Да подариш радост с един стар компот

Един слънчев летен ден, отивах да изхвърля боклука. В контейнера за смет, приведен, с опърпани дрехи и полу-овехтели обувки, ровеше старец. Помислих, че е поредния клошар, който рови за картони и хартия. Реших да проговоря, защото иначе можеше да се стресне:

- Добър ден! Хартия ли търсите?

Старецът ме погледна със ясно-сините си очи:

-Не. Търся някоя коричка стар хляб. И нещо за ядене. 

Решавам да го попитам:

-Дядо- викам му. Нямаш ли деца? А бабата не готви ли, че ходиш да дириш хляб из кофите?

-Бабата преди две години почина. Имаме син, но той не ме иска. В чужбина са със снахата и внучето. Нито праща пари, нито се грижи. Допреди две години работех, но се разболях. Пенсията едва стига за лекарствата. Но ако умра, ще вкарам в разходи децата. А тогава още повече ще ме ненавиждат.

И с трепереща ръка, дядото вади бележка от аптеката. Сто и четиридесет лева за хапчета. Изпитах неудобство . Що за син би оставил баща си да рови в боклуците, за да открие сред купчина отпадъци, нещо за ядене? Това ли е лицето на всички деца в България? В такива изроди и саможиви същества, сме се превърнали всички? Кой нормален човек би останал равнодушен, срещу нечии баща, ровещ в мръсотията?

- Дядо -казвам му. Искаш ли да ти купя един хляб?

- Чедо, недей ме засрамва. Внучката ми е като теб, как да взема пари?

-Няма проблем- казвам. Ще се радвам да помогна.

- Не, не! Съседката купи хляб вече.

И като каза това, възрастният човек, засрамено наведе очи.

- Дядо , тук са само боклуци. От закусвалните има остатъци, иди яж!

- Не , дъще! Гладен стомах, глад не го плаши!

Оставих един остарял компот до кофата. Понечих да го изсипя, а той каза:

- Момиче, нищо че е стар, може ли да взема компота?

- Може, дядо! Но как ще ядеш нещо, което ние хвърляме?!

-Вие хвърляте, защото не сте имали нещастието да сте гладни!

Нещастието да сте гладни! Думите му кънтяха с камбанен звън в ушите ми. Колко ли хора гладуват сега? Без дом, покрив и дрехи? 

Сбогувах се със стареца. И се прекръстих. Бях благодарна, че не съм гладувала. Че имам дом.