Сложно, твърде сложно живеем. И от там идват всичките ни беди. А може попростичко, по-нормално да се живее. Най-напред да започнем с речта. Да разберем, че да казваш каквото мислиш и да мислиш каквото казваш не е едно и също.
И да опростим взаимоотношенията си. Така и децата ще са по-наясно със света. Защото сега едно им говорят в училище, друго в къщи, а истината за себе си намират на улицата. И предпочитат да не мечтаят, а да живеят. Каквото и да се разбира под това...
Да опростим и езика си. Този прост, велик и могъщ език. Велик, защото на него е писал Ботев, могъщ – защото с две изречения изразяваш чувствата си към политиците, прост – защото пестим и говорим кратко, ясно и точно. С речников запас от три изречения – две псувни и една въздишка…
Не е лошо да опростим и културата. В театъра да минават вече без порнография, в киното без ругатни и ритници, а изкуството да стане просто, нормално отражение на света през очите на твореца. Без сложния авангардизъм, който изисква обяснения. О ...