Тогава аз, Иоан, видях светия град Иерусалим, нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж.

                                                                                          Откровение 21:2

  И показа ми чиста река с вода на живота, бистра като кристал, изтичаща от престола на Бога и на Агнеца.

  Посред главната му улица и от двете страни на реката стои дърво на живота, което дава дванайсет пъти плодове, като всеки месец ражда своя плод; листата на дървото служат за изцеление на народите.

  И не ще има вече никакво проклятие: престолът на Бога и на Агнеца ще бъде в града; Неговите раби ще Му служат.

                                                                                                Откровение 22

                                                „Глухите камъни“, Омагьосаната планина

  – Трябва ли да се правя на изненадан, че ще ми се роди дъщеря с криле на пеперуда? – каза вълкът.

  – М-да, Шуайджан е способна да развали всяка изненада! – измърмори Мирабела. – Но пък и вие сте си виновни, подложихте я на кръстосан разпит. И аз не искам някой да ми казва предварително какво ще се случи, ако гледам филм или чета книга – после не ми е интересно!

  – Някои ходят на ехограф за тази цел, а при нас „лаборантките“ се опитват да ни убият бебето, че и нас заедно с него – изпъшка Юймин при поредната контракция.

  Нещо не беше наред. Додона ú даде пак да пие отвара против болките и тя не чувстваше вече почти нищо, но виждаше как коремът ú стремително нараства след всяка от контракциите. Берегинята се суетеше около нея, наставляваше я, но детето все не излизаше.

  – Какво става? – попита разтревожен Дешанг.

  – Детето не излиза! Расте в корема ú с главоломна скорост, но не се ражда. Заради тревата еднодневка е. Ако скоро не се появи, ще я разкъса.

  – Направú нещо! – извика Дешанг. – Няма да я оставиш да умре. Моля те!

  – Не би трябвало да умре – нито тя, нито детето – пи от живата вода! Но магията на змията е много силна. Освен това е направена от кръвен родственик – тези проклятия са почти неразрушими.

  Додона се приближи до стената, където растяха перуниките. Бяха в различни цветове и излъчваха силен, пиперлив аромат.

  – Трябва да е от всеки цвят по едно – каза тя. –Да видим: червено, бяло, кремавожълто, синьо, кафяво, сребристосиво, черно, виолетово…

  Тя се върна при огнището и изсипа цветята върху мангала.

  – Детенцето ви е перперуна, а цветята привличат пеперудите. Ще я извикаме с перуниките.

  – Какво прави? – Юймин лежеше на миндера, отметнала глава назад и от   огромния си корем не виждаше нищо.

  – Набра ириси – каза Дешанг. – Нарича ги перуники. Смята да накара с тях детето да излезе, нали е пеперуда!

  Жарта в мангала се разгоря и излъчваше остър етеричен аромат. Додона сложи още някакви треви и започна да описва с мангала кръгове около родилката.

  После взе менчето с вода и пусна вътре друга билка, с бледолилаво съцветие, прилично на свита в юмрук ръка.

  – Богородична ръчица – каза тя. – Расте само на Юмрук скала. Във водата се разперва като длан. Молете се сега на Светата майка да разтвори дланта си и да пусне детето! Както се отпуска билката във водата, тъй да се отпусне и утробата ти, дъще Злато! – занарежда берегинята.

  После даде на родилката да отпие.

  – Показва се! – извика след малко тя.

  Остави мангала и се наведе над Юймин.

  След миг подаде на измъчената майка едно мърдащо вързопче, което издаваше слаби, мяучещи звуци. Юймин със сълзи на очи пое дъщеря си.

  – Роди се с риза¹ – каза Додона. – Но как? Водите ú изтекоха преди половин час. 

  – Не е риза – каза вълкът, който развълнувано разглеждаше дъщеря си. – Това е пашкул. Нашата малка гъсеничка скоро ще се превърне в пеперуда.

  И наистина, белият пашкул се размърда, горната му част се отвори и оттам се подаде детска главичка.

  Додона положи пашкула до Юймин на миндера. Скоро оттам се измъкна малко момиченце, с тънички криле, на всяко от които имаше рисунък като око на нощна птица. То прибра крилцата плътно до тялото си и затворило очи, се унесе в блажен и спокоен сън.

  – Сова! – обяви Додона. – Детето ви е совова пеперуда. Копринена – посочи тя тънките бели нишки, които се точеха и вихреха във въздуха.

  – Но сововите пеперуди не са копринени – възрази Дешанг, у когото проговори ученият.

  – Тази е – каза Додона. – Перперуната може да е всякаква.

  Тя повдигна главичката на детето и погледна ушичките му.

  – Виждаш ли знака?

  – Прилича на светкавица. Или на някаква буква.

  – Това е иже – буквата „и“ от нашата кирилица. И тук също – посочи берегинята дясната вежда, където имаше бенка, с подобна на светкавица форма. – Знакът на Перкун – руната на Силата.

  – Не! – каза Дешанг. – Чувал съм за тази руна. Тя прилича на буквата S от латинската азбука. Германска е. Есесовците във фашистка Германия са имали двойна руна на Силата на емблемите си. Така наречената совито. Моето дете не може да има фашистки знак на лицето си!

  – Немците са си присвоили много древни символи и са ги опорочили – каза Юймин. – Като свастиката, която е била индуистки символ и се е свързвала с божественост и духовност, а на Запад се е смятала за знак за благополучие и късмет.

  – До 30-те години на 20-ти век, когато на власт в Германия са дошли фашистите – каза Дешанг. – Тази аналогия ме смущава!

  – В Кърджали имаме открит нефритен амулет с форма на свастика, който е на над 8 000 години – промърмори Мирабела. – Фашистите да имат да вземат!

    – Просто символите трябва да си върнат първоначалната положителната конотация. Може би нашата дъщеря ще бъде стъпка в тази насока – възрази Юймин.

  – Не искам дъщеря ми да е каквато и да е стъпка, пък била тя и положителна! Никакви конотации и никакви реабилитации! – от гърлото на Вълка се изтръгна тихо гъргорене, което премина в ръмжене и заплашваше да се превърне в страховит вой.

  – Ако ми позволите да кажа – намеси се Додона. – Ние често наричаме децата с имена, противоположни на това, което искаме за тях, за да не ги хванат уроки и да бягат болестите и злите сили – Грозьо, Грозданка, Страхил, Черньо, Вълкан…

  Додона се запъна, погледна огромния черен звяр и се сви уплашено:

  – Аз… не исках да кажа… – смутолеви тя. 

  – Да, имена със защитна функция – съгласи се Юймин, сякаш без да забелязва смущението на берегинята.

  – Искаш да кажеш, че все още нямаш нищо против да кръстим дъщеря си Белинда? След всичко, което се случи преди малко? – Дешанг се беше поуспокоил и също пропусна репликата на акушерката покрай ушите си.

  – А, не! – Юймин беше категорична. – Ще ú измислим друго име! Исках да кажа…

  – „Който трупа знание, трупа и печал“ – Еклесиаст! – изръмжа Дешанг. – Прекалено образовани сме и всичките тези знания ни пречат да бъдем спонтанни. От многото дървета не виждаме гората.

  – Хм! – изкашля се Додона.

  – Какво? – обърнаха се и двамата към нея.

  – Докато вие тука спорите, малката порасна с десет сантиметра.

  Берегинята взе едно одеялце и загърна детето, което вече не се побираше във фината мрежа от копринени нишки. То се размърда и отвори очи.

  – Майко мила! – успя само да каже Юймин.

  – Хетерохромия – поясни Дешанг. – Секторна. Части от ирисите са  оцветени в различни цветове. Има и пълна хетерохромия, при която едното око е изцяло с друг цвят, но тук участъци и от двете очи са пигментирани различно…

  – Прекрасни са! – прекъсна тирадата му Юймин. – Преобладава зеленото, но има и синьо, кафяво, виолетово, жълто… Като цветовете на ирисите покрай стената! Колко странно!

  – Може би трябва да я наречем Ирис. Толкова е красива!

  – Косата ú расте! И си променя цвета.

  И действително, бебешкият пух по главата на бебето беше отстъпил място на бяла, коприненомека косичка, която видимо ставаше все по-дълга. Само на челото си имаше черен, лъскав кичур.

  – Като на Белинда, само че наобратно – каза Дешанг. – Може би трябва да я кръстим с име от местните, за да им е по-лесно да го произнасят.

  – Като гледам скоростта, с която расте, няма да им е трудно дълго време. Какво да правим? До довечера ще бъде вече старица.

  – Аз съм мислил за име. Какво ще кажеш за Со?

  – Като от легендата за „Ко-ко-о?“. Девойката, която търсила жената на брат си, отвлечена от тигъра?

  – Да, помниш ли белия тигър от стената в катакомбите? Нека бъде нещо като защитно име.

  – И ще е тайно! Само ние ще знаем. И Додона. Но Додона няма да каже на никого. Нали?

  Берегинята само придвижи ръка пред устата си, сякаш издърпваше цип и кимна.

 „Цип?“, учуди се Дешанг. „Не беше ли изобретен през 19-ти век от някакъв американец? Откъде знае за ципа?“

  Но не успя да каже нищо.

  – Илинда!

  Гласът беше сребрист и леко сипкав, сякаш дъжд, шумолящ по стъклото в студена есенна вечер, а ти си вътре, на топло, и огънят в камината бумти и и ти е  уютно и хубаво, хубаво…

  – Моля? – Дешанг се обърна към Юймин и я погледна въпросително.

  – Името ми е Илинда – каза момиченцето, което на вид беше вече на около годинка, а белоснежната му коса стигаше вече до под кръста.

  „Сигурно трябва да я подстригваме на всеки половин час“, помисли си отнесено Юймин, неспособна вече да се учудва.

  – Не! – каза момиченцето с най-красивите очи на света и седна на миндера. – Косата ми ще спре да расте. Е, ще продължи, но с нормална скорост.

  – Ти… говориш? – промълви Юймин.

  – Да, представи си! Научих се, докато се карахте двамата. И какви са тези фобии? Хитлеристи, бели тигри! Разсмивате ме! Това е знакът на Перкун, повелителят на светкавиците и гръмотевиците – посочи тя ухото си. – А аз съм перперуна, неговата невеста. Мамо, не се страхувай! Няма да умра! Ще спра да раста главоломно, веднага щом навърша пълнолетие, след…  – тя се замисли малко – три часа  и половина. Да! Реших, че това е най-добрата възраст за мен. Въпреки че притежавам всички възрасти – каза важно момиченцето и пак се засмя сипкаво, с тих и гъргорещ ромон на разпенен планински поток.

  Вече беше на ръст и вид около четиригодишна. Додона беше отворила другия миндер и периодически вадеше все по-големи дрехи. Накрая се отказа и наметна детето с една пелерина с връзки около врата. Навън беше лято, но в пещерата беше хладно итоплината от огнището изпълваше въздуха с мек и спокоен уют.

  – Защо си избра това име? – попита Юймин.

  – Защото днес е Илинден – каза Со. – Дойдох си с името.

  – Нещо грешиш, дъще! Илинден е след три дни. Нали, Додона?

  – Не, госпожо! Илинда е права. Щяхме да ходим на служба днес, но се случи това…

  – Но аз съм готова да се закълна…

  – Това беше работа на Белинда-Джуджилейла – каза Илинда. – Тя си мисли, че може всичко като перперуните, но все оплесква нещата. Искаше да ме пришпори, за да умра, а пришпори времето. И ще плати цената! А аз ще спра да раста, когато си поискам. Какво има за обяд? И, Додона, стига с тия листа от черница – вече не съм бебе гъсеница! От два часа точно. Сготви нещо вкусно! И искам портокали за десерт. Имате ли?

  Додона кимна мълчаливо и се поклони, а после се оттегли в кухнята, откъдето се чу тракане на гърнета и паници.

                                                                                       /Следва/

https://www.youtube.com/watch?v=nLYlp-y2q0A

Линк към седма част на Книгата "Приказки от Омагьосаната планина": https://otkrovenia.com/bg/proza/drakonyt-i-dyrvesnoto-momche

1. Роден в риза – когато детето се роди с неразкъсан мехур, в който са околоплодните води. Смята се, че децата, родени „в риза“ са късметлии. Италианците наричат такова дете “nato vestito” – родено в дрехи, и вярват, че то ще бъде богато.

Разговор между Критиците дяволоид и ангел:

  – Само се чудя, тия тримцата – китайката Злата, вълкът с неустановена националност и берегинята от славянската митология на какъв език все пак си говорят? Че и обсъждат различните видове азбуки, а?

  – Има неща, уважаеми колега, които са недостъпни за нашите ограничени критически умове!

  – Ами да си бяха свикали един Вселенски събор, че да се разберат на кой език да говорят! Какъв е тоя повсеместен вавилонски синдром в Книгата? То бива еклектизъм, бива, ама чак пък толкова – не бива!

  – Това камъни в градината християнска ли са?

  – Ка’ шяло, no way! Аз даже ги хваля! Я ги виж китайците и другите митологии, да се чудиш кое е истина: „Според една легенда, според друга легенда, според една версия, според друга…“ Варианти, варианти… Колко му е – един Вселенски събор и става „просто и логично“ – в какво да се вярва и в какво не. Това е канонично, а това е апокриф! Ясно и подредено. А разните му там славяни, китайци и прочее езичници ги мързи да си подредят вярванията в единна и логична система.

  – Християните си имат Вселенски събори, китайците си имат Конфуций! Той точно това е направил – определил е кои текстове са канонични, и кои – не. Систематизирал ги е…

  – Като гледам как са сега, не ще да се е напъвал много. Ха-ха!

  – Той е подбрал от 3 000 поетични текста и летописи само 300 и ги е обявил за канонични. Това е колосален труд! Използвал е авторитета, знанията си! Не го омаловажавай!

  – Ама митологията си стои, както си е била – с всичките ù варианти!

  – Е, Мирабела за какво е? Да подрежда!

  – Добре ще ги подреди тя! То и Световете така ги подреди с тоя Байдзъ, че всичко се разбърка. И Каспар все повече оглупява. А Залата на Спиралния ръкав, става все по-централна. Да не колапсира тая Галактика, бе? Да не се провали в Черната яма в средата?

  – Шшт!

  – Какво ми шъткаш? Отначало имаше отдели, сектори и началници на отделите – Примове, Индекси и т. н., а сега? Каква е тая реорганизация?

  – Защото Мирабела прочете митологичния речник. Придоби нови познания. А примовете и индексите си остават – няма лошо.

  – Който трупа познания… нали знаеш?

  – Това са козните на онова нещо – Пата-Кюта! Той ú мъти главата. Някакви анахронизми включва. Още малко и с анамеризмите² ще почне!

  – Ами Мирабела пък да не се поддава на козни! И защо предпочете берегините пред рожениците? Нали рожениците били уж само положителни, а берегините после станали зли?

  – Заради символа. Берегиня идва от бряг и от старобългарското брещи, което ще рече пазя, грижа се. Защото берегините живеели по бреговете на реки и езера…

  – Това -ере- на руско ми мяза на мене. Да беше поне брегиня, а то… Обаче за водите съм съгласен. То, като ти изтекат водите, хубаво е да има на брега някой, който да поеме детенцето и да го пусне по течението. Я в кошница, я бруст или кроул… Ха-ха!

 – Ха-ха! Многознайко Подигравчийски!

 – Е, берекет версин, че поне ми даде име, че Мирабела няма да се сети. А ти  ще си ходиш така – безименен. Ха-ха!

  – Е, малко попреписах от Николай Носов и неговите Знайко и Незнайко, ама пак по-добре с такова име, отколкото с никакво. Ха-ха!

  – Три пъти ха-ха-ха, пък!

2. Анамеризъм /от гр. мерос – място/ – измислено понятие, по подобие на анахронизъм. Означава несъответствие на мястото, наличие на хора, предмети и явления на места, където не биха могли да бъдат.

  – Колега?

  – Ой!

  – Забеляза ли?

  – Кое?

  – Имаме си бележка под бележките, хи-хи!

  – Вече не е под, колега, а сред! Щото ти пак се разбъбри!

  – Колега?

  – Ой!

  – Тая Мирабела, много подредена била, бе… Ха-ха!

  – Шшшшт!