Дадох тази тема на моя тийнейджър на шега, да видим каква фантасмагория ще измисли. Трябваше му обаче начален тласък – няколко загатнати идеи, които той да доразвие. Захванах се да ги напиша,  но отруденият ми мозък почти нищо не ражда…да видим все пак.

   И така, какво би станало, ако някой обикновен човек си има самолет? Откъде го има, е въпросът. Дали си го е направил сам?Неее, твърде много напомня за  Икар – изтъркано и шаблонно. Може би го е  получил в наследство? Не, и това не става. Все пак сме в България.

А! Спечелил го е на томбола! Доста абсурдно. Но защо не? Нали живеем в страната на абсурдите… Точно така, участвува в томбола, която се разиграва на борда на самолета, с който се прибира от чужбина! Предметните награди са осигурени от самия Президент!

Та, летеше  си човекът към София - връща се от берекет, и докато си похапваше стандартната вечеря, попълни фиша за томболата. Стюардесата мина и заедно с табличките събра  и фишовете. Малко преди края на полета огласиха наградите. Голямата бе самолет Боинг 707. Следват няколко автомобила, телевизори, DVD-та и други разни дреболии. Човекът си мислеше, какво ли би било да спечели….….И още преди мисълта му да се оформи……………………

- Голямата награда отива при…….Никола Дяков!
„Да, да – казва си, точно аз ли? Сигурно е някои скъп модел на самолет с дистанционно управление.”
- Господин Дяков, нашите поздравления – Вие печелите самолета!
- Благодаря,  казва, само дано не е много голям, че имам много багаж за носене…Но заради сина ми ще го взема, той ще бъде възхитен!
- Страхувам се, че няма да можете да го носите на ръка, ха-ха-ха- казва стюардесата. – Печалбата е  Боинг 707! Той Ви чака в хангара на летище София. За връчването е дошъл самият Президент!
  
Човекът зяпна. 

   Дотук добре, но как да завъртя фабулата сега? Ама и аз една тема измислих. Чакай, сетих се!

   Значи, стоеше човекът, и не знаеше да се смее ли или да плаче.Май второто.

-Абе хора, вие луди ли сте? За какво ми е притрябвал Боинг!? – каза на стюардесата. 
    А тя:
- Г-н Дяков, нека да отидем само да го зърнете, и ще разберете за какво! Вие сте невероятен късметлия! Знаете ли колко струва един самолет? Завиждам Ви, пред вас се откриват нови хоризонти, невероятна възможност да уредите живота си веднъж завинаги!!!

     Дяков немееше, и се чудеше има ли смисъл изобщо да се обяснява с бордната домакиня. От нея нищо не зависеше. По-добре да говори с организатора и от него да разбере каква е работата.

-Добре, де, ще го видя – реши се той.

На летището го посрещна цяла делегация, во главе с директора на авиокомпанията.

-Г-н Дяков, честито! Вие сте невероятен късметлия! Знаете ли какво означава да притежаваш самолет?!

-Не, не знам, разчитам Вие да ми разясните по-подробно.

- Как какво, та вие автоматично влизате в СПИСЪКА НА МИЛИОНЕРИТЕ – нали само те имат самолети. Само дето нито един от тях не притежава чак Боинг де, ха-ха-ха. В този смисъл, Вие ставате може би най-богатия човек в региона!

-Благодаря,  но…..

-Никакво но! Освен самолета, ние Ви предоставяме и уникалната възможност да се преквалифицирате като изкарате безплатни курсове за пилот! Какво ще кажете?

- Благодаря, но аз съм късоглед, а и от високото ми става лошо понякога…..Дали ще изкарам медицинския?

- Няма проблем, г-н Дяков, няма да Ви оставим без шофьорска книжка, я – ха-ха-! Важното е да имате желание. А сега, да видим какво сме Ви приготвили…

Влизат в хангара. Там – още една делегация от посрещачи и любопитни. Во главе с Президента. Самолетът изглежда огромен и лъскав….

-Драги г-н Дяков, казва Президентът, за мен е особена чест да Ви приветствам с изключителната придобивка! Това е безпрецедентен случай в историята на България! Помислете само каква уникална възможност получавате – та Вие сте първият българин, който притежава личен самолет! Дай Боже всекиму!

Дяков усети прилив на неопределени чувства. За всеки случай реши пак да благодари.

- Приемам подаръка ъ-ъ-ъ- с признателност….. Ще изкарам пилотските курсове и ще дам всичко от себе си за да реализирам възможностите на тази прекрасна машина! В името на България!

  След което Президента го целуна и прегърна и си тръгна под бурните овации на тълпата.

Дяков не можа да се начуди как му се обърна езика да изрече такава тирада. За какъв ли дявол му е притрябвал тоз самолет?! Обаче, българинът в него започна да се събужда – на харизан кон зъбите се не гледат, вика си. Все някаква полза ще има. Но, пустият му вътрешен глас не го оставя на мира. „Питай, казва, къде да го държиш. Питай колко харчи. Питай ще може ли да се продаде. Питай, питай, питай….” СТИГА! Ще питам когато му дойде времето.

- Извинете, отваря уста най-после, а къде да го държа?
- О, на първо време може и тук, отговаря шефа на авиокомпанията. Ето Ви ключа от хангара. Наемът на ден е 500 евро.
- ???????
- Е, няма как - тук се отоплява, чисти се, осветление се плаща…изобщо има си разходи.
- Ами, тогава си го вземете обратно! Аз толкова пари нямам!
- Не може. Той е определен за подаряване от самия Президент. Не искаме да го обиждаме, нали разбирате….
- Добре, тогава го купете обратно. Евтино ще ви го дам …
- Съжалявам, г-н Дяков, нямаме свободни парични средства.
- Вижте, не ви ща парите, само го махнете, вземете си го, разглобете го, предайте го на вторични суровини….
- Чакайте, чакайте, защо ние? Той вече е Ваша собственост.

Даааа, това е то. Натресоха му нова собственост. Не, сам си я натресе. Що ли му трябваше да играе на томбола…Малко ли му бяха сегашните грижи,  та и това…..

Трябваше да обмисли трезво положението. Направи си списък с плюсовете и минусите. Ето как изглеждаше той:

Плюсове
1) Единствен в България собственик на истински самолет;следователно минавам за милионер (е, и?)
2) Все някой може да реши да го купи (кой?)
3) Ако никой не го купи, ще го предам на вторични суровини (ама не е желязо…)
4)Ако не го вземат за вторични суровини, ще го разглобя и ще го продам на части.
5) Ако и това не стане, ще го преустроя на жилище!!!!
6) А защо да не го направя на ресторант?
7) Ако го закарам на морето, мога да го преустроя на хотел…..
НЯМА ПОВЕЧЕ ПЛЮСОВЕ

Минуси

1) Не са пари в брой.
2) Едва ли ще му взема истинската цена…
3) Много място заема, големи разходи за гараж, скъпо гориво….
4) Много трудно се разглобява, а и кои ще търси самолетни части?
5) Ако живея в него, ще плащам много за отопление….
6) Много му е тясна кухнята…
7) Освен бедни студенти и луди романтици, друг няма да иска да спи в такава теснотия, пък и баня няма…..

ВСИЧКИ ПЛЮСОВЕ МОГАТ ДА СЕ РАЗГЛЕЖДАТ КАТО МИНУСИ….

Лоша работа. Ползи май няма. Както и да го мисли, май най-добре да вземе да го запали……ЕВРИКААААА!!!!!!! Това е то българският гений в действие!

Ето какво – първо ще го застрахова, после ще инсценира пожар, и ще грабне парите от ЗАСТРАХОВКАТА!

Оттук нататък историята трябваше да я довърши моят тийнейджър, но…го домързя. Затова, вместо да скучая, реших да видя докъде ще ме доведе въображението.

  Планът нямаше грешка! Дяков веднага се зае с осъществяването му. Отиде в най-близкия офис на застрахователно дружество. Обясни ситуацията, и поиска веднага да сключи полица.
  Застрахователят, обаче, нямаше опит със самолети…
- Ще трябва да се консултирам с шефовете, казва.
- Колко време ще Ви е нужно?, пита Дяков
- Може и доста време да отиде. И за да не се излагате на излишни рискове, съветвам Ви докато уточним размера на полицата, да не го оставяте без надзор.
  Минаха няколко часа. Дяков вече копнееше да се прибере в къщи, да си вземе душ, да хапне нещо вкусно – изобщо да релаксира. Отговор от шефа на застрахователната фирма още няма.
- Айде бе, хора, докога ще умувате?
- Тя работата се оказа сложна. Трябва да се свържем с Ллойдс в Лондон, и да вземем данни от тях. Това може и дни да отнеме, така че, господине, по-добре си идете сега, а когато сме готови, ще Ви се обадим.
  Дяков кимна с разбиране, взе си куфарите, и се запъти към стоянката на такситата. Докато се тътреше уморено се сети, че трябва да пази новата си собственост… Ще се обади на жената и детето, ще ги извика, все ще се сместят някак на  седалките, пък може и да изкарат една романтична нощ….
- Ало, коте, прибрах се!
- Ох, бе Кольо, така се притесних….Ами аз те чаках на летището, но като не се появи, реших, че си изтървал връзката от Франкфурт. Добре, че се обади! Къде си сега?
- На аерогарата, къде…Голяма изненада имам за вас. Вземай детето и идвайте. Купи нещо за ядене, ще прекараме нощта тук.
- Къде там?
- Не питай, а идвай бързо! Чакам ви!
- Добре, добре, идваме!
  Навън бе вече тъмно, когато жената и детето се появиха. Прегръдки, целувки – обичайните нежности.
- Каква е изненадата, а тате? попита синчето( почти тийнейджър).
- Сега ще разбереш.
- Наистина, много си загадъчен, погледна го закачливо жената.
  Тръгнаха към хангара. Дяков извади от джоба си ключ и отвори, сякаш това е родния му дом. Пусна шалтера…..и Боингът се извиси пред тях в целия си алуминиев блясък.
Жената недоумява:
- Защо ни доведе тук?
- Ами….., заразказва Дяков цялата история. Тя го гледаше, сякаш си е загубил ума. Но фактите бяха необорими.
- Добре де, как ще се оправим с парите?
- Не се притеснявай, всичко съм обмислил. Но не трябва да разказвате нищо на никого. Това важи особено за теб, Саше!
- Ама тате, тоя самолет е страхотен! Искам да си го запазим и да се фукам с него пред децата!
- Не бързай сине, и това ще стане, когато всичко приключи.
- Ама…
- Виж, много е важно да се запази в тайна. Иначе само ще плащаме, и ще се разорим. Хайде сега да се качим на борда и да го разгледаме!
  Влязоха първо в кокпита.
- Ето, мойто момче, с тези лостове и бутони пилотите управляват самолета. Не знам кое за какво служи, но изглежда доста сложно. Не случайно летците ги обучават години наред.
- Знам, бе тате, виждал съм на филм. Може ли да си поиграя малко тук?
- Да, само недей да пипаш.
  Жената се захвана да организира кътче за вечерята. Дяков пък се затвори в тоалетната в не дотам успешен опит да се поосвежи.
 
   След време с ужас установи, че самолетът се движи…..

-Сашоооооо!

  Никакъв отговор. Двамата се втурнаха към кокпита. Малкият се беше настанил удобно в пилотското кресло, и уверено боравеше с лостовете и бутончетата. На главата си беше надянал слушалки и като че ли разговаряше с някой.
- Вратите на хангара са отворени, насочвам се към пистата за рулиране.
- ………….
- Разбрано, разрешение за излитане в 0 часа и 15 минути.
- ………..
- Разбрано, запалвам светлините и следвам пилотната кола.
  Дяков се вцепени. Самолетът бавно излезе от хангара и се насочи към осветената писта. Отпред изникна колата-водач.
- Саше, какво правиш, майка? Веднага престани! Това не ти е играчка!
- Спокойно, мамо, взел съм разрешение от диспечера.
- Александре….., спри веднага!
- Не мога, мамо, сега имам коридор за излитане.
  Дяков още не можеше да реагира. Стоеше като парализиран. Ако се намесеше, кой знае какво щеше да стане. Пък и идея си нямаше как да се управлява самолет.
  Жена му седна на пода и безсилно заплака.
  А малкият с вещина управляваше самолета, следвайки пилотната кола. Стигнаха на пистата за излитане. Двигателите заработиха на пълна мощност. Самолетът потегли, набра скорост и се издигна във въздуха.
- Боинг 707 до кулата, успешно излитане. Курс 535, скорост 400, градиент 35. Дестинация – Париж, Шарл Де Гол, продължаваше да говори детето с глас на възрастен.
- Сашко, какво направи…..сега всички ще умрем, отчаяно промълви бащата.
- Не бой се, тате, аз тая компютърна игра съм я играл стотици пъти. Даже взех виртуален лиценз за пилот първи клас. Само ще отскочим до Дисниленд в Париж, да се повозя на влакчето на ужасите, и ще се върнем утре.
  Двата часа полет им се сториха като пътуване към ада. Дяков и жена му се държаха за ръце и безмълвно отправяха горещи молби към Господ. Когато наближиха парижкото летище, малкият на перфектен английски поиска коридор за кацане. Диспечерите го накараха да се идентифицира
- ОК. Тук Боинг 707, на авиокомпания Дяков, България. Отвлечени сме от малолетен терорист. Заплашва да разбие самолета и убие пасажерите, ако не получи безплатен билет за Дисниленд и не му се осигури ескорт дотам. Ще вземе двама заложници.
  Френските диспечери изпаднаха в паника. Веднага сезираха антитерористичния отряд и полицията. 
- Тук Боинг 707. - пак се обажда малкият. Моля веднага ни дайте коридор за кацане. Терористът е насочил револвер към челото на пилота!
  Беше им даден коридор. Самолетът се приземи перфектно, без никакво сътресение. Дяков и жена му изглеждаха като прегазени от влак. Малкият, обаче щастливо се усмихваше.
- Ама вие да не се вързахте бе, аз само се майтапех! То си беше точно както на симулатора!
  Никакъв отговор. След минути самолетът беше наобиколен от коли на спец частите. Чу се глас от рупор, говореше на български:
- Тук е посланика на България. Каквито и да са исканията Ви, знайте, че няма как да се измъкнете. Взети са всички мерки, нямате шансове. Предайте се преди да е станало страшно.
  Дяков най-сетне преодоля вцепенението си, бавно се изправи, отиде в кокпита, хвана сина си за ухото, измъкна го от пилотското кресло, пренебрегвайки протестите му, отвори вратата на самолета и вдигна ръце.
  Спец частите веднага докараха стълба и стотици въоръжени до зъби рейнжъри наобиколиха самолета. Дякови предпазливо заслизаха. Хванаха ги, сложиха им белезници, и ги отведоха………..

  След няколко часа разпити, от стаята на задържаните се чуваше неистов кикот. Като че ли някой беше пуснал смешен газ. И полицаи, и спец части, се държаха за коремите и не можеха да си поемат дъх. Сашко беше инсталиран на истински симулатор, и с безкрайно сериозна физиономия им демонстрираше летателните си умения, този път като пилот-изтребител.
- Гениално!, през сълзи констатира шефът на антитерористичната операция.
- Това дете е феномен! По-добър пилот няма и в американските въздушни сили! Трябва да се гордеете с него. Как ни изработи всичките само…..
  Физиономията на Дяков в този момент не подлежеше на описание. Жена му унесено галеше детето по главата, но то изобщо не и обръщаше внимание, беше заето да поразява вражески цели.
- Господин Дяков, Вашият син е истинско съкровище! Ние ще му осигурим безплатно обучение в пилотската ни школа, а на Вие веднага ще получите  гражданство и възможност да развиете собствен бизнес с  парите от продажбата на Боинга. Ер Франс веднага ще го купи! За тях самият факт, че е пилотиран от малолетния гений, е страхотна реклама, така че сумата ще е солидна. Какво ще кажете?, предложи шефа на френските ВВС.
- Аз…не знам, трябва да го обмислим с жена ми....... Абе, какво ще му мисля, приемаме, нали, скъпа.
   Жената все така галейки момчето, му отправи укоризнен поглед и промълви:
- А ти искаше да го изгориш…..

Това ми звучи като достоен край на историята. Затова спирам дотук. На който му харесва – харесва. Който пък има претенции – да го напише по-добре (имам предвид моичкият, де…)! Все пак, криво-ляво успях да го докарам до:

HAPPY END!