24.12.2009 г., 11:12 ч.

Чудо 

  Проза » Разкази
1252 0 1
2 мин за четене

 

 

                                                       ЧУДО

 

                                По действителен случай.

 

 

 

                                              Мара Шейх

 

 

                   На югоизток, в  близост  до нашето море, в полите на Странджа, се е сгушило едно китно селце. Там времето сякаш е спряло. Рано напролет щъркелите и лястовичките свиват отново своите гнезда. А песента на щурците се чува надалеч. Тук нощите  са  толкова тъмни, като че ли  няма небе и си се сврял в някоя пещера. Хората от Зидарово са дружелюбни и отзивчиви и още помнят историята на малкият  Величко Каленчов...                  

             Той бил сляп. Едно будно  и добро дете, на четири годинки, но...  сляпо. Родителите му се тормозели ден и нощ, защо Бог ги наказва така? Не може ли и той с другите момченца да тича безгрижно, да прави пакости... дори да го наказват за това, отколкото да гледат  как се мъчи, и те в своето безсилие да изпадат в отчаяние. 

             Случило се така:                                                                                                            

           Денят по нищо не се различавал от останалите.  На село работа много и никога не свършва! Така ги заварила вечерта. Умората надвила двамата родители и те заспали дълбоко.

- Ей, жено! - чула майката в съня си. - Събуди се и слушай, какво ще ти кажа! - поогледала се и видяла белобрад старец, подпрян на тояжката си .

- Ама ти кой си?

- Слушай внимателно! Стани в зори, грабни детето и тръгни на изток. Мини двете била, та в третото до голямото дърво, дето пери клони над другите. В корените му копни и с първата бликнала вода измий очите на детето! То ще прогледне!

- Какво говориш, човече? - попитала тя.

- Върви!

 Жената се пробудила. Потта се стичала по челото и  по врата ù. Станала, погледнала спокойно спящото дете, целунала го и се разплакала.

- Какво има жено? - попитал мъжът.

- Сънувах сън. Белобрад старец ми се яви и ми каза да ида през двете била в третото и до голямото дърво. Да копна в корените му и с първата бликнала вода да измия очите на детето. Ще прогледне.

- Ума си ли загуби?! Я лягай. Утре работа ни чака. Всички лекари ти казаха, че не може да се оправи. - жената склонила и легнала.

Денят отминал. На следващата вечер пак ù се явил същият старец на сън.

- Жено, защо не изпълни заръката ми? Стани на ранина, грабни детето и иди през двете  била в третото, под голямото дърво копни и като бликне първата вода, измий очите на детето! Ще прогледне!

Жената се стреснала, но в стаята нямало никой. На сутринта казала пак на мъжа си за съня.

- Абе ти работа нямаш ли си?? Сънища, бабини деветини!

На третата нощ пак се появил старецът и този път се скарал на жената. Тя се уплашила. Станала рано, грабнала детето и се запътила както ù бил заръчал той. Минала двете била и видяла третото. Заизкачвала се до високото дърво. Копнала под корените и бликнала вода! Жената измила очите на Величко и... той  прогледнал!

- Мамо, виждам зората! - жената горко заплакала и зацелувала детето си.

         Днес на това място има параклис. Хората в селото знаят, че е свято място. За съжаление, Величко Каленчов вече не е между живите, но много роднини негови са живи. Дори, доколкото зная, някои от тях са нестинари... Но... това е вече друга история. Ще ви я разкажа някой друг път!

 

© Милена Карагьозова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • marasheih (Мара Шейх), странджанските села пазят тайни и неподправен дъх на минало, традиции.Много хубав разказ! Нека има лековита вода и за сърцата ни, да прогледнем на света от по-чистата му страна...
Предложения
: ??:??