанията!Птиятен ден и... всекиму -по своя път!!!В днешно време пътища и пътечки дал Гопод!Човек се ражда със звезда,дано ни свети дълго тя!
-
Хе... този градинар предизвика добра дискусия, ще трябва да го питам какво му е мнението
Благодаря, Септември, за градинаря не знам, но аз съм напълно съгласен: хората имат право на мнение и право да го изразяват, единствено не трябва да го налагат, особено на всяка цена.
Животът е шарен, Минчка, интересни теми има много. Благодаря ти.
Благодаря ти, Лина Добре е по-често да прескачаме тези плетове, тогава и обмяната на мнения ще направи усмивките по-шарени
Хахаха.. Викторе, сега стана сложно :D Може би градинарят все пак може да работи върху един обществен жив плет, осъзнавайки, че все пак редът като цяло е нещо добро, без да има мнение за него А аз, определено нямам намерение да подстригвам плетове и може би си го казал всичко тук: "...фойерверк от мнения които озаряват небето на живота ни и го правят по прекрасен." Просто не трябва да се налага едно или друго, иначе отмиваме цветовете на фойерверка Хайде де? Ще бъде интересен разказ за сблъсъка на мненията на плета и ножицата, в светлината на философско-градинарския труд
Благодаря ти, Виолета Както писах по-горе, важното е човекът, когато е на път да върви по своя и да се наслаждава на другите, но не и да настоява всички да вървят по неговия -
След дългата днешна разходка,се спрях на този разказ.От дългогодишния си опит на всякакви плетове и градини (не съм от най-опитните градинарки)изказвам мнения:Първото-Авторът се е справил много добре и второто-човек без мнение и без опит е "наполовина" човек!"На път,човекът е човек тогава,когато е на път!"Дано сме на правилния!
-
Градинарят философ осъжда себе си на социална изолация. Затова му е необходим и плета. Плета е нещо което не може да има мнение във смисъла в който градинаря го вижда. И градинаря може да си го подстригва както си иска налагайки му собственото си мнение или изобщо да не го подстригва ако следва собствената си философия докрай. Това е при положение, че плета е лично негов. Един обществен плет обаче се подстригва съгласно общоприетото мнение. Това което искам да кажа е, че в разказа има логическо несъответствие. Градинар отшелник не би могъл да работи върху обществен плет в университета. Може би управата на университета е оставила стария професор да подстригва плета, както му дойде за да може да преподава на студентите своето мнение за липсата на всякакво мнение Това ще помогне на студентите по философия да научат за епикурейството и метафизиката като течения. Но това си е мнение на управата на университета и с нищо не заангажира читателя или писателя които могат да си имат свое мнение или изобщо да нямат такова. Харсеват ми философски пъзели. Готин разказ както винаги. Но не биваше да немесваш концепцията за добро и зло. Това е философска атомна бомба от която избухват мнения унижтожавайи всичко наоколоА може би ти имаш нужда от всичките течи мнения както имаме нужда и ние от твоето. Просто за да не сме сами във тоя свят. Може би това не е бомба а фоерверк от мнения които озаряват небето на живота ни и го правят по прекрасен. Уфф. Сега ми се дописа разказ. В него бих представил мнението на плета за философиите на Градинаря.
-
Много символичен този жив плет-също като оградите, които издигаме помежду си за да си браним мненията и съмненията, и какво ли още не. В крайна сметка колкото и да е висока оградата усмивката винаги може да я прескочи. Радвам ти се, Филип за идеята и изпълнението. Поздрави!
-
Героите ти са неповторими,темите също, а за таланта ти - няма да говоря!Поздрав!
-
Благодаря на всички ви, момичета.
Таня, де всички да бяхме такива градинари, животът щеше да бъде много по-хубав
Роси, това е най-хубавото: за да напиша нещо, понякога трябва да науча толкова интересни неща, които никога не съм подозирал, че ще науча, а за разбирането на проблемите на другите, доколкото е възможно - то е задължително; без него писането едва ли би имало смисъл. И разбира се - никакво главозамайване...
Дани, това е чудесно - значи наистина съм успял.
Кали, мисля, че тази свобода не е токова трудно постижима, поне за по-голямата част от нещата в живота ни, но ми се струва, че често, когато се поддаваме на мнението на другите, губим самоосъзнаването за това, че се поддаваме. Дано успяваме повече със свободата -
За втори път те чета днес и други мисли нахлуват в мен! Поздрав Фил!
-
Дали, за да пише авторът интересно и да увлича читателя,е необходимо не само да е талантлив, но и да има знания в различни области, да е философ, като твоя градинар, но преди всичко - да приема с разбиране проблемите на заобикалящите го и в гърдите му да тупти сърцето на един обикновен човечец-добряк? И този твой разказ едновременно ми достави духовна наслада и ме размисли. Благодаря!
-
Умен градинар, брей!
И, разбира се, фантастичен разказвач! За мен отново бе удоволствие, Филипе!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ти, Анна, май общото мнение е уютно за много хора
Благодаря, Костадин