Чудовище
1 мин за четене
Как те мразя!!! Май ме караш да лазя?! Мислиш си, че не мога без теб. Но там е твоята фатална грешка. Не мога да продължавам така да се хабя във фалшиви връзки без бъдеще. Мислиш си, че като си перфектна няма да те оставя. Една оставих като теб и теб ще оставя. Сигурно си си мислела, че никога няма да го направя, но изненада - аз не съм вече като другите - да чакат да бъдат оставяни в самота. Време е да видиш през какъв път съм минал, а аз да си върна част от моето разбито сърце. С твоето надменно държание, което няма никакво покритие, показваш колко глупаво може да изглежваш, че чак навеждах глава... И колкото по-добре се държах с теб, ти ставаше все по-надменна с мен. Казват: "Човек не може да твърди, че се е влюбвал, щом не обожава недостатъците на ближния..." Ами, опитвах се, но твоите са прекалено много. Просто ме пусни да си отида.
И един ден се срещнахме случайно, месец след раздялата ни. Беше много се променила, приличаше на мен вече по болка. Попитах те: "Как си?", а ти ме погледан право в очите и ми каза: "Добре" и че бързаш за някаде. Но аз видях това, което си мислише, че не видях - една малка сълза, която едвам се проронваше. Съжалявам, че те нарананих, съжалявам, че съм такова чудовище.
И един ден се срещнахме случайно, месец след раздялата ни. Беше много се променила, приличаше на мен вече по болка. Попитах те: "Как си?", а ти ме погледан право в очите и ми каза: "Добре" и че бързаш за някаде. Но аз видях това, което си мислише, че не видях - една малка сълза, която едвам се проронваше. Съжалявам, че те нарананих, съжалявам, че съм такова чудовище.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МиТаКк Митев Всички права запазени
