Чудото на Коледа

         Погледни... Погледни звездите през очите на едно дете! Виж - можеш да ги докоснеш с ръка, ако поискаш. Виж и най-прекрасната звезда - Коледната; точно преди 2007 години тя показала верния път на мъдреците. През Декември в ясна и безлунна нощ звездите мигат, мигат, блестят, сякаш празнично и те приканват да видиш чудото наречено Коледа!

         Ванко е на седем години. Днес - 24 декември е решил непременно да разбере какво означава Коледа и защо децата я обичат и очакват толкова много. Той имаше усещането, че не е само заради подаръците. От сутринта в къщи цареше суматоха. Трябваше да се украси елхата. Сестра му Надя, която беше по-голяма, имаше свое виждане за украсата. А по-малкото му братче, Дани, пълзеше неуморно наоколо, бърбореше си нещо и се прехласваше по лъскавите гирлянди, камбанки, играчки и светещи лампички. Родителите също се суетяха.

- Какво е Коледа? - попита изведнъж Ванко.

- Коледа е семеен празник! - отговори Надя дълбокомислено.

- Но какво по-точно? - настояваше момчето.

Надя само погледна учудено и продължи с украсата на елхата.

- Какво е Коледа? - попита Ванко майка си.

- Коледа е чуден празник! - отвърна тя.

- Но защо е чуден?

- Защото всички сме заедно край елхата, има подаръци... - каза замислено баща му.

         Ванко не беше много доволен от получените отговори на своята анкета. Не беше доволен и от върха на елхата. Струваше му се не достатъчно блестящ и празничен. Надвечер попита:

- Мамо, може ли да потърся друг връх за елхата ?

- Защо? Не ти ли харесва този ? - озадачи се майката.

- Хубав е, но стои някак не истински.

- Вече е късно да търсим нов! - отсече бащата.

- Добре, щом не го одобряваш, опитай се да намериш друг, ето ти пари! - добави с усмивка майката.

Ванко изтича навън презглава. Беше валял сняг, искрящ и чист, скриптеше под обувките. Точно зад ъгъла момчето видя фигура на човек, седеше в снега и гледаше звездите. Може би очакваше някой ? Ванко се приближи внимателно. Това беше старец, но не просяк. Дрехите му бяха груби, но чисти; лицето му сияеше в чудна светлина, а очите му сякаш горяха като две звезди. Той се усмихваше топло, изглеждаше безкрайно добър и щастлив. Момчето се поколеба за миг и остави парите в снега. Старецът свали погледа си от звездите и попита:

- Искаш да знаеш какво е Коледа ?

Ванко се стъписа, не очакваше някой да чете мислите му.

-   Да... - отвърна плахо.

- Коледа, чедо, е Любов! Защото от Любов Бог е пожертвал едничкия си Син, заради нас грешните люде; за да разберем и ние какво означава Вярата, Надеждата и Любовта! За да имаме истинска топлина в сърцето, милост и състрадание.

- Дядо, а който няма тази топлина?

- Той, чедо, има  камък  вместо сърце и е като жив мъртвец.

Мъртъв ходи по тази земя, а име носи!

- Дядо, дядо аз не искам да нося камък вместо сърце!

- Няма, чедо, не бой се! Децата са най-добрите на този свят.

Ако ги няма и светът ще загине. Ти не знаеш ли, че те идват при нас като ангели. Техните усмивки ни сгряват, техните очи са най-чисти и гледат право в сърцето; те знаят как се обича истински, без корист... Бъди добър и ще носиш Коледа винаги в сърцето си!

Вярата в доброто е голямо богатство, то ни е дадено даром. Ако имаш вяра, ще имаш и надежда, че доброто накрая побеждава. Ако имаш първите две и любовта в теб ще гори, и ще разбереш що е истинска мъдрост и щастие!

Старецът погледна отново звездите и добави съвсем тихо:

- Там, където е сърцето ти, там ще бъде и твоето богатство! Ето, моето сърце, подарявам ти го!

Ванко също погледна нагоре, но не разбра последните думи на стареца. Когато се обърна, него вече го нямаше. Момчето се заозърта плахо, в снега нещо блестеше...

- Ах! - възкликна то. - Това е Коледна звезда!

Ванко посегна да я докосне, тя беше рубиненочервена, топла и сякаш в нея гореше пламъче. Момчето я притисна до гърдите си и бързо хукна към вкъщи.

- Вижте, вижте... подариха ми истинска Коледна звезда! - викаше радостен Ванко.

  Родителите му се спогледаха учудено, Надя ахна, Дани се ококори. Те не бяха виждали подобна звезда. Ванко пожела сам да я постави на елхата. Звездата засия с чудна мека светлина и огря цялата стая. Всички бяха щастливи, но тази вечер най-щастлив беше Ванко, защото вече знаеше какво означава Коледа!

         А навън, в тихата и свята нощ, снегът се сипеше леко, леко; заедно с него от звездите се стелеше ангелската песен: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!"