Jul 3, 2011, 1:13 AM

Цирк

  Prose
690 0 4

Като мъничко дете, изгубено в тълпата, стоя с балони в ръка и крещя на света колко съм щастлива. Като клоун всеки ден слагам грим, изобразяваш усмивка,  приветлива за всички, преди да започне представлението ми... преди да започне моят ден. Като акробат на тънко въже  балансирам гнева и тъгата си. Като дресьор укротявам всяка секунда звяра в себе си... жадуващ да разкъса всичко. Като магьосник заличавам сълзите си и никой не забелязва, че дори са съществували. Като мим се блъскам в стените и се наранявам, но никой не може да ги види. На края на представлението ще изтрия усмивката, ще пусна балоните във въздуха, ще пророня сълзите по изгубеното и ще спра да крещя… тогава ще заговоря тихо, колко горчива е реалността!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катрин Златева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...