24.04.2021 г., 0:13 ч.  

Чувствам те 

  Проза » Разкази
709 4 4
2 мин за четене

 Чувствам те! Другото е,, вятър,,.

Помня усмивката ти! Виждам и сега, как плавно, леко струйка се спуска по лицето ти. Чувствам, виждам погледа ти, светъл, прозрачен, потъващ в очите ми! Чувствам те, близо! Другото е,, вятър,,. Това е смисъла! Вярвам ти!!

   И ако сега не е лято, ще взема дните от нашето лято. За мене! А сутрин, вместо да виждам слънчеви лъчи, виждам тебе. Горд и Недостижим! Знаеш ли, обичта ми към теб, става пухкава с въздушни мехурчета. Те летят към тебе. Вятърът им помага. Моята ласка е вътре в тях!

   Ти стоиш невъзмутим. Ами да! Как да вярваш на думи измислени?! Ти чувстваш! 

Защото и в чувствата имаш дисциплина. Редуваш мълчание, чувства, дълг. 

   Догонвам те! От страх да не извървиш любовта си без мене. Е... да кажа.. с някоя Русалка. Страшничко е. Постъпвам, като безпомощна. Ревност!! Знаеш ли, че тази дума е свещенна. Страшничко е. Дано й теб не те  за стигне. Сам не можеш да се избавиш от нея. 

  Лятото беше,, жарко,, за мене. Ти почувства ли? Самота! След като скрих нашите дни на най- потайното място / няма да кажа и на теб къде/ се  почувствах щастлива! 

   Тя, моята любов продължава  и през другите сезони. Да! Защото я обгръщам на парче. Толкова е голяма, необхватна. И постиянно  протягам ръце. Да те галя! Само един поглед и обичта ми се променя, според сезона. Цветолика!

   Есента! Тези сухи, жълтеникави листа? Падат леко от дърветата от мъка, от раздялата с клоните. Летят, но надолу се отклоняват,  обръщат се нагоре, летят надолу, надолу и падат. Къде? В  душата ми! Есенните дни без тебе са това,  листенце въхру листенце. Щумят, като прощална песен. Чувстваш ли тъгата ми?! 

Искам да те видя! Да те прегърна! Да те Обичам! 

   Когато ми подариш този ден, ще те почувствам! Ще повярвам отново и отново. В доброто на света!  В  Тебе! В думички те,, Обичам те,,!,. която аз ти повтарям най- искрено. Ще се натрупват истински. Като две снежни топки, които се срещат в бой.  Щастливи! Следващата зима може да не вали сняг! Ще продължим заедо. До  Пролетта! 

   Тази пролет се очаква с нетърпение. От мене! От Тебе! Чувстваш ли, че съм до тебе? Притихнала!  Вглъбена! Луда по Тебе! Като- чели целият чар се е залепил на лицето ти, цялата обич в очите ти! Радостта дали е в ръцете ти?! Ти какво ще почувствсш? Аз бързо ще се тръгна! Само ако ме прегърнеш, може и да остана. При тебе! Не може! Ще ме отнесе пустинният,, вятър,, Сух и студен! Ехото ще  застене. Моето ехо, молба! Обичам те! Ще почувстваш  обич!! Не на шега, пролетта прави избор. Чувствам те! Дълбоко в мен! Другото е,, вятър,, 

  Ще се гонят сезоните! И аз и ти!! Mi AMOR!! И ние с тях! И ще стане чудото! Ти и Аз  в един сезон!  Измислен, създаден... Любов!  Ще се Прегърнем!  Силно! Нежно! Това е смисъла! Подарявам ти! Мечтите! 

Mi AMOR! 

23.04.2021

 

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Искрено, истинско!
    Поздравления!
  • Много прочувствен разказ! Вярвам, че силната обич и желание да бъдете заедно през всички сезони ще се сбъдне. Посетите добри мисли поникват и дават добра жътва. Да бъде!
  • Горещо откровение на едно силно влюбено сърце, стремежът, всички сезони да са изживени заедно, го прави много привлекателно! Честита Цветница!
  • Неподправено, искрено обяснение - изповед.
Предложения
: ??:??