Цветница
Някога, много някога, един Бог в човешки вид, слязъл в града, яхнал магаре. Отшъл при хората, за да възвести нов живот, нови правила и себе си! Какво направили хората? Отвърнали се! Предали го на съд! На смърт! Пожелали му я и той им я дал! Не се ли повтаря този сюжет през всичките години след тази саможертва? Повтаря се! Тогава, тя напразна ли е?
Хора, оставям отговора на вас! Всеки за себе си да отговаря! То и без това времето е такова. Всеки за себе си. Но, днес нека празнуваме! Нека почетем всичи с имена на цветя! Нека почетем живота! Честито! Да пребъде!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
