Да! Случи се! Отново обичам! Отново чувствам най-красивото и сладко нещо на света-Любовта!
Цялото ми тяло тръпне само при мисълта за него, цялото ми сърце се свива, дъхът ми спира, очите ми се притварят и през ума ми преминават всички онези моменти, в които бях щастлива. И сега съм щастлива! Щастлива съм че ги имам и че са се случили. Всичко беше като една красива приказка.. И все още е! Тръпката я има, желанието също! Има я любовта! И аз я чувствам! Може да е наивно, но съм толкова щастлива, че сякаш искам тя да е последната в живота ми. Дава ми всичко онова, от което се нуждая: ласки, нежност, топлина, доверие, всичко онова, което подържа нищожния пламък на моя живот. Тази любов се роди от безсилието, а сега ми вдъхва сили да продължа напред. Тя осмисля дните ми и ме тегли бавно към върха, където са мечтите ми. А в мечтите ми си ти! Само ти! Не мога да не призная, че тази любов, ражда желание след желание, копнеж след копнеж, мечта след мечта... Любовта живее не само в сърцето ми, можеш да я видиш дори в очите ми. Може да я видиш дори в една сълза, която често пъти се отронва в нейно име... - в името на нашата любов! И боли.... Боли... Болката е голяма, но може би Любовта надделява и сякаш не и позволява да нахлуе в душата ми и да разбие всичко ценно за мен. Не и позволява да убие красивото, което вдъхва живот и надежда. Любовта е навсякъде! Почувствай я и ти! Само тя може да промени човек! Промени и мен... Сега съм най-щастливия човек на света. Имам всичко, защото имам теб и нея! Не искам да я загубя, защото да я загубя, значи да умра. А на мен ми се живее, защото тя ражда смисъла на съществуването ми, смисъла на борбата с всичко онова, което се изпречва на пътя ми и ми пречи да продължа напред. И незнам дали сега е времето и мястото, но нека ти кажа едно голямо-ОБИЧАМ ТЕ!
Обичам те! Обичам те такъв, какъвто си, обичам те заради самия тебе. Обичам най-красивия човек, с най-голямото сърце! Обичах те преди, обичам те сега и винаги ще те обичам!...