10.02.2010 г., 23:59 ч.

Да се омъжиш за милионер. Надето от Чикаго. Втора част. 

  Проза » Разкази
2828 0 3

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

32 мин за четене

Надето от Чикаго

Втора част

        След смъртта на съпруга си Надето изпадна в депресия. Причината за това състояние не беше загубата му, тя не беше обичала мъжа си, не беше и страхът от смъртта, не се страхуваше от нея. Едва сега осъзна, че беше се  привързала към него през годините на съвместното съжителство, разбра, че неусетно бе вплела живота си в неговия. Усещането беше на безпомощност, липсваше ù подкрепата му; чувстваше се омотана в паяжината от сметки и бизнеси, за които се налагаше да взема решения и за които на съпруга ù не му беше останало никакво време да я подготви да се справя в такива ситуации. Той беше вземал решенията сам, не бе я товарил със скучния бизнес, напротив, беше ù дал възможност да живее покрай него прилично и комфортно, а самият той бе работил много и бе давал всичко от себе си, бе издигнал нивото на компаниите им, бе умножил парите им. Тя  го намираше за работохолик, наистина много дисциплиниран, но толкова прагматичен и така скучен със своята педантичност и стиснатост, че това  я докарваше до истерия преди години, а сега имаше нужда точно от това, имаше нужда от напътствията му, от неговата планираност и пестеливост. Беше я освободил изцяло от стреса да бъдеш богат в лошия смисъл на думата, не беше поемала никога никаква отговорност, не беше определяла заплатите на подчинените и не беше се занимавала с техните застраховки или пък със стипендиите на децата им, които ходеха на колеж. Правенето на пари покрай него беше изглеждало толкова лесно, а било всъщност  трудно, много трудно.

      Стоеше в офиса, затрупана от хилядите безмилостни папки и сметки, с които не знаеше какво да прави. Петранка, българка, идваше да прошнурова фактурите ù, да смята с калкулатор всекидневните разходи, прилежно да нанася в съответните графи безбройните цифри. Имаше и счетоводител, който на всеки три месеца декларираше данъците ù пред IRS, а адвокатът, в края на годината, методично дооправяше всичко, що касаеше представянето на данъците ù пред съответните служби. 

         Стресът я караше да се чувства без сили, започна да се страхува, не можеше да спи и мислеше, че Бог я наказва. Плачеше с часове, после се напиваше с алкохол, но свински, пиеше по цели дни и нощи, пушеше по кутия и половина цигари на ден, проклинаше себе си и живота си, и всичко... Това продължи с месеци. Обаждаше се на детето, от време на време, но то бе отвикнало от нея и разговорите ù създаваха чувство за вина.

        Събуди се една сутрин с обичайното главоболие, отиде в кухнята по обичайното си облекло - розова нощница и пеньоар, за да вземе обичайните таблетки, които ù беше изписал лекарят и след като погледна бледото си обезкръвено лице в огледалото, реши, че  иска да забрави всичко и да започне живота си съвсем отначало.

        Обърна се за помощ към своята приятелка, Евгения, руска еврейка, с която седнаха и внимателно обсъдиха ситуацията. Решиха най-напред да се заемат с красотата си, затова започнаха да ходят на масаж в новия спа център до къщата на Женя, където Надето стоеше в парната баня до припадък, а после под ръцете на масажиста се опитваше да забрави изцяло мъката и излизаше след процедурата лека, топла и добра. Тръгна отново на фитнес, взе си треньор, млад красавец, който се опитваше да ù дава отначало лесни упражнения, а после малко по-трудни. Надето се стараеше да се захване сериозно с тренировките, искаше ù се да се вдъхнови, но скоро това също ù дотегна, никак не беше дисциплинирана. „А защо всички трябва да сме дисциплинирани? Не е ли по-добре да живеем без правила?” - казваше си.

         Срещаше се с приятелките на Женя, все богати рускини, мъжете им имаха някакви странни бизнеси; американките ù бяха непонятни, нямаше какво да си говори с тях,  богати българки не познаваше кой знае колко. Едната от тях беше лекар и работеше непрекъснато; нощем имаше дежурства в болницата, а денем – визити на пациенти в кабинета си, така че имаше малко свободно време. Другата бе адвокат, мъжът ù бе от така наречените „стари пари” и не харесваше жена му да се среща с българи.

       Решиха с Женичка, че ще заминат за Маями, рускинята държеше да отседнат в новата ù къща на Бал Харбор, единият от островите на Маями Бийч. Беше купила имота от банката, собственикът художник не можел да погасява заема си и така, чрез някакви приятели от Флорида, старата еврейка се беше уредила с къщата за смешната цена от 500,000 долара. Излетяха със самолет през ноември. Къщата беше в охраняема зона, недалеко от океана, истинска прелест; не голяма, около 200 квадрата, с четири спални, разположени в четирите различни крила на дома, с малък басейн в средата. Та нали беше Флорида, как така къща без басейн! Бабушка, както тайно я наричаше Надето, имаше спортен „Кадилак”, бежов на цвят, със смъкнат гюрук, който стоеше паркиран в гаража. Както при мъжете, когато ги хване синдромът на Гоген, след четиридесет години, та те изведнъж си купуват спортни коли, развеждат се със старите си съпруги и се женят за млади жени; така тук беше същото, но точно обратното - Бабушка си имаше млад любовник, „Петя от Russia”, казваше тя с провлачен глас, който бе с двадесет години по-млад от нея; рус, синеок и много смешен; само се хилеше и така успяваше да прикрие вродената си глуповатост. Надето чуваше как Бабушка се забавлява нощем с Петя или как цвили в басейна и пляска щастливо с ръце.

        Тя  получи спалнята, в която някога е било ателието на художника. В средата на стаята Бабушка бе поставила висок креват с балдахини и безброй възглавници и сутрин Надето слизаше бавно от него и стъпваше с пръсти по студените мраморни стъпала, за да отиде до големите френски прозорци, които водеха към малка градина в задния двор с две портокалови дървета. Тревата беше остра, типично флоридска трева и нараняваше малките ù ходила, но Надето съвсем смело заставаше под дърветата и откъсваше два златни портокала, а после с Женичка си правеха „фреш”, страхотно удоволствие. Към десет сутринта, те се разхождаха като другите дами в шопинг-центъра на Бал Харбор, пазаруваха в известните Nordstrom и Sax Fifth Avenue и пиеха кафе в „Sheraton” на отсрещната страна на булеварда. Забавляваха се доколкото можеха, но им беше скучно, много скучно, поне на Надето; искаше ù се нещо тръпнещо и вълнуващо, нещо, което да я разтърси изцяло, из основи, искаше промяна, но нищо особено не се случваше.

       И двете обичаха да се хранят, обичаха всякаква храна, но най-много от всичко харесваха ‘stone crab”, това беше най-вкусният рак, специален рак,  който се ловеше само през тези месеци на годината и беше разпостранен единствено в Каролините, Мексиканския залив и Белиз. Бабушка обичаше да наблюдава как порцията от 200 долара изчезваше в стомаха на котките, които необезпокоявани се разхождаха на терасата на ресторанта. Fun!

          Надето нямаше настроение и прекрасните дни и нощи във Флорида не я правеха щастлива. В ресторантите на Бал Харбор беше пълно с лифтирани баби, облечени като малки момичета и техните жиголо. Беше по идея на Бабушка, не беше нейна. Изпратиха Петя обратно за Чикаго и решиха да се заемат със осъществяването на плана. Поканиха си млад, красив и екзотичен жиголо. Запознаха се в кафето, поздрави ги, усмихна им се, а очите му издаваха професията; разбира се, че прие поканата да седне при „красивите” дами, каза, че е дошъл по бизнес от Южна Америка, отседнал при роднини... дрън-дрън!

         На Надето ù беше съвсем за първи път, може би не трябваше да го прави с приятелка. Как от усещането на две ръце, които би трябвало да я сграбчат и от два мъжки крака, които да я подпрат под бедрата, да си въобрази, че има четири ръце и четири крака насреща си? Надето така се обърка, разбира се, че се постара донякъде, дори затвори очи, опита се да фантазира, но пак нищо не се получи.

         Разочаровани и двете взеха решение да заминат за Европа. Избраха си Париж, градът на разврата, там беше пълно с руснаци, а Женя имаше приятелки навсякъде. Едната от тях държала галерия в шести район, на Rue Mazarine, на най-престижното място в Париж. Дъщеря ù въртяла бизнеса, излагали картини на млади художници, също и руски, печелели добре. „Ако имаш галерия в шести, не можеш да не правиш пари!” - смееше се Бабушка.

         Рускинята и дъщеря им ги посрещнаха на  “Charles de Gaulle” и всички заедно прекараха една прекрасна  вечер в тютюнев дим и френско вино. Отседнаха в          „ George V”, най-престижният френски хотел в Париж, няма друг такъв; истински „Four Seasons”. Там отсядаше все отбрано общество. Имаха резервация за два  малки апартамента, по 800 евро на ден, можеха да си го позволят. 

         Париж! От антрето на апартамента на Надето се влизаше в невероятна стая, декорирана с мебели от 18-ти век, цветовете бяха изумителни, подредено бе с много вкус, луксът бе ослепителен; във всекидневната имаше страхотен бежов диван, в който Надето потъваше, примряла от удоволствие, а банята беше с най-красивите мраморни плочки на света, облени в електрическа светлина, имаше дълбока вана и отделна душ-кабина. Оттам се влизаше в малък будоар, където можеше да се оглеждаш в прекрасно старинно огледало от времето на Луи XVI и Надето се чувстваше като истинска Мария Антоанета, толкова красива, да, но не толкова злощастна кралица, нали? Смееше се от радост, оглеждайки бледото си лице; на устните си постави червило, о-о, така беше по-добре! От терасата се виждаха Saint Louis des Invalides, the Pantheon, Charles Garnie’s Оpera House, The Grand Palais. Беше чела за това, а сега всичко това бе пред погледа ù и я изпълваше с гордост и прилив ана невероятна енергия. Затова казват, че Париж е любов, всичко ухае на любов. Имаше истинска тръпка във въздуха, в алеите и булевардите. Париж!

        Затананика си известната песничка:

I love Paris in the springtime

I love Paris in the fall.
I love Paris in the winter

when it drizzles

I love Paris in the summer

when it sizzles.
I love Paris evеry moment
evеry moment of the year

I love Paris

why
oh why do I love Paris?
Because my love is near!

Превод:

„Обичам Париж, обичам го зиме, лете и пролет, но защо? Защото любовта ми е наблизо!”

     От бара на хотела се влизаше в цветна градина, където Надето обичаше да пие „Mojito”  или „Margarita”, но Бабушка ù казваше, че това са летни коктейли, затова тя се зае да опитва  от прекрасните френски вина на хотела и да се забавлява сама, докато Женичка намери някакви сънародници, с които замина да пазарува; беше пълно с богати руснаци в Париж. На следващата вечер се разходиха с новите ù познати по Champs Elysees, най-красивото Парижко авеню, което е още по-изумително нощем, което се простира от площад  Concorde и завършва до Arc de Triomphe, Труимфалната арка. Разходката от два километра не им се стори никак изморителна. Заедно всички отидоха на Вернисаж в галерията на рускинята, беше пълно с французи и руснаци, сервираха алкохол и Надето изпи няколко чаши, след което, опиянена от виното и от френския секси говор, от издадените им жадно напред уста, от засмените лица на артистично облечените мъже, тя така възбудено се смееше, застанала с Женичка пред една от картините, че не забеляза как един  висок мъж, на около 45, кога се приближи и ги заговори на руски. Оказа се, обаче, че не е руснак, а наполовина българин, майка му била арменка. Живеел в Париж, бил художник, но пристигнал отдавна във Франция. Хареса ги много, смяха се заедно, обяснява им за картините и художниците, познаваше всички в залата, после им предложи да ги разходи из Лувъра на следващия ден. На сбогуване така сочно целуна Надето по двете страни и така хипнотизиращо я погледна със сините си предизвикателни очи, че тя усети едно старо забравено вълнение, което започна да пъпли в слабините ù, което не бе изпитвала отдавна. Не можа да спи добре, а на разсъмване сънува, че тича по някаква зелена поляна с непознатия, който я дърпаше за ръка и се смееше сатанински.

       Бабушка определено си го бе харесала, на следващия ден се превземаше като млада девойка и смешно кокетираше. Говореха си за изкуство, Надето не се намесваше, само бе смаяна от познанията на двамата. Пред Лувъра имаше голяма опашка и Саша, така се казваше мъжът, ги вмъкна по някакви тайни задни входове. „Често ли ползваш тези входове?” – попита Бабушка, но той не ù отговори. Надето се влюби в залата с картините от Ренесанса, където прекараха доста време, едва погледна към Мона Лиза, пред която имаше щракащи с камери туристи, постоя захласната в залата с античните статуи, там Аполон ù заприлича на Христос и тъй като се чувстваше изморена от тълпите, реши да оставят по-голяма част от Лувъра непосетен. Трябваха ù поне две седмици, за да го разгледа бегло.

       Седнаха да обядват в едно малко кафе на площад  Palais-Royal, срещу северната страна на Лувъра. Салатите бяха превъзходни, масите - много малки, но имаше няколко изискани французи и американци. Прибраха се в хотела и тя се хвърли във ваната с чаша вино в ръка.

        Вечерта Саша ги придружи до Moulin Rouge, беше запазил маса точно срещу сцената и Надето, потънала в червения плюш, бе замаяна от бързия ритъм на сменящите се едно след друго номера. Енергията, която се носеше от премятанията на голите кльощави балерини, които като истински коравосърдечни френски кучки, изпълняваха номерата си професионално и хладно, с изкуствена усмивка, без да вложат никаква емоция, я накара да се почувства зле. В смесицата от музика, светлини и акробатични номера, в най-известното кабаре на света, Женичка се справи доста добре с бутилката шампанско, поставена в кофата с лед, а Саша най-собственически бе залепил коляното си в крака на Надето. Замаяни, всички се смееха щастливо по обратния път за хотела. Беше в банята, когато телефонът ù звънна и Саша поиска да ù покаже нощния Париж, да оставели Женичка да си почива, нали?

        Взеха такси от хотела и отидоха до паркираната му кола, която бе едно  синьо „Рено”, разбира се, че всичко беше френско в Париж! Саша я разходи по Сена, целува я дълго-дълго на лунна светлина, държа ù нежно ръката, шептя ù в ухото, пяха заедно в колата на път за малкия му апартамент, намиращ се в двадесети, район, където живееха по-бедни парижани. Въведе я в стаята си от двадесет и четири квадрата, която бе целият апартамент и без да я попита дали е готова, награби я, хвърли я в малкото креватче и я облада, не използва дори презерватив и на въпроса ù „Защо?”, изсмя се силно, някак си тайнствено и не ù отговори.

        Надето прекара незабравима нощ. Спа на рамото му и реши на сутринта, че не иска да се разделя повече с него. Харесваше ù, можеше да си позволи всички волности, имаше всички  пари, които ù трябваха за тази любов и реши, че трябва да обиколи света с красивия мъж.

      Беше си го заслужила, нали?

      Бабушка ù дръпна една не много кратка реч, изпълнена с мъдрости и примери от световната история, каза ù, че Саша я харесва заради парите ù, не изглеждал никак влюбен, но това си било нейна работа! След речта Бабушка се прибра в стаята си, ядосана и зачервена и след час се запиля по приятелки.

        Надето и Саша се преместиха в по-анонимен хотел, който беше американски, известният Holiday Inn, доста по-евтин, само 3 звезди. Хотелът бе разположен в шести, на две-три преки от Люксембурската градина, само на  крачка от Miromesnil subway station и се намираше в сърцето на Париж, между Champs Elysees и “Faubourg St. Honore”, до най-прекрасните магазини и двата исторически площада: Concorde и Vendome.

        Двамата, без Бабушка, посетиха  Eiffel Tower, Trocadero и Opera House. Сутрин тичаха в Люксембургската градина, а към десет ходеха да пият кафе в Café des Deux Magots или в  и Café de Flore, две световноизвестни кафенета, някога са били любимото място на интелектуалците след Втората световна война. Пиеха кафето си бавно, седейки срещу църквата St. Germain-des-Pres, в едноименния квартал на богатите, известен с галериите си и магазините си, където Надето накупи, под вещото ръководство на Саша, нови дрехи, палта и обувки както за себе си, така и за него, разбира се! Новата любов искаше инвестиции и то какви! Обядваха в малките, препълнени с туристи ресторанти в Montparnasse, a вечеряха обикновено в Le Procope, изискан и тежкарски ресторант, първият руски ресторант, както и най-старият, казваше Саша; а той знаеше всичко за Париж. Декорациите бяха красиви, различни от всичко видяно досега, обслужването беше невероятно. Храната бе приготвена по специални рецепти, всяко поднесено блюдо бе изключително. Освен този, Надето имаше и друг любим ресторант – „La Petite Cour”, там беше доста по-романтично. Обичаше да стои с любимия на терасата на заведението, прегърнала го здраво през кръста, гледайки лицето му и чувствайки как лекият бриз разпалва искрите от шампанското в кристалната чаша и позлатява  очите му.

      Животът със Саша беше красив!

      Заминаха за Щатите през декември. Саша не хареса къщата ù на езерото и Надето взе решение да му купи апартамент. Разходи го из Чикаго. След кратки умувания, спряха се на красив квартал, Park Ridge, в непосредствена близост до изхода на I-294, само на десет минути път от летището. Намериха sales office на новия комплекс, в самия център беше, запознаха се с една много мила възрастна жена, която също бе влюбена в Париж и след няколко показвания на апартаменти, те избраха един на последния етаж, в който се нанесоха след месец. Беше малък, само 100 квадрата, но Саша го хареса. Надето искаше да му купи и кола, реши да е Тoyota, но той държеше да е Мерцедес, имало само два вида коли  в света, Мерцедес и всички останали, така ù каза, така и направиха! За новата кола купиха второ паркинг място в подземния гараж на блока.  

         Надето се надяваше, че бе постигнала спокойствието, за което бе мечтала с мъжа, с когото искаше да прекара остатъка от живота си. Бяха различни, искаха различни неща, но тя се съобразяваше с него и започна да харесва всичко онова, което му харесваше на него. Хранеха се на места, които той харесваше и купуваха неща, които той харесваше.

       В четвъртък вечеряха в едно от крилата на Art Institute of Chicago, в световно известния ресторант на Tony Mantuano. Готвачът бе истински италиански Chef, храната бе естествено красиво продължение на разходката на Саша и Надето в музея. Art Institute в Чикаго не е Лувъра, но залите са добре аранжирани, има световно известни картини на велики майстори на четката.  Картината на Georges Seurat’s , която се нарича A Sunday on La Grande Jatte—е на около 120 години. Тя е най-прекрасната френска картина в музея, затова Надето тръпнеше от удоволствие, защото всичко френско се харесваше на любимия ù.

          Вечеряха там обикновено в четвъртък. Тя обичаше спагетите в този ресторант, обичаше бялата риба да бъде полята обилно с любимия ù сос ‘chermoula”, преди винаги пиеше предварително едно Cherry Dragoncello, с бяло whiskey, ликьор и капки soda, но Саша не ù разрешаваше да пие въобще и тя се лиши от това удоволствие, престана да пие алкохол.

        Обичаха да обядват в Maggiano’s, където Надето винаги се бе справяла сама с порция Bruschetta, италиански хляб, нарязан на филийки, препечени и покрити с доматена салца, balsamic оцет и препечен чесън, но Саша се грижеше за теглото ù и затова сега тя можеше да си поръча само Bombalina Platter, голямо блюдо със спанак Barb's, Artichoke al Forno и пържени тиквички, пържен лук и пълнени гъби, като Bruschetta не смееше дори да докосне, скована от строгия му поглед. Любимите ù Calamari Fritte, пържени в яйце и брашно, също бяха забранено удоволствие. Никакъв хляб или тестени неща, никакви Krispy Kreme doughnuts, за които умираше, нареждаше се по два пъти на опашката за безплатен treat заедно с другите любители на тези донъти, които се топяха в устата ù. Не, те бяха забранени! Не можеше да яде English muffins на закуска, не можеше да си мисли никак за любимия си New York Cheesecake, който, поръчан по телефона, пристигаше на вратата на следващата сутрин, донесен от раздавача, придружен винаги с малък подарък, едно вкусно сладкишче - Kahlua White Chocolate Chip. Та този кейк беше изумителен, имаше 96 най-различни видове брашно, от които се приготвяше и от които можеше да си избереш. Не! Край на тези елементарни удоволствия, казваше ù Саша, той бил нейният гуру, трябвало да промени начина си на живот и начина си на хранене.

        Започнаха да се разхождат много, тренираха, плуваха и ходеха на фитнес. Надето бе поставена на диета. Саша смени изцяло гардероба ù,  старите ù дрехи, с които приличала на „американка”, заедно с  всички  аксесоари, чанти, обувки и шалчета бяха подарени на Good Will, гардеробът ù бе заменен с новите италиански обувки и чанти. Надето носеше само роклите и палтата, купени с него във Франция. Червеникавата ù коса бе прибрана на кок, Саша не харесваше пуснатите ù свободно коси и след неколкократно повтаряне, че не иска да вижда косата ù несресана, той реши, че трябва да я подстриже нула номер и макар Надето да плачеше и да се молеше, той я оформи добре с машинката за коса. Така тя можеше спокойно да носи седемте си перуки, купени за по 1,000 евро едната в Gallerie la Fayette в Париж, най-престижния магазин в столицата, там ги бяха купили от малка гнусна китайка по изрично негово желание. Така, с перука, го „възбуждала много повече”. Когато излизаха на опера или на кино, Надето бе или руса, късо подстригана като френски гаврош или с черни коси и драматичен бретон, наподобяваща Клеопатра.

       Решиха да посетят Бабушка в Маями, искаха да си купят жилище в Bal Harbor, за да бъдат в съседство с нея, но времето не беше никак топло за сезона и това може би повлия на решението на Саша. Разгледаха доста апартаменти, от                 $ 300,000 нагоре, но той не ги хареса. Ходеха да се "забавляват по ресторанти, вместо да се разхождат по брега на океана", това бе неговата забележка и за което се цупеше. Старата кучка най-безогледно повтаряше в присъствието на  Надето и Петя: ”Саша, обичам те!” много повече, отколкото благоприличието позволяваше и което караше всички да се червят и смеят от неудобство.

       Не останаха в Маями, посетиха един приятел на другия бряг на океана, на Мексиканския залив и харесаха малката му къща в Punta Gorda, беше на канал, продаваше се заедно с яхтата. Тони ù искаше само $ 600, 000 долара, къщата била наследство от сестра му, която наскоро била починала от спин, при което Саша реши, че няма да се чувстват добре, било енергийно нездравословно да живеят в тази къща.

         Върнаха се в Чикаго. Саша стана тих и добър. Каза, че искал да я рисува, искал само нея да рисува, това я правеше щастлива и тя го даряваше с пари и внимание. Запозна го с галеристите в града, организира му изложба, тайно му изкупи картините - „анонимен ценител на изкуството”, така съобщиха на Саша при поднасяне на тлъстия му чек.

        Всичко изглеждаше добре, но „не миришеше добре”, както казваха в Америка. Саша не винаги спеше с нея, а обикновено в другата спалня, беше нервен и мълчалив, не ù обръщаше достатъчно внимание.

        „Не жената проектира сексуалните си желания върху мъжа, а мъжът е този, който е инициаторът в секса. Не искай повече, отколкото ти се дава и не се обсебвай със секса ми. Ставаш зависима от него!”-казваше ù той.

        Надето не разбираше, но усещаше, че го дразни, затова мълчеше, искаше да е щастлив. Той беше вечно зает, говореше по телефона с Париж всеки ден, уж със сина си и с бившата си жена, но винаги на френски, като не споменаваше имена, а Надето не разбираше и дума. Беше обикновено болен, хремав или ядосан и ако тя му зададеше въпрос, намираше повод да ù каже, че го травмира с консервативните си разбирания и невежество. Тя искаше да имат повече развлечения, организираше му изненади, което той приемаше, беше доволен, но за много малко. 

        Поканиха ги на рожден ден, Надето се зарадва, че ще излязат да се забавляват. Домакинята бе нейна позната, празнуваше в скъп ресторант в Oak Park, беше вече доста пила, когато пристигнаха, но и всички присъстващи  бяха пили вече много. След обилната вечеря с много наздравици, при което  разговорът се въртеше около новата изложба на Саша, всички преминаха в другата зала да танцуват. Домакинята най-нахално висеше по раменете му, казвайки му „Са-а-ша” с гъгнещия си пиянски глас, теглейки го здраво на дансинга, обърквайки стъпките си и настъпвайки го яката. Надето следеше гримасите по лицето му, но не знаеше как да реагира, затова застана до стената, пляскайки  с ръце, сложила глуповата усмивка на лицето си. Ненадейно млада американка се сепна при разминаването си  със Саша и се обърна, смеейки се, а той веднага я прихвана през кръста, като тя не се подвоуми, а хипнотизирана го прегърна, като че ли се залепи, като че ли всичко бе предварително уговорено, но беше красиво, двамата танцуваха заедно много добре. Той умело я подхвърляше над раменете си, щастлив и уверен в себе си; като истински пич, каза ù по-късно.

       Надето се ядоса и тръгна към гардероба, за да вземе коженото си палто, но беше догонена от Саша и вместо да си легнат в кревата, щом се прибраха, той ù изнесе „лекция” за нейното ужасно отношение и поведение с хората. Домакинята ги била поканила на вечеря, какво толкова, имала си гадже, но то не реагирало като нея, нали? Знаела ли колко просташки изглеждала отстрани?

       Надето плачеше, той се сърдеше. На следващата сутрин я задуши с целувки и тя реши да се научи да го разбира повече, нали беше от Париж, там бяха сексуално разкрепостени. Нищо не значело това, което се било случило, обясняваше ù той, нали бил с нея, нали с нея се прибирал у дома? Дори да ù изневерявал, нищо нямало да се случи, такива били мъжете, не можели само с една жена. Трябвало да ù покаже как ставало, да престанела да се прави на тъпа американка, всичко било далеч по-лесно, щом видела как го „слага” на друга жена и щяла да се успокои и да престане да ревнува. Между тях нищо никога нямало да се промени, любовта им граничела с безкрайността.

        Надето се стараеше много да го направи щастлив, искаше да го запази, да бъде с него завинаги. Тренираше, ходеше на курсове по медитация, слабееше и се беше заела упорито със „духовното си израстване” под мъдрите съвети на Саша, който от своя страна се бе заел с бизнеса ù и стана директор на компаниите ù, зае се с управлението им, защото той много добре я разбираше, нали? Тя искала да бъде една малка слаба женичка и не искала нищо друго, а само любов! Затова Саша се зае с уреждането на паричните транзакции и инвестиции. Адвокатът ù беше настръхнал срещу „художника-бизнесмен”. Опитваше се да я предупреди, но тя не чуваше. Счетоводителят ù не искаше да говори с него, само с нея, тя не вдигаше телефона. Появили се били изведнъж много нови разходи, пращали се заплати всеки месец на  някакви „секретарки” и работници в Париж, които изневиделица се били пръкнали, влагали се пари за ремонти на семейни къщи в Париж и Русе. „Но какво толкова!” - казваше си тя. На въпросите на адвоката и счетоводителя, Надето не можеше да отговори, всички я предупреждаваха, но тя не чуваше.  Защо ù бяха пари без любов, защо ù завиждаха толкова много? Те всички бяха против него, против желанието ù  да го направи богат. Защо?  

        Саша обичаше да пътува и  Надето реши да празнуват рождения му ден в екзотична обстановка, асистентката ù направи резервации и те заминаха през март за Бахамите, като отседнаха на Paradise Island – малък красив остров до Nassau,  който като курорт много наподобява Лас Вегас, а това бе любимото място на Саша в Съединените Щати. Надето тръпнеше от радост, знаеше, че приятно ще го изненада. Вълнуваше се и предвкусваше нежни нощи и много океанска любов на острова, който се свързваше с Nassau посредством два моста и ферибот, беше толкова романтично! Отседнаха в „Atlantis Paradise Island Resort and Casino”, най- големият хотел и най-туристическият на острова, намираше се точно срещу залива на  downtown  Nassau; беше като голяма атракция, имаше гигантски аквариум, казино и шопинг център,а  още - марина, воден парк и „захарен” плаж. Плащаха само около $500 на ден за апартамента, в който хвърлиха куфарите си и слязоха на бара, където още щом седнаха, веднага се запознаха с двойка руснаци,  Марина и нейното младо гадже.

       Саша отиде да кара яхта с тях на следващия ден, яхтите бяха повече от 90 на самото  пристанище. Надето се зарадва, че е щастлив, но реши да не скучае без него, затова взе такси, което нае от хотела и се разходи. Много от туристите ходеха пеш, защото островът беше малък. Разказваше се, че изчезналата Атлантида се намирала някога тук, затова от хотела организираха атрактивно посещение под вода за тези, които искаха да разгледат руините от потъналия континент, но никой не обърна внимание на плахо поднесеното предложение на Надето. Нейният Саша говореше с Марина, говореха как да посетят лагуните, пълни с акули, защото Надето много се страхувала от тях. За „компенсация” по предложение на Саша, четиримата заедно отидоха до Versailles Gardens and French Cloister, най-френските места на Бахамите, бяха на не повече от 15 минути от Atlantis resort. Красивите напудрени градини съставляваха компактна част от  Ocean Club  на "Casino Royale", което бе прекрасно място за снимки, но само Саша и Марина се смееха и си правеха снимки с камерите, един на друг, без да обръщат внимание на своите партньори. Плажовете, най-невероятното място на Бахамите изискваха внимание и затова на обратния път за хотела, по настояване на Надето, всички се прибраха по пясъка. Саша я попита защо е така неприветлива, докато сменяше дрехите си в хотелската стая, но не дочака отговора ù, набързо излезе да играе тенис с руската двойка. На другата сутрин всички посетиха залива на делфините. Опитни треньори показваха трикове и номера с красивите животни и морските лъвове. Любимият ù се опитваше да бъде доста мил, но в Аura Night Club, точно над същия залив, дансингът вечерта бе резервиран като че ли само за Марина и Саша, които танцуваха диво и говориха на руски, а след бурните изпълнения на рок-енд-рол, те двамата, с гаджето на рускинята, отидоха в казиното да играят на рулетка, а Надето се почувства доста уморена и се прибра в стаята си да почете; беше си взела книга от библиотеката на хотела. На сутринта слезе сама на закуска, Саша бе изчезнал рано, незнайно къде. Тя посети спа центъра на приземния етаж, в който, както навсякъде, предлагаха масажи, но тук имаше и процедура за избелване на зъбите.

      Marina Village се намираше до Atlantis, най-голямата улица с магазини, главна улица в Nassau, където Надето се разходи и обядва сама в Dune клуб. Храната бе добра, поръча си едно плодово плато за 22 долара и една бутила вода за $ 10. Прибра се в хотела и дочака Саша да се върне, беше рождения му ден, бе купила вино и цветя, плодове в красива кошница, беше запазила места във френския ресторант, но той имаше по-добра идея. Вечерта бяха в ресторанта, в който се бил хранел James Bond,  защото му харесвала азиатската кухня. На бара на Chef Nobu Matsuhisa сервираха коктейли и Надето тайно си поръча два, които изпи на един дъх, докато любимият ù бе така зает с руснаците, че нищо не забеляза. След обилната вечеря, посетиха  Café Martinique, за да пият кафе в историческото френско кафене, там Саша учеше Марина да говори френски и двамата се кискаха, възбудени от играта.  

       На следващия ден, Надето се извини, че не е добре и вместо да отиде на плажа, слезе в бара на океана и си поръча няколко коктейла Royale Martini за по 15 долара единия, а нейният любим и новата му позната плуваха през това време или се забавляваха. 

         Прибра се доста омаяна от коктейлите, не искаше да вечеря, скара се със Саша, той разбра, че е пила и я удари; за първи път, но право в лицето, с юмрук; Надето не можа дори да извика, защото ударите се посипаха по главата ù в бърз и страшен ритъм. Нанесе ù удар в корема, от който ù спря дъхът, а после един силен - право в ребрата.  Не можеше да отвори гърдите си, не можеше да поеме въздух, сърцето ù спря, стана ù страшно. Успя да влезе в банята пълзешком, а Саша излезе навън, ядосан, отиде да  пуши. 

       На следващия ден не говориха, просто решиха да заминат. Той отиде да се сбогува с Марина, видя ги седнали на масата под чадъра, тя беше недоволна, а той нещо ù се извиняваше.

       Когато се прибраха в Чикаго, той поиска leave of absence from the relationship, елегантен начин да излезеш от любовната връзка за малко, било необходимо и за двамата, докъде били стигнали, та това вече не било шега! Той я обичал, но му било трудно да изпълнява капризите ù. Искал да си почине за малко, щял да ù купи подарък от Париж.

       На следващия ден адвокатът я повика в офиса. Знаела ли какво било състоянието ù? Не знаеше. Саша „милостиво” ù беше оставил само няколко хиляди долара в едната сметка. На адвоката, счетоводителя и работниците  не било плащано, данъците висели, също неплатени. Пари за заплати нямало.

      Катастрофа, тотална! Тя сякаш не се изненада! Все пак се надяваше, че той ще се обади, но не отговаряше на позвъняванията ù, затова му звънна от друг телефон. Беше в Париж, бил много зает, прекъсна набързо връзката, обеща ù да се обади. „Непременно, mon amour!”-  каза ù той, което така и не стана.

      „Ти толкова го глезеше, че не му остана нищо друго, освен да те намрази!” – каза ù Бабушка - за всичко си виновна само ти!  

       Остави на адвоката пълномощно да се оправя с банките и да ликвидира всичко. Империята, градена от съпруга ù, се катурна изведнъж.

       Замина при Женичка в Маями. Поплака доста, после се успокои и реши да се вслуша в съветите на еврейката. Заеха се двете с кейтъринг бизнес. Наеха дванадесет готвачи, голяма кухня, работнички, започнаха да приемат поръчки от лифтираните баби и възрастните дядковци из блоковете по океанския бряг.

     Животът пак беше красив, беше сама без Саша, но свободна, беше ù взел парите, но я бе освободил от тегобата да си богат. Не можеше и не бе взел живота ù, който си беше само неин, нали?  

      „Life is а change! - казваше Бабушка. „За да си на това място, без пари, бедна и самотна, всичко е резултат от многото решения, които си вземала досега. Най-великото вселенско право е правото на избор. Целият твой живот е само твой, сценария на живота си избираш сама. Никой не може да те промени. Дали си богата или бедна, щастлива или нещастна, красива или грозна, това е само твое решение. Позитивна или негативна, изборът е само твой! Запомни го! – довърши Женичка еврейката.      

        Надето работеше и се опитваше да живее като обикновена жена, стараеше се много и даваше всичко от себе си, беше мила, приятна и добра с клиентите. Не страдаше за това, което бе изгубила, а беше изгубила всичко! Беше някак си щастлива, ако не щастлива, то може би по-освободена. Осъзнаваше, че не беше никак лесно да си милионер. Не беше  лесно и да си омъжена за милионер. Сега беше по-добре. Всичко зависеше от нея, от уменията ù, от нейната мотивираност, не разчиташе на счетоводители, секретарки или мениджъри. Бизнесът беше всичко, което имаше, беше омъжена за него.

       Връщаше се назад в спомените си, припомняше си всеки малък миг със Саша. Задаваше си въпроси и търсеше отговори. Вечер лягаше в леглото и си представяше ръцете му, дъха на кожата му, чуваше думите, които ù бе шептял. Болката беше неописуема. В началото се надяваше, че той ще се върне и искаше да му прости за това, че бе я наранил. После си даде  равносметка за всичко, което се бе случило. Той я беше използвал за своите цели. Беше професионалист. Беше професионално жиголо и скъпо платена мъжка проститутка. Така бе избрал да живее. Беше се готвил за това с години: владееше езици, беше чел книги, беше изучавал женската психика. Беше весел и забавен, пълен с хумор. Познаваше жените по-добре от всеки друг мъж. Внимаваше в реакциите им, следеше зорко поведението им, обичаше да ги изслушва, дори да пазарува с тях, както нито един друг мъж. Знаеше кое им подхожда, кое с кое се съчетава, какви бижута биха ходили  на ръцете им, на деколтето и ушите им. Полагаше старания жената до него да се чувства дама и ù внушаваше, че е обичана. Но всичко бе добре заучена поза и добре изрепетиран сценарий. Неговата ценностна система беше различна от нейната. За него никак не бе унизително да бъде издържан от жена, смяташе, че това е бизнес, като всички останали, че това е част от голямата игра и че е правилен начин на живот. Богатите жени бяха неговия таргет и цел. Отдавна Саша не можеше да се влюбва или да обича. Не знаеше  какво е  любов, тръпка или състрадание. Чувствата на влюбените в него жени бяха себедоказване и борба с неговата комплексарщина. Такъв беше той, рецидивист. Оттук нататък щеше да бъде с много други жени. Щеше да се смее и да ги забавлява, да танцува и пътува, щеше да ги прави щастливи за малко, без да има усещането, че ги ограбва, било то духовно или  материално; напротив, щеше да продължава да смята, че им дава нужното самочувствие и че успява да извика на повърхността всички ония добродетели, които бяха скрити за останалите мъже. За него обладаването на жените бе упражнение по прагматичност. Затова определено смяташе, че трябва да му се плаща, за времето с тях и усилията, които полагаше, за да бъде техен любовник, ментор или „гуру”.

        – Та нима ти си жиголо? – беше го попитала веднъж много ядосана.

        - Да не мислиш, че е лесно да си жиголо. С красивите млади жени е ОК, но с бабите, как си мислиш? - беше се разсмял пак със сатанинския си смях.

       Надето беше благодарна за всичко, което изживя с него, защото беше безценен урок. Сега трябваше плътно да затвори страницата завинаги. Да го забрави, колкото и да беше трудно. Спомените не водеха до нищо градивно. Изживяното я бе направило по-мъдра и по-интуитивна. Тя вече знаеше какво иска:           – любов и  мъж, който да се бори за нея и да я убеди, че може да му има доверие.

© Ирен Давидофф Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Когато човек чете внимателно проследява прекрасно преплетените описания на фона на живота на героите...но не всеки вниква, за жалост.
  • Дилемата Любовта или Парите и това кое ни прави щастливи е нишката, която ни води през целият разказ. По един прекрасен начин чрез историята за Надето и Саша се проектират ценностите на всеки един от героите и Надето израства пред очите ни... и наистина може би намира щастието. Поздравления!
  • Смело момиче е това Наде. Предпочита да се разделя с илюзиите и да гледа проблемите си в очите. Иска се много кураж да можеш да се погледнеш в огледалото където се отразява душата ти. Куража е нещо което Сашата изобщо не притежава. Затова и сцената с насилието си идва точно на място. Поздрави!
Предложения
: ??:??