Човекът от сребърната планина

19.10.2010 г., 23:11 ч.

Проза » Други

669 0 2

единствен, сам живее на света

със природните стихии,

ядещ от плътта на майката Земя.

От векове не виждал чаша вино и жена,

забравил езика майчин и бащин занаят,

и песни на млади моми - любов да донесат.

Обречен си стои в планинските гърди,

закърмен с бурни ветрове,

отвличан от гъсти гори и ветрове.

Но е построил църква на върха

и кога в храма дигне си гласа -

райски химн да пее!

Та в таз вълча църква огънят да тлее,

да издигне пламъка душата,

плътта да разтопи, да полети към небесата.

И в тъмна вечер, без луната и звездите,

с въздух вълци изпълват си гърдите

и се молят за Човека от сребърната планина -

върху сребърен облак да се слее с вечността!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

rouz-titanik (Донка Красимирова)

2011-02-06T14:04:54+02:00

Готино е,да но...този човек обичал ли е!?
Apokaliptiks (Апокалиптикс А)

2010-10-21T00:02:28+03:00

Готино е!