Да живеят

ДА ЖИВЕЯТ ВСИЧКИ ПАРТИИ!

Напоследък му вървеше. Смениха се няколко правителства, връхлетя ни финансова криза, какви ли не злини се изсипаха на главата на отечеството и на малките хора, но въпреки това на него му потръгна. Бизнесът се разширяваше, макар и скромен, хранеше семейството му, че и за спестяване оставаха пари. Дано да продължи така, каза си, сипна още вино и загледа телевизията.

А там – политици спорят, заливат се с помия, с вода и с каквото им попадне, обиждат се и се заплашват. Домиля му, докато ги гледаше. Той сега беше в такова настроение, че всичко му беше мило. Виж ги само – злобни, алчни и пресметливи, озъбени като кучета, без талант и култура, но и те драпат, милите, и те крещят, плюят и лъжат, както подобава на всеки един политик. Затова трябва да бъдат обичани: нали с любов са родени, нали са отгледани с грижа, нали и те са деца на този свят. Нищо че са от различни партии, нищо че уж обещават да направят добро, нищо че са мошеници и крадци, нека им е простено.

Драго му стана, замисли се и на другата сутрин пусна рекламно съобщение в един голям вестник: „Да живеят всички партии!” Да се знае, че той, малкият и дребен бизнесмен, вярва в плурализма и демокрацията и е твърдо убеден, че всички партии имат място под слънцето.

Първи го извикаха от жълтата партия.

- Абе каква е тая обява, дето си лепнал във вестника? Ти знаеш ли кой съм аз? – заплаши го един от шефовете на жълтите. – Какво си въобразяваш?

- Нищо, аз напротив – отговори в своя защита бизнесменът. – От любов го направих, от благодарност.

- Че и наглец при това! – Оня съвсем се запени. – Ще видиш ти на кого се подиграваш. Всички партии може и да живеят, но ти – едва ли...

Почти същото му казаха от централата на червената партия.

- Защо, господине, си въобразявате, че всички партии имат право на живот? Замислихте ли се изобщо какво публикувате? Какво намеквате? Не помислихте ли, че така оскърбявате честните партии, като ги слагате на равна нога с безчестните. А? Богатите редом с бедните? Къде го има това?

Не беше помислил за това, вярно е.

- И на всичкото отгоре смятате, че дори червената партия има право на живот – кресна му активист от синята партия. – Че то по-добре динозаври да вземем да развъждаме, отколкото да живеят враговете ни! Стимул към какво е вашият призив?

- Това е призив към конфронтация – заключиха от партийни централи с други цветове на политическата палитра. – Ксенофобия. Уравниловка. Декадентство.  Обявата е внимателно замислена така, че да предизвика вълнения и протести. Как лъв ще живее с агне? На едно хоро да се хванат добрите с лошите, зелените с кафявите? Ама това е национална катастрофа!

Дойдоха и първите призовки от районното управление, после от прокуратурата. Едни го съдеха за обида, други за расова дискриминация и противодържавна агитация, за третите не разбра какво искаха от него, защото бяха цитирали само някакви членове от Наказателния кодекс. Положението взе да става сериозно.

На всичкото отгоре му се обадиха и от Съюза на пенсионерите: „Ти какво си мислиш бе, младеж? Ние като не сме партия, да умираме ли? Не те ли е срам?”

Сега лежи в затвора вече пети месец, бизнесът му замря, той ругае наум и демокрацията, и плурализма. Но вече няма кой да го чуе. И по-добре.