kat4o (Катрин Златева)
4 1
3.07.2011 г., 1:13 ч.

Цирк 

  Проза
539 0 4

Като мъничко дете, изгубено в тълпата, стоя с балони в ръка и крещя на света колко съм щастлива. Като клоун всеки ден слагам грим, изобразяваш усмивка,  приветлива за всички, преди да започне представлението ми... преди да започне моят ден. Като акробат на тънко въже  балансирам гнева и тъгата си. Като дресьор укротявам всяка секунда звяра в себе си... жадуващ да разкъса всичко. Като магьосник заличавам сълзите си и никой не забелязва, че дори са съществували. Като мим се блъскам в стените и се наранявам, но никой не може да ги види. На края на представлението ще изтрия усмивката, ще пусна балоните във въздуха, ще пророня сълзите по изгубеното и ще спра да крещя… тогава ще заговоря тихо, колко горчива е реалността!

© Катрин Златева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??