Здравейте! Не се опитвайте да си спомните за мен - безсмислено е. Просто не ме познавате. Цял живот ме прескачате, без дори да ме забелажите. Седяли сме на една и съща пейка в парка, а вие дори не сте усетили присъствието ми. Но аз ви познавам. Не съм ви виждала, но ви познавам. Всъщност, аз никога не съм виждала нищо. Може да ми кажете, че слънцето е синьо, небето - зелено, тревата - черна, а кожата ми - розова и аз бих могла да ви повярвам. Защото съм сляпа. Винаги са ми казвали, че съм различна. Нека ви разкажа за живота си и ще видите, че наистина е така.

Живея в малък блок в покрайнините на квартала ви. Известен е като "Призрачната къща". Има само 4 апартамента. Господин и госпожа Смит живеят на първия етаж. Леля Ан е инвалид и Том се грижи за нея. Всеки ден той я извежда около обяд, доближава инвалидната й количка до пейката пред блока, сяда там и двамата прекарват целия следобед навън. Г-н Смит винаги чете някакъв вестник, а съпругата му обикновено плете.

Джак, Марк и Синтия живеят на втория етаж. Семейство са - малко особено за вашите стандарти. Джак е на 23, а Марк - на 25 години. Не знам кой от тях е главата на семейството, но и двамата са много забавни и умни. Помагат ми да пресека улицата, купуват плодове и сладкиши за мен и семейството ми, четат ми приказки - накратко казано, добри приятели сме. Но дъщеря им, Синтия, е най-добрата ми приятелка. Родителите й са починали преди 10 години, когато е била само на 4, и е отраснала в сиропиталище. Марк и Джак я осиновили преди 5 години. Те са чудесно семейство, затова всички ние много държим на тях.

Родителите ми и аз живеем на същия етаж. Преди години баща ми е тренирал няколко слепи деца, които са участвали в състезания за инвалиди. Но една вечер, на връщане от тренировка, претърпява автомобилна злополука и загубва зрението си. Сега не вижда нищо, също като мен. Само че аз съм сляпа по рождение и затова понякога го карам да ми обясни как изглеждат цветята, птичките или нещо подобно. Двамата често четем заедно или се боричкаме.

Всяка вечер всички ние, обитателите на къщата, която всички отбягват, се събираме в нашия клуб. Това е просто апартаментът срещу жилището на семейство Смит. Вечеряме заедно, след това гледаме или слушаме телевизия, забавляваме се... Мама и леля Ан си говорят за плетива и готварство. Татко, господин Смит и Марк обсъждат последните новини, разговарят за политика и спорт - общо взето, все скучни неща. Двете със Синтия пеем, докато Джак ни акомпанира на едно старо, но добре запазено пиано. Понякога танцуваме, понякога някой разказва някоя история... Наричаме клуба си "Странници от други светове". Ние сме различни от вас, но въпреки това (или точно заради това) сме горди от това, което сме. Ние дишаме, храним се, мечтаем, обичаме и мразим - също като вас. Но винаги чуваме: "Ти си различен от мен" и това звучи като присъда. Нека ви разкрия една малка тайна: да бъдеш различен, не е проклятие. Напротив, ние сме благословени да не бъдем като вас, нормалните хора.