Да не съм ти възглавница?!

- Хъм, странно - почеса се озадачено зад ухото Но Щен Вълк. - Мислех, че трябва да си е вкъщи тази нощ, но явно съм се объркал и е на работа... Нищо - махна с лапа той. - Ще го изчакам.
...
Когато се прибрах в къщи след втора нощна, заварих Но Щен Вълк да ми спи на леглото, което леко ме подразни, защото много ми се спеше.
- Хей, ти! - измучах аз и най-безжалостно го сръчках в ребрата. - Мръдни ми от леглото, защото ми се спи!
...
Но Щен Вълк отвори едното си око, когато го сръчкаха и чу странното мучене:
- Хей, т'! Мр'дн'мъ ут л'глъту, зъщ'т ми съ сп'!
- Какво?! - недоумяващо се прозя Вълк. - Нищо не разбрах!
...
Изгледах накриво вълкът, когато вместо да се мръдне от леглото ми измуча нещо от сорта на:
- К'в? Нъщ'нъ ръзб'х!
Известно време се опитвах да запълня липсващите звуци, за да разбера значението на това, което ми казваше вълка, но се отказах - много ми се спеше, за това реших да не се обяснявам повече...
...
- Хей! - възмути се Но Щен Вълк. - Да не съм ти възглавница! Мръдни се - тежиш ми!