Видях я, тя бе там. Извади цигара, доближи я до влажните си червени устни.
Извади кибрит, погледна ме отново. Аз не отделях очи от нея, беше по-прелъстителна от луната. Драсна клечката. Изведнъж всичко спря, дъждовните капки останаха във въздуха и можех да видя отражението ù във всяка една от тях. След миг всички тези малки огледалца се понесоха към земята и шумно се разбиваха в нея. Забелязах черните очи, с които можеше да има всичко, което си поиска. Отново се бяха впили право в душата ми.
Дръпна страстно, след което издиша дима в лицето ми и ми каза:
- Знам кой си и какво искаш.
В момента, в който изрече тези думи, аз вече бях опрял нож на гърлото ù.
Блясъкът в черните ù очи изчезна, колената ù започнаха да треперят. Усмихнах ù се и ù казах:
- Аз само си играя, не бих те накарал да страдаш.
След което рязко дръпнах ножа. Кръвта ù бликна на лицето ми, в което лъщеше огромна усмивка.
Тялото ù се свлече в краката ми и с последни импулси потрепна. Изведнъж всичко стана черно, след което ...