8.12.2007 г., 13:09

Да, Докосни ме...

1.3K 0 2

 

                                          Докосни...

         Слънцето блести в очите ми, изпепелява душата ми.

         От пепелта се раждаш ти и ме увличаш в твоите мечти.

        Завладяваш всичко в мен и ме караш да забравям...

        Аз се освобождавам от оковите, които ти ми сложи...

        Ти заби твоите пръсти в мен и от сърцето ми потекна кръв...

        Tя е моята кръв, която ти изпи...

        Твоя да е...

        Жертва съм на любовта, но не и на глупостта, която си ти...

         Твоите очи, които измамно ми дадоха празни надежди.

          Твоите ръце, които ме докоснаха  в съня...

          Докосни ме още веднъж, за да не се чувствам повече сам.

         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бен Ар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ХОРА ЗНАМ, чЕ ТОВА НЕ Е ЕРОТИКА, НО КОГАТО ГО ПИСАХ ИЗГЛЕЖДА ОТ БЪРЗАНЕ СЪМ ОБЪРКАЛ.ИЗВИНЯВАМ СЕ, А ПОНЯКОГА ДОПУСКАМ ГРЕшКИ И ТРЯБВА ДА ГИ ПОПРАВЯ...ЗА МЕН Е ПО-ВАЖНО СЪДЪРЖАНИЕТО И ЗА ТОВА НЕ ОБРЪщАМ ВНИМАНИЕ НА ГРЕшКИТЕ СИ.ИЗОБщО НЕ ЗНАМ КАКВА ЛИТЕРАТУРНА СТОЙНОСТ ИМАТ МОИТЕ ПИСАНИЯ...АЗ ПРОСТО ИЗЛИВАМ ОНОВА, КОЕТО КИПИ В МЕН.ПОЕЗИЯ.....ТЯ Е МОЯ ЖИВОТ БЕЗ, КОЙТО НЕ МОГА....
  • еротика?

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...