Чудовище
1 min reading
Как те мразя!!! Май ме караш да лазя?! Мислиш си, че не мога без теб. Но там е твоята фатална грешка. Не мога да продължавам така да се хабя във фалшиви връзки без бъдеще. Мислиш си, че като си перфектна няма да те оставя. Една оставих като теб и теб ще оставя. Сигурно си си мислела, че никога няма да го направя, но изненада - аз не съм вече като другите - да чакат да бъдат оставяни в самота. Време е да видиш през какъв път съм минал, а аз да си върна част от моето разбито сърце. С твоето надменно държание, което няма никакво покритие, показваш колко глупаво може да изглежваш, че чак навеждах глава... И колкото по-добре се държах с теб, ти ставаше все по-надменна с мен. Казват: "Човек не може да твърди, че се е влюбвал, щом не обожава недостатъците на ближния..." Ами, опитвах се, но твоите са прекалено много. Просто ме пусни да си отида.
И един ден се срещнахме случайно, месец след раздялата ни. Беше много се променила, приличаше на мен вече по болка. Попитах те: "Как си?", а ти ме погледан право в очите и ми каза: "Добре" и че бързаш за някаде. Но аз видях това, което си мислише, че не видях - една малка сълза, която едвам се проронваше. Съжалявам, че те нарананих, съжалявам, че съм такова чудовище.
И един ден се срещнахме случайно, месец след раздялата ни. Беше много се променила, приличаше на мен вече по болка. Попитах те: "Как си?", а ти ме погледан право в очите и ми каза: "Добре" и че бързаш за някаде. Но аз видях това, което си мислише, че не видях - една малка сълза, която едвам се проронваше. Съжалявам, че те нарананих, съжалявам, че съм такова чудовище.
© МиТаКк Митев All rights reserved.
