6.04.2010 г., 16:39

Човекът, Дяволът и Времето (Малки дяволски истории)

1.3K 0 0
1 мин за четене

Човекът знаеше - той бе дошъл за него. Беше дошъл за душата му. Самият той – Дяволът! Знаеше, че този ден рано или късно ще настъпи, че ще дойде и неговият ред и затова от много дълго време бе започнал да се подготвя. Бе очаквал този час и затова не изпита ни най-малък страх. А Дяволът беше страшен. Много страшен. И хитър. Той винаги се появяваше неочаквано при избрания човек, за да отведе душата му със себе си. Там, откъдето нямаше  връщане назад! Където имаше само Страх, Забвение и Пустота! Дяволът разчиташе на изненадата и изкушението. Но този път Човекът знаеше всичко. Той се страхуваше от Забвението и Вечният Мрак и не искаше да се докосва до тях. И отдавна знаеше какво ще се случи. Беше подготвен и ни най-малко не се изненада. А Дяволът стоеше пред него, обвит в ореол от великолепие и страх и го гледаше. Най-важният миг бе настъпил! Човекът събра сили и също го погледна! Срещна очите му! Дяволът отвори уста сред надвисналата тишина, за да каже нещо и… тишината остана… Дяволът разбра, че този Човек е различен. Че е безсилен пред неговата душа и тя не му принадлежи. И победен, той бавно се обърна и се отправи към своя нереален свят.
А Човекът остана и усмихнато гледаше слънчевите лъчи, птичките, дърветата… Душата му ликуваше! Беше спасена! Завинаги! Мракът и Забвението бяха победени! Те се бяха самопогълнали и в този момент бяха невъобразимо далече от него. Той беше устоял на Изкушението и на Страха и завинаги бе останал част от този свят. Душата му беше безсмъртна!

    И само един кратък миг по-късно край човека премина едно малко дете. То тичаше след едно колело и го удряше с пръчка. И колелото се въртеше…
Детето даже и не погледна към Човека - може би дори не го забеляза. Просто взе все още ликуващата му душа и продължи своя безкраен бяг…
Никой не знаеше къде отива то, но всички знаеха името му - Време!

А Дяволът вече летеше към следващата душа…


Copyright AdrianBantchev 1999-2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриан Банчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...