Старейшините се бяха събрали в дъното на пещерата до огъня. Умуваха относно Аная, която лежеше в една ниша наблизо и стенеше. Единият потърка корема си и издаде мляскащи звуци, очевидно мнението му беше, че момичето трябва да бъде изядено. Друг закима. Трети допря дланите си една в друга, за да покаже, че се моли за оздравяване. Последният, най-възрастният, вдигна дясната си ръка и бавно я отмести назад, което означаваше, че предлага да се изчака. В този момент Аная замлъкна, вероятно усетила, че се решава съдбата й.

Младият Кау, който беше приседнал до входа на пещерата сбърчи вежди, очите му гледаха тъжно. Той осъзнаваше, че Аная не я очаква нищо хубаво. Заради неуспешния лов племето гладуваше, а Аная, бидейки тежко ранена, тоест ненужна и обречена на смърт, можеше да послужи за напълване на стомасите. Кау не би вкусил от месото на момичето, дори и да умираше от глад. При мисълта да стори това му призляваше. Той таеше към Аная топли чувства, от поне година време.

Скоро старейшините очевидно постигнаха съгласие момичето да бъде изядено утре и се оттеглиха към местата си за спане. Кау потърка насълзените си очи. Излезе да се разходи, защото в момента пещерата му се струваше противна и не искаше да стои в нея. Както беше разстроен, не се страхуваше, че може да пострада от хищните зверове, излезли да ловуват в тъмната нощ. Но когато чу ръмженето на Съблезъбия, побърза да се прибере.

Повечето от събратята му бяха заспали. Аная продължаваше да охка жаловито.

Кау приседна до нея и след кратко колебание стисна внимателно ръката й. Тя го загледа с големите си, изпълнени с болка очи. Устните й се извиха в крива усмивка. Тя не харесваше Кау, изобщо никого от племето не харесваше, понеже беше чужда, открадната от друго племе преди повече от десет лета. Тя се различаваше по външен вид – беше с по-светла кожа и с права, а не къдрава коса. Смутен, Кау пусна ръката й. Обиди се, че дори в и момент като този, не среща разбиране от Аная. А той я обичаше повече от себе си. Ако можеше да говори, щеше часове наред да й обяснява какво чувства.  

Аная притвори очи, искаше да бъде оставена сама. Левият й крак беше изпружен, извит неестествено настрани. Бедрото беше силно подуто, покрито със синини, и изкривено по грозен начин.

Кау беше наясно, че при такова нараняване оцеляването е немислимо. И му беше много тъжно. Те бяха в правото си да я изядат, не можеше да им се сърди. Но дълбоко в душата си протестираше. Несправедливо беше прекрасно момиче като Аная да загуби живота си и да послужи за храна. Каза си, че ще е по-добре да се отдели от племето. Не искаше да става свидетел на…

Неуспешният лов започна с подгонване на стадо елени. Един едър лопатар получи копие в хълбока и започна да се мята бясно. Ловците не успяха да го повалят и той се втурна в атака, като размахваше рога. На пътя му се озова Аная. След силния удар тя отхвръкна като перце и се изтърколи върху камънаците край реката. Еленът успя да избяга, а момичето нададе остри писъци, сетне се сгърчи и притихна, загубило съзнание. И ето така стана подходящо за изяждане.

Кау не можеше да спори със старейшините, те имаха власт и се разпореждаха, защото бяха мъдри. Мразеше ги, идеше му да развърти тоягата си и да изпотроши черепите им. Това не беше редно обаче.

Легна, но не можа да заспи. Аная не издаваше никакви звуци, което го уплаши и накара да отиде да провери дали краят не е настъпил. Момичето беше живо, просто се беше унесло в неспокоен сън.

Кау отново излезе в гората. Главата му гореше от налудничави мисли. Час преди изгрева мислите доведоха до съдбовно решение.

Той тихомълком се приближи до Аная, която гледаше с трескав, леко замъглен поглед. Наведе се и я подхвана внимателно, канеше се да я вдигне. Миг по-късно се поколеба. Вдигна показалец пред устните си, за да покаже, че иска мълчание.

Тя понечи да го отблъсне, но движенията й бяха твърде немощни. Той я погали по челото в опит да я успокои. В крайна сметка тя позволи да бъде вдигната, макар че от засилилите се болки трудно се въздържаше да не запищи. Беше нахапала устните си до кръв.

Като се стараеше да държи стабилно ранения й крак, Кау я изнесе от пещерата. Аная се опита да покаже нещо със знаци, но не успя. Изведнъж забели очи и припадна.

Кау вървя няколко часа. По обед стигна до малката пещерата, която беше открил неотдавна и която щеше да е новото им жилище. Беше решил да не се връща при племето си.

Аная отказа предложената й храна, пийна малко вода и се отпусна в крива поза, като проплакваше тихо от време ва време.

Кау имаше познания за устройството на телата на бозайниците, защото беше участвал в немалко транжирания. Знаеше как са разположени и функционират костите, мускулите и сухожилията. За него беше очевидно, че Аная е със счупена бедрена кост и че въпросната кост трябва да се намести.

Не биваше да губи време. Даде на Аная отвара от билки, предизвикващи угасване на съзнанието, сетне вдигна счупения крак, преметна го над рамото си и го задърпа нагоре с отривисти движения. Аная запищя, въпреки упойката, като се блещеше гневно и размахваше ръце. Скоро изпадна в безсъзнание. А след серия от изпуквания двете части на раздробената бедрена кост застанаха в правилно положение.

Кау положи внимателно крайника върху козя кожа и избърса потното си чело. Беше страшно уморен, но нямаше намерение да си почива. Чакаше го още много работа.

Излезе и тръгна покрай близкия ручей. Скоро успя да намери каквото търсеше – растението, чиято гладка зелена кора имаше особени свойства. Отряза с кремъчния си нож няколко дълги над метър парчета кора. Когато се прибра в пещерата запали огън и зачака да се образува жар. Аная се беше свестила, но не изглеждаше никак добре. Като че ли още не беше разбрала, че кракът й е наместен.

Кората беше мека и лесно се огъваше. Приличаше донякъде на глина. Но когато бъдеше нагрята, ставаше твърда като камък. Тъкмо от това нейно качество смяташе да се възползва Кау.

Той се опита да обясни с жестове на момичето какво смята да направи, но то само примигваше объркано с големите си красиви очи.

След като почисти старателно едно парче кора, Кау го подпъхна под болния крак и започна да го натиска от различни страни така, че да обгърне хубаво мускулите. Работата беше пипкава и му отне много време. Сетне той взе с ръкавица голям въглен и затърка с него кората, която постепенно започна да се втвърдява.

Идеята на Кау беше да стегне здраво бедрото и да обездвижи коляното. Смяташе, че така ще предотврати опасността счупената кост да се размести.

В един момент се разколеба. Струваше му се, че пропуска нещо важно. Замисли се, ала пъшканията на Аная го смущаваха.

Подхвана стъпалото на пострадалата и бавно го помести, при което охканията се засилиха. Така той стигна до извода, че и на него трябва да осигури неподвижност. С късо парче кора покри хубаво задната част на глезена и петата. Последва ново обработване на меката материя с жар.

Когато се увери, че всичко е както трябва, Кау се захвана да пристегне корите с ленти ощавена кожа. Имаше опит във връзването на възли, така че успя да стабилизира много добре импровизираната шина.

Аная се беше надигнала на лакти и се взираше учудено в превързания си крак. След известно време стрелна поглед към Кау и кимна. Този неин жест стопли сърцето му.

Оказа се, че тя изпитва затруднения да мърда пръстите на крака си. Палецът й на практика беше напълно безчувствен. Това притесни Кау, който в този момент схвана, че нещо, което кара мускулите да се свиват и отпускат, е засегнато.

Аная обаче беше доволна, очевидно болките й бяха намалели. Тя дори успя да хапне – парче плод и късче сушено месо.

Следващите дни Кау посвети изцяло на грижи за Аная. Излизаше само за да донесе вода, плодове и грудки. За ловуване нямаше време. Добра добавка към диетата им беше месото от костенурка – животинката беше проявила неблагоразумието да пропълзи покрай входа на пещерата.

Аная набираше сили, лицето й вече не беше бледо и страдалческо. Но все още й беше трудно да се задържа дълго в седнало положение. Кау винаги беше готов да помогне – хранеше я, миеше я, разресваше с пръсти косата й, помагаше й да удовлетворява естествените си нужди. Друга награда освен усмивка не му трябваше.  

Дългото стоене на тъмно беше изнервило Аная. Тя искаше да види слънцето. Кау й помогна да се изправи на здравия си крак и я подхвана през кръста. Усети как ръката й се премята около врата му в несръчна прегръдка. Дотътриха се до входа и седнаха. Очите на момичето засияха от прекрасните гледки, после изведнъж се натъжиха. Тя опипа болния си крайник, сякаш се опитваше да го съживи, да го накара да възвърне способността си да стъпва. Отоците бяха спаднали, костта вероятно беше започнала да зараства.

Кау се замечта Аная отново да проходи. Двамата да обикалят из горите заедно, да търсят храна, да откриват нови неща, да се любят. После си каза, че най-важното е, че тя е жива. Тя вече го възприемаше като приятел, което го радваше неимоверно. Помисли си колко крехко нещо е човекът. В един момент си здрав и силен, а в следващия изпадаш в беда и смъртта посяга да те сграбчи с хищните си нокти.  

Докато се връщаха, той се загледа в превързания крак на момичето, който се полюшваше безжизнено при всяка крачка. Овързаното с кожени ленти нежно стъпало изискваше да бъде държано на почтително разстояние от пода, макар че самото то не беше пострадало.  

Тогава Кау се замисли за придвижването. Беше му приятно да крачат прегърнати, с долепени едно до друго тела, но това от друга страна беше неестествено. За да оцелееше, човек трябваше да може да се справя сам. Например ако Кау загинеше, Аная също щеше да загине, поради неспособността да се движи. В племето старите хора се подпираха на тояжки, а имаше един прегърбен, който използваше дълъг прът – държеше го с две ръце като гребло и се изтегляше напред с негова помощ. На Аная тези техники не можеха да свършат работа. Ядоса се, защото не можеше да намери разрешение на проблема. Закрачи напред-назад, като напъваше мозъка си. Аная, която в момента приготвяше супа от гъби, го гледаше учудено.

Късно след полунощ, докато лежеше буден, Кау стигна до прозрение. Заспа с усмивка на уста.        

На сутринта излезе да търси нужните неща. До едно езерце имаше гора от млади дървета. Избра две фиданки, които имаха разклонения, и ги отсече и окастри. Прибра се в пещерата и започна да измерва с педи примигващата озадачено Аная.

След няколко часа тя получи като подарък чифт груби патерици, които горе, като екстра, имаха подплата от козя кожа.

Кау изправи любимата си и я подкани да затъкне чаталите под мишниците си. Аная се усмихна, осъзнала, че чрез новото изобретение може не само да стои права без чужда помощ, но и да се придвижва. Тя бързо усъвършенства уменията си за ходене. Личеше си, че е доволна от подаръка. Прояви желание да излезе на разходка, но Кау не й позволи. Беше решил да я пуска навън само когато се е убедил, че наблизо няма опасни диви зверове.

Вечерта Аная беше благоразположена. За доброто й настроение допринесе и фактът, че нервите на счупения й крак се съживяваха. Тя вече с лекота помръдваше пръстите си, което вероятно означаваше,  че шансовете за пълно възстановяване са добри. Двамата хапнаха и пообщуваха с жестове и звуци. Сетне Аная подкани Кау да се настани между краката й.

Много радостни мигове изживяха двамата през следващите часове. На сутринта, когато се разбуди, Кау се размечта да постави началото на ново племе, като направи много деца на красивата Аная. Държеше племето да е специално, да се грижи за болните и немощните, а не да ги изяжда. Зае се да сподели мечтите си с Аная, но му беше трудно заради сложността им и заради силните емоции. За радост тя го разбра. По очите й, изпълнени с обожание, личеше, че са на едно мнение по най-важните въпроси в живота. А какво повече можеше да иска първобитен човек като Кау.