PositiveChaos (Никой) 20 април 2018 г., 22:10

Чужденец 

114 0 0

Живея на една планета далеч, далеч от тук и не, със никакъв си малък принц не съм роднина. Там, където съм отраснал, имаме  звезди, вода, лозя, жени, разкош и изобилие, но пък си нямаме мечти и съществуването там е самоцелно. Да вярваш и да искаш, чувал съм, че сладко те изпълвало с живот, за жалост мога само да гадя. Не, не зная що е то да искаш, моите желания не стигат по далеч от края на ръката, заложени от майката природа, инстинкт облечен в смокинг и подвързанн с думи сложни. Какво съм аз? Експеримент? Фабрична грешка? Екскремент? Защо дарени сме със интелект, ако обречени сме нищо да не знаем? Едничката магия на вяра и мечти съм чувал, носела покой във бездна от безсмислие и тишина. На моята планета няма нищо тъжно във смъртта, без цел пътуването няма край. Аз търся, търся, моля някой да ми каже, как се вярва и мечтае? 

© Никой Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.