ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ЕДИНАДЕСЕТИ: БОГИНЯТА ОТ ЗАЛИВА

   Хората минават през какво ли не, срещат кого ли не, но когато им е съдено да са с някого, каквото и да правят, той винаги е до тях. Не знам кой ги наглася тези неща, но целият ми житейски опит го доказва. А скоро прочетох в интернет една история, която искам да ти разкажа. Тя е за

                БОГИНЯТА И КАПИТАНА

    Някъде на земята, не знам точно къде, има един залив, където свършва силата на океана. По стръмните склонове към белия пясък слиза вековна гора.

     Там живееше самотна жена. Единственото нещо, което си спомняше от миналия си живот, беше страшната болест, изтребила обитателите на далечното селце, където се беше родила. Напусна го, без да знае кога , как и дали изобщо ще се върне някога. Беше с единствения оцелял- мъж на нейните години. Не помнеше името му. Той намираше пътеките, храната, подкрепяше я да не падне по камъните, когато пресичаха леденото плато. След това построи къщата, разболя се и умря.

      Оттогава тя всеки ден слизаше на брега да види идва ли кораб. Беше преценила, че не може да се завърне сама по обратния път.

  Напразни надежди! Годините бяха лоши за корабоплаването и никой не минаваше по тия ширини. Когато се върнеше при къщата, се чувстваше много уморена и прегръщаше дървото до нея , под което беше погребала спътника си. Притискаше се силно към него и му отдаваше умората и отчаянието , сякаш ги споделяше с мъртвия.

     Един ден толкова дълго прекара с ръце около ствола му, че те неусетно се сляха с клоните, краката с корените, а тялото стана част от него. Покри я кора, обрасна с мъх. През нея течеше силата на земята и теглеше дървото към небето.

     Дойдоха хора и отсякоха дървото заедно с много други дървета. Свлякоха ги на брега и построиха кораб. Жената стана една от  дъските на палубата.

      Още при първия курс корабът беше пленен от пирати. Дъските му се обляха с кръвта на младия екипаж, посечен от ножовете на корсарите, а на борда останаха следи от абордажните куки.

        Всички морета на света опознаха красивия кораб. Но на него зрееше предателство. Част от екипажа се разбунтува. Нападнаха капитана и приближените му. Битката се водеше на живот и смърт и корабът загуби управление. Изви се ураган, накъса платната му, преди да ги свият, потроши мачтите, преди да ги отсекат, изхвърли капитана зад борда. Беше тъмно, водата кипеше. Бог не чуваше молитвите му, а и той не беше научен много да се моли. От спасителните лодки го посрещаха с удари на весла. Ако можеше да се върне на кораба, може би щеше да оцелее, защото той не беше  се скрил още напълно под водата.

       Опита се да се покатери  и много пъти не успя. Падаше  във водата. Мислеше, че това ще е краят. Беше почти отчаян.

        Но изведнъж усети в ръцете си нещо, за което да се хване. Беше извадена дъска. Почувства прилив на сили сякаш от нея.

        И скочи на палубата.

        Слънцето го завари все още жив и сам на опустошения кораб. Видя в морето останки от разбитите лодки и разбра, че всички са загинали. Стискаше дъската. Неусетно започна да я дялка с ножа. Дотогава не знаеше , че може. И какво издяла един самотен мъж в океана? Изпод ръцете му се очертаваше лицето и тялото на жената от залива, която никога не беше виждал...

        Спаси го случаен кораб. Каза, че е бил пленен от пиратите. Стигна до голямо пристанище в южните морета. Носеше много пари. И дървената жена.

        Купи кораб. Какво друго би купил един капитан, ако има пари?

        На носа постави “Богинята от залива”. Така нарече кораба. Моряците са суеверни. Твърдо вярваше, че тя го е спасила.

         Беше богат, уважаваха го и имаше голямо семейство. Вече нямаше пирати. Когато умря, на гроба му поставиха корабния рул. Вече нямаше и платноходи.

          Вместо надгробен паметник, над главата му бдеше дървената статуя.

          След година синът му, младият капитан, отиде на гроба, преди да потегли към далечни земи с новия си кораб. Но богинята я нямаше. На нейно място беше израсло високо дърво. Той откъсна клонче и го занесе в каютата си.

 .         През нощта сънува странен сън. Събуди се и усети нечие присъствие. Бяха в открито море. Хвана се за кобура и запали  фенера.

            В ъгъла се беше сгушила и трепереше красива девойка със смътно познати черти...

      Не знам дали са се оженили и заживели щастливо, не знам дали са стигнали до залива. Но че са били заедно през целия си живот, съм абсолютно сигурна...