Следобяд реши да се разходи. Недалеч, до левия крак. Вкусният елексир беше заситил мозъка и затова мисълта му се движеше бързо – по гръбначния стълб, през таза, завой и – готово…

Пораздвижи се до петата, отдъхна си, облегнат на кокалчето, после стигна чак до пръстите. Там всичко беше нормално и спокойно – ноктите се ронеха нежно под въздействието на специалните добавки в храната, пръстчетата се свиваха и изправяха. Необходима микрогимнастика извън задължителното самомасажиране на тялото…

Позамисли се, втренчен в големия пръст. Как ли са се оправяли в това множество от чаркове по времето, когато обществото не е било атомизирано и се е състояло от цели хора…

Умни са били предците, умни…

За да се спасят от страшната болест, всички са били принудени да се затворят по домовете си. Едни от страх, други с помощта на държавното законово насилие.

В своите тухлено-бетонни пещери човечеството отдавна не създаваше нови неща – нищо в техниката, нищо в изкуството, нищо в мисълта.

Просто оцелявало…

До момента, когато се усеща – опасността дебне около домовете. И затова се наложило всеки да се затвори в своя лична пещерка. Храната подсигурена отвън, общуване – посредством някога модерната техника.

А сетне висшите умове решили – няма нужда цял човек да обикаля из стаята. И наситили организма човешки с необходимите му вещества – до пълно преосъзнаване. Мозъкът отделно, останалите части – всяка за себе си.

Никакви ексцеси и нарушения – мозъкът надзирава тялото, всички части разчитат на внясяните по специалните проводници енергетически средства, а самото тяло се разполага в прозрачен саркофаг – хем да е самостоятелно, хем под надзора на специални уредби.

За които бдят висшите служители на властта – членове на Златния милиард…

Размножаване? Защо? И без това хората са били много, прекалено много. А сега си живеят и са в готовност да се издигнат – до ниво резервни части за господарите на планетата…

Мозъкът кимна /или поне си представи, че кимва/ и мисълта тръгна обратно. Още едно ядене и – ще дойдат да приберат тялото. Както се досещаше, него щяха да издигнат на висок пост. Това му обещаха…

Макар лоши хора, пренебрегвайки обществените нужди и необходимостта от борба със заразите, да твърдяха – мозъци има предостатъчно, в саркофазите се отглеждат резервни части за висшите. Че кой мозък ще допусне друг да мисли вместо него…

Важното е друго. Нахранен е, има подчинено тяло, обещават му светло бъдеще. И не носи отговорности, както през проклетото минало на цялостно съществуване, наричано тогава живот…