Цветовете на душата
И се омешаха черното и бялото, дяволите с ангелите, земята се завъртя и се роди новото начало. То беше странно, шарено като зебра и никой не знаеше, какво предстои...
Така се търкаляха годините, вековете, хилядолетията. В първите дни на новата ера двата цвята си личаха отдалеч, и контраста им изумяваше всеки космически пътешественик, отбил се на пикник, или по работа тук. Скоро след събитието планетата Земя беше обявена за най-странната в галактиката, и стана любима дестинация на гости от всички вселени, измерения и времеви пространства. Така се зародиха митовете и легендите тук, защото населението й не разбираше тази върволица от същества, които идваха, гледаха, понякога им помагаха, друг път, пречеха, и въобще... шоуто бе пълно, грандиозно и галактическо...
С течение на годините (и браковете между двете раси) обаче черното и бялото все повече намаляваха, като независими цветове, а от генетичния им "сблъсък" се роди сивото. То беше грозно, еднообразно, но за сметка на това, притежаваше пробивност и свойството да доминира и завладява... Годините следваха новия си цикъл подвластен на деня и нощта, а новите същества, потомци на предходните, се нарекоха хора и въпреки, че бяха сиви на цвят, сами се разделиха на по-малко и повече такива... Постепенно забравиха общия си произход, но вместо това да ги обедини, те все повече се разединяваха на семейства, кланове, етноси и народи... Там, където нямаше причина за такова деление, те я намираха, докато един ден откриха, че могат взаимно да се нараняват... С гордост нарекоха това война и оттогава, та чак до днес тя е това, което "обединява" всички на планетата им...
И ето ни в днешно време. Минали са безчет години от началото, и отдавна вече черното и бялото почти са изчезнали. Навсякъде сивото е превзело всичко, само че не като цвят на телата, а на душите... В процеса на еволюцията и разделенията хората, забравили двата първи цвята, толкова желаеха да се различават, че и това се случи... Затова днес и телата им са различно оцветени, но душите, душите им стават все по-сиви... Мина времето и на космическия туризъм - на всички същества в галактиката им стана отвратително от злобата и яростта, които постепенно обхванаха като горски пожар тези, в началото така симпатични и мили организми. Тъй, като не откриха логика в ставащото, а и отблъснати от все по-ширещата се сивота, те си заминаха отдавна и днес вече само заблудили се звездолети навлизат в атмосферата на земята, но бягат от там с всички възможни конски сили на корабите си, защото сивото е заразно! То се прехвърля като вирус от тяло в тяло, и в резултат се получава това, което виждаме днес...
Единственото, което спира Галактическия разум да унищожи планетата е това, че макар и рядко, все още тук-там се среща и чисто белият цвят, който в цялата вселена е признат за цвета на надеждата. Естествено, това важи и за черния, но той не е онзи - началния, а някакъв нов, със сивкав оттенък. Всъщност това е напълно различен цвят срещан единствено тук... сиво-черно.... Възможно е да е мутация и на сивото, защото проявява същата способност да се адаптира и превзема, да доминира и срива всичко и всички...
Това е нещо, което бъдещето ще разясни, но без поуките от миналото, то не ще да е розово...
Обаче не всичко е загубено... все още... Докато има хора, в които свети първородното бяло, които питат защо и как, дотогава ще я има и надеждата!
А понякога тя е всичко, заради което човек си заслужава да живее...
21.11.2014.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
