Цветовете на душата
И се омешаха черното и бялото, дяволите с ангелите, земята се завъртя и се роди новото начало. То беше странно, шарено като зебра и никой не знаеше, какво предстои...
Така се търкаляха годините, вековете, хилядолетията. В първите дни на новата ера двата цвята си личаха отдалеч, и контраста им изумяваше всеки космически пътешественик, отбил се на пикник, или по работа тук. Скоро след събитието планетата Земя беше обявена за най-странната в галактиката, и стана любима дестинация на гости от всички вселени, измерения и времеви пространства. Така се зародиха митовете и легендите тук, защото населението й не разбираше тази върволица от същества, които идваха, гледаха, понякога им помагаха, друг път, пречеха, и въобще... шоуто бе пълно, грандиозно и галактическо...
С течение на годините (и браковете между двете раси) обаче черното и бялото все повече намаляваха, като независими цветове, а от генетичния им "сблъсък" се роди сивото. То беше грозно, еднообразно, но за сметка на това, притежаваше пробивност и свойството да доминира и завладява... Годините следваха новия си цикъл подвластен на деня и нощта, а новите същества, потомци на предходните, се нарекоха хора и въпреки, че бяха сиви на цвят, сами се разделиха на по-малко и повече такива... Постепенно забравиха общия си произход, но вместо това да ги обедини, те все повече се разединяваха на семейства, кланове, етноси и народи... Там, където нямаше причина за такова деление, те я намираха, докато един ден откриха, че могат взаимно да се нараняват... С гордост нарекоха това война и оттогава, та чак до днес тя е това, което "обединява" всички на планетата им...
И ето ни в днешно време. Минали са безчет години от началото, и отдавна вече черното и бялото почти са изчезнали. Навсякъде сивото е превзело всичко, само че не като цвят на телата, а на душите... В процеса на еволюцията и разделенията хората, забравили двата първи цвята, толкова желаеха да се различават, че и това се случи... Затова днес и телата им са различно оцветени, но душите, душите им стават все по-сиви... Мина времето и на космическия туризъм - на всички същества в галактиката им стана отвратително от злобата и яростта, които постепенно обхванаха като горски пожар тези, в началото така симпатични и мили организми. Тъй, като не откриха логика в ставащото, а и отблъснати от все по-ширещата се сивота, те си заминаха отдавна и днес вече само заблудили се звездолети навлизат в атмосферата на земята, но бягат от там с всички възможни конски сили на корабите си, защото сивото е заразно! То се прехвърля като вирус от тяло в тяло, и в резултат се получава това, което виждаме днес...
Единственото, което спира Галактическия разум да унищожи планетата е това, че макар и рядко, все още тук-там се среща и чисто белият цвят, който в цялата вселена е признат за цвета на надеждата. Естествено, това важи и за черния, но той не е онзи - началния, а някакъв нов, със сивкав оттенък. Всъщност това е напълно различен цвят срещан единствено тук... сиво-черно.... Възможно е да е мутация и на сивото, защото проявява същата способност да се адаптира и превзема, да доминира и срива всичко и всички...
Това е нещо, което бъдещето ще разясни, но без поуките от миналото, то не ще да е розово...
Обаче не всичко е загубено... все още... Докато има хора, в които свети първородното бяло, които питат защо и как, дотогава ще я има и надеждата!
А понякога тя е всичко, заради което човек си заслужава да живее...
21.11.2014.
© Георги Каменов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Това не е разказ. Няма действие, фабула. Някакви нахвърляни мисли. Но авторът е прав в един от коментарите си. Модераторите не се церемони изобщо и затова ще премахне текста от предизвикателството
-
Така е 👍
-
Коментарите са, за да може всеки да си изложи собственото мнение . Не намесвай модератора! Винаги съм коментирала добронамерено. Който разбрал - разбрал, който не е - да е жив и здрав!
-
Нина, а сега ще ти отговоря сериозно, с което смятам да приключа темата.
Модераторът на това предизвикателство е човек, който както съм видял с очите си, действа безцеремонно, когато прецени. Да поясня - откакто съм в сайта съм го виждал да вади мнооого творби от предизвикателства, защото не отговарят на темата, не са в нужния жанр, или има нарушение на правилата.
Гарантирам ти, че хич не се церемони и играе точно по правилата.
Засега моето произведение още е тук, ако го извади поради някаква причина, въобще няма да протестирам, защото това му е работата
Тоест, доверявам се на неговата преценка.
Ако ме разбираш, какво искам да ти кажа.
Ако ли не, да дообесня - в случая приемам мнението ти с усмивка, вярвам че е добронамерено, но и преценявам, че не си заслужава да ми побеляват косите, заради него.
Тоест, оставям си писаницата в предизвикателството, считам поне за себе си, че отговоря на условията тук, но ако все пак не е така, си има кой да го каже, и... не си ти. -
Разсмя ме 🤣
Мерсаж, Нина. -
Разказ - късо художествено произведение в проза, в което се излага накратко случка, събитие, преживяване. Това е кратко определение за този литературен жанр. В това, което си постнал тук не се среща нито случка, нито събитие. Нямам нужда от ничия шапка!
-
Нина, така ли?
Голям експерт си!
Шапка ти свалям 🤣 -
Това не е разказ!
-
Мерси, Таня.
-
Поздрави, Георги!!!
-
И аз, Скити, и аз се надявам.
И ти благодаря от ❤️ за подкрепата. -
Даааа, много сивота... Понеже надеждата не умира, се надявам да има и доста цветни (не само бели) души! Интересно и правдиво!
Поздрав, Георги и успех! -
Надя, Нели, благодаря ви 💐
-
Успех! Много истинско макар и фентъзи!
-
Браво! Успех!
-
Мерси, Ничка 😊
Костадине, на мен толкова не ми харесва, като краен резултат, знам, че само за няколко минути мога да го изгладя и натъкмя, но да не се повтарям, не го направих поради мои си мотиви, които са прекалено лични за споделяне в публичното пространство.
Но ти благодаря и на теб за милите думи. -
Хареса ми, благодаря че го сподели
-
Успех, Гош!
-
Мерси, Таня 😊
-
Интересно поднесена тема! Успех, Гоше!
-
Благодаря ти за подкрепата, Стойчо.
ПП
Извинявам се за правописните грешки, просто пропуснах да проверя и вече е късно.
Съзнавам също, че творбата има доста ръбове, които са ми много лесни за поправяне, но поради дълбоко емоционални лични причини, свързани с този разказ, сърце не ми даде да коригирам. -
Успех, Георги!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Творбата си я ценя по лични причини, свързани с човек, който вече го няма, но когото смятам за свой ментор във виртуалното пространство.
Знам й слабостите, знам и как да ги оправя, но ми е по-важно другото, което не присъства в редовете тук.
Приемам решението защото го и очаквах донякъде, като справедливо.