4.10.2020 г., 7:48 ч.  

 CO-вид – 46. Тъмнично озарение – 2 

  Проза » Фантастика и фентъзи, Други
484 0 0
Произведение от няколко части « към първа част
9 мин за четене

   – Виж к’во, мой човек! – Мишелъв се почеса по тила, протегна се към ухото на висящия с главата надолу игуанодон и започна да му шепне оживено. Златната му коронка се килна настрани и едва не падна. Той я поправи и продължи делово:

   – Ние тука с тебе си станахме близки, един вид – аркадаши, зат’ва да ти открехна малко к’ва е далаверата.

  Мишокът беше облечен като средновековен кавалер – в дълго светлокафяво блио1 от копринен креп, тясно в горната си част и разширяващо се надолу. Около врата имаше избродирани със сърма орнаменти, ръкавите му бяха широки и обшити със ситни перли. Под блиото имаше къса бяла туника с тесни ръкави, обхващащи ръката до китката. На гърба му се вееше тъмен плащ, завързан с копринен шнур около врата.  Миниатюрните му обувки без токове бяха от позлатена кордовска кожа2.

  – К’во си ме зяпнал бе, брато! Парцалките са от скрина с играчки на господарката Персефина, дето си играеше с тях като беше още бръмбазък. Туй, дето съм го навлякъл, е от арсенала на Динокен, а благоверната ми – Мишелъв кимна към една от мишките, които се трупаха пред дупката – носи труфилата на Дракобарби.

   Двайсетсантиметровото създание му помаха с обърната напред длан –  като истинска кралица.  Тя пък беше в розово блио от муселин с дълбоко изрязано деколте и вталена в горната част чак до бедрата туника, преминаваща надолу в дълга плисирана пола, изпод която се подаваха кокетни остроноси червени обувчици. Шлейфът на полата ú беше закрепен на гърба.

  – Персефина имаше разни кукли, но не издържаха много, щото им късаше чутурите и бърникаше в тях, особено на онези, „спящите“ и „говорещите“. Искаше да разбере как бачкат. И обичаше да ги „подстригва“. Режеше им не само косите, но и ръцете и краката. После ги хвърляше на боклука, а ние им свивахме дрехите. А моята кукличка обича парцалки! Все минавах метър за рождените ú дни! Спестих от подаръци цял куп мангизи. – Мишокът се изкиска и погледна с опасение към съпругата си, която надаваше ухо към разговора.

  Вергилий ú се поклони почтително, но в положението, в което се намираше – с краката нагоре, поклонът му заприлича на акробатическо изпълнение –  той направи чупка в кръста, повдигна торса си нагоре, колкото можеше, и протегна ръце към тавана, с извита нагоре глава. Не успя обаче да се задържи дълго в това положение и пак висна с главата надолу.

    – Приятно ми е, Мърколинна – провикна се с тънко гласче мишата царица , но не посмя да се приближи до игуанодона, който въпреки че беше вързан и с главата надолу, изглеждаше на мишето население като чутовен великан. – С две „н“, с едно „р“ и едно „л“! Защото мъркам, а не мълча, нито мълвя като оная, синекосата Мълвина, гаджето на Пинокио!

  – Душичке, Малвина е с „а“ – поправи я внимателно мишият цар и инстинктивно сви глава между раменете си, при което короната му пак се килна.

  – Аз пък съм с „ъ“, като теб! Все тая, пак имам повече сонорни от нея! Нейните са само три, а моите – цели пет!  Ужасна зубрачка е, ама сонорните са ú малко, ха! И няма никакъв вкус за дрехи! – каза нацупено Мърколинна с две „н“.

   – То, в човешките умотворения  и царят е гол, а при нас е обратното – само царските особи носят дрехи – проговори един висок мишок с пенсне, който не носеше нищо друго върху себе си и изглеждаше много учен.

  – Така, така – съгласи се мишият цар и пак се почеса. – Това е нашият библиотекар – Книголюб. Изял е толкова много книги, че е станал истински енциклопедист. – Майтапя се де, чете ги. После ги яде! Ха-ха-ха! Книголюб е специалист културолог на Световете и е един от съветниците ми.

  – С удоволствие ще изям и „Събраните ви съчинения“, щом ги напишете – каза любезно Книголюб и се засмя пискливо.

  – Ще бъде чест за мен – отговори Вергилий, но този път не пробва да се поклони, а само разлюля въжето и изобрази на лицето си ведра усмивка. – Ако искате, ще ви ги дам с автограф.

  – Чудесна идея, стига мастилото да не е от бобови зърна, от него получавам киселини и газове.

  – Не, не! Съвсем наред си е! От кръвта на смъртници от Покрайнините. Персефина ми даде един варел от него, след потушаването на бунта там. Цялата ú холова гарнитура е тапицирана с кожите им. Първокачествена синя кръв –  АВ отрицателна, с ниско съдържание на глюкоза, съвсем малко холестерол, PSR тест – отрицателен.

  – Добре, добре, стига лакърдии, да си дойдем на думата! Слушай с’я, брато, да ти кажа туй, дет’ искам да ти кажа.

  Мишелъв се повдигна на пръсти и даже подскочи, за да е по-близо до ухото на Вергилий, който изпъна надолу въжето, колкото можа.

  – Да ти кажа к’во чух от брат’чеда на зетя на снахата на свекървата на брат ми, който го чул от един контрабандист на „мъртва вода“ от Периферията, пък той го чул… Все тая! Та оная Мирабела от Миден, писателката на Книгата, дет’ разправят, че била все натаралянкана и само се правела на писачка, сътворила голям Гаф! Толкова голям, че може да я изритат от топлата службица и да я пратят да пише счетоводни отчети и баланси в някой треторазреден Свят и няма да ú дадат и да помирише повече Книгата. И загряваш ли, мястото се овакантява. Ще питаш що ти го казвам. Щото ми писна от крясъците и нервните пристъпи на оная гигантеса Персефина и от вечните гнездотресения! Получих нарушение на вестибуларния апарат и страхова невроза. Все очаквам да ми се срути дупката над главата. Да ти кажа, смятам, че сценарият на живота, дет’ го пише оная с крилете и хрилете, е доста скапан за нашия, мишия живот! Ще ми се нещо по-така, повече джамборета, пътувания, туй-онуй забранено – слънчице, плажче, а? Чаткаш ли? И ако имаме свой човек да пише Книгата, може да ни измъкне от тая дупка, дето ни е напъхала Мирабела! Някой,  дето снася на призраците разни неща, щото също мрази Персефина? Някой красив, прилично дебел3, зелен пич, дето вдява и от Светлина, и от Мрак и има връзки в „Гнездото“, и пие, дет’ се вика, от извора… Та мисълта ми беше, че ако този някой, случайно седне на топлото място, да си спомни за нас и да направи нещо за оправяне на бакиите, дет’ сме затънали до гуша в тях, а?

  Мишокът погледна изпитателно към Вергилий с малките си, хитри очички, а мишките пред дупката одобрително зашумяха.

   – Да, да! – промърмори, силно заинтригуван, поетът. – Този някой със сигурност няма да забрави доброто, което сте му сторили, уверявам те!

   – Значи се разбрахме. Тъй де – нека този някой добре да си помисли – каза Мишелъв, махна на множеството пред дупката – знак, че разговорът е приключил, и се оттегли с поклон, придържайки с двете си лапички непослушната златна коронка.

  Вергилий разсеяно зяпаше, докато смелият миниатюрен цар изчезна от погледа му заедно с цялото мише войнство, а после потъна в дълбок размисъл. 

 

 /Следва/

 

https://www.youtube.com/watch?v=ErG_1FKoQgk

https://www.youtube.com/watch?v=BH583njFR0k

                                                                                                


1. Блио – връхна женска и мъжка дреха през Средновековието.

2. Обувки от кордовска кожа – обувки от естествена кожа от град Кордова, Испания. В Средновековието са били проява на лукс и богатство.

3. „красив, прилично дебел мъж в разцвета на силите си“ – Карлсон, който живее на покрива от книгата на Астрид Линдгрен.

 

 

 

 

 

» следваща част...

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??