Come baby, to get some blues, Part three

III.

- Come baby, to get some blues.

Фразата, изречена с топъл кадифен глас, го извади от унеса. Жената, която я изрече, бе попрехвърлила нежната студентска възраст, но това не омаловажаваше извивките на запазеното ѝ гъвкаво тяло. Днес той искаше да се забавлява.
Желаеше да забрави поне за малко втръсналите му до болка математически уравнения и хилядите неуспешни експерименти преди триумфа. Тази нощ иска да живее. Гаврътна чашата на една глътка и се заклати заедно със огъващото се женско тяло в ритъма на черен американски блус, звучал преди век в също толкова опушени ню орлеандски барове и локали. Похотливата представителка на противоположния пол извиваше тялото си по един умопомрачителен начин и в късните нощни доби след що-годе задоволителния секс той направи нещо, което се бе зарекъл никога да не прави. Разкри голямата тайна на една напълно непозната, която го бе прелъстила. А тя, тайната, предстоеше съвсем скоро да заблести с яркостта на звезда от първа величина и да дари иначе безличния професор по физика със неземна слава и респект.

Сега ще разкрия и пред вас тая тайна, като предварително се извинявам, ако не всеки успее да разбере някои математически термини и чисто научни определения и закони. Самият автор трябваше не малко да поблъска главата си над чисто физичните аспекти, а дали е успял, ще отговорят онези от читателите, които са запознати донякъде с тая материя.

Както вече споменахме, научното начало на Ондур Карим бе белязано от големия въпрос за енергията и по-точно за нейната оскъдност и почти пълна липса. В невръстната си възраст не рядко му се налагаше да изтърпява студените зимни нощи в малкото си бащино жилище. Още тогава Ондур се закле да намери решение на проблема и да не му се налага повече да студува. Оскъдните запаси от биологично гориво, алчно разхищавано в миналото, определиха търсенето му в посока на физиката, където атомът и неговите анализ и синтез окончателно се бяха компрометирали. И когато една студена вечер под юргана с фенерче жадно поглъщаше страниците на научно популярно списание, прочете за тъмната материя. Нейната необяснимост тогава го плени. Фактът, че почти цялата материя във всемира е непозната и неизследвана, предопредели интереса му за в бъдеще. Вече имаше цел. Сега оставаше да я реализира.

Сега, когато разказваше историята на омекналата и внимателна слушателка, чието топло тяло ухаеше приятно до неговото, си даде сметка, че в началото не знаеше с какви трудности ще се сблъска. Първото, което му се наложи, е да усвои тънкостите на математическото изкуство. Подреденият и целенасочен ум му помогна, макар другарите му в началното и средното училище да се подиграваха на чудатите умозаключения. Но той не им се сърдеше, защото осъзна своето логическо превъзходство още в ранна възраст. Нещата си дойдоха на мястото едва в университета, където има щастието да попадне сред едни от най-будните и търсещи умове за своето време. Тук блестящата му логика се доразви бурно и още във втори курс професор Факрит я оцени подобаващо, като го направи свой водещ асистент. Едно признание, което предопредели по-нататъшната му съдба. Освен това, достъпът до най-висшата академична обстановка му позволи да доразвие стройната си теория и да започне упорита и безотказна борба по предначертания път.