Да подариш радост с един стар компот
Един слънчев летен ден, отивах да изхвърля боклука. В контейнера за смет, приведен, с опърпани дрехи и полу-овехтели обувки, ровеше старец. Помислих, че е поредния клошар, който рови за картони и хартия. Реших да проговоря, защото иначе можеше да се стресне:
- Добър ден! Хартия ли търсите?
Старецът ме погледна със ясно-сините си очи:
-Не. Търся някоя коричка стар хляб. И нещо за ядене.
Решавам да го попитам:
-Дядо- викам му. Нямаш ли деца? А бабата не готви ли, че ходиш да дириш хляб из кофите?
-Бабата преди две години почина. Имаме син, но той не ме иска. В чужбина са със снахата и внучето. Нито праща пари, нито се грижи. Допреди две години работех, но се разболях. Пенсията едва стига за лекарствата. Но ако умра, ще вкарам в разходи децата. А тогава още повече ще ме ненавиждат.
И с трепереща ръка, дядото вади бележка от аптеката. Сто и четиридесет лева за хапчета. Изпитах неудобство . Що за син би оставил баща си да рови в боклуците, за да открие с ...