Старейшините се бяха събрали в дъното на пещерата до огъня. Умуваха относно Аная, която лежеше в една ниша наблизо и стенеше. Единият потърка корема си и издаде мляскащи звуци, очевидно мнението му беше, че момичето трябва да бъде изядено. Друг закима. Трети допря дланите си една в друга, за да покаже, че се моли за оздравяване. Последният, най-възрастният, вдигна дясната си ръка и бавно я отмести назад, което означаваше, че предлага да се изчака. В този момент Аная замлъкна, вероятно усетила, че се решава съдбата й.
Младият Кау, който беше приседнал до входа на пещерата сбърчи вежди, очите му гледаха тъжно. Той осъзнаваше, че Аная не я очаква нищо хубаво. Заради неуспешния лов племето гладуваше, а Аная, бидейки тежко ранена, тоест ненужна и обречена на смърт, можеше да послужи за напълване на стомасите. Кау не би вкусил от месото на момичето, дори и да умираше от глад. При мисълта да стори това му призляваше. Той таеше към Аная топли чувства, от поне година време.
Скоро старейшините о ...