Да си в играта му е майката и толкоз
ДА СИ В ИГРАТА МУ Е МАЙКАТА И ТОЛКОЗ
Мрънкалници са туй днешните, мрънкалници и толкоз! Джакпотът падал, когат’ Бат Серго кажел. Черепът уреждал резултатите на мачовете. Съдиите с футболистите черно тото си редили. Едноръките бандити в джобовете им бъркали и тем подобни мрънканици. Щото стръв няма в тях, хазартен дух няма, а само се бъзикат с късмета си.
Я да вземат, мене за пример да вземат. Още не бях проходил, кога дядо си на „ези-тура” обирах. Туй да пиша и да смятам, покрай „белота” го научих, още преди на училище да тръгна. В часовете, на последния чин с Митьо Семето „сантасе” играехме, а през междучасията обирах на целия квартал стъклените топчета, билички им викахме.
За първи път мацка, заради бас нацелувах, а пък мойта бившата, при едно разиграване на „покер” ми се падна.
А какви игри играехме по пейките из градинките тогава, е-е-ех! Туй „пастра”, руска трупа”, „алтъ-къща”, „има-нема”, „муш”... абе кво да ви разправям на вас, мрънкалници такива: аз и на „черен петър” пари съм губил и печелил!
И всичко туй противозаконно съм го правил, щото при социализЪма хазарта беше абцулютно възбранен. Бой съм ял заради тая работа, глоби са ма глобявали и в разни затънтени села, за по година - две са ма въдворявали.
Е, не винаги съм нарушавал закона де. Например, от тотото тройки и четворки съм хващал, от лотарията с печка „Мечта” жената зарадвах, дори на заводската томбола два пъти локум на клечка ми се е падал.
Дойде демокрацията и тия дето бяха срещу хазарта си отвориха казина, пък тези дето ме биеха по участъците, ги пазеха. Аз, обаче не мрънкам, щото туй мечта ми беше, случи се и стана.
Че като се разшетах аз из казината и из къщи: де що имаше нещо за продаване, продадох и разиграх. Някъде по туй време останах парясник, но май преди туй загубих на зарове панелката.
Като нямах вече нищо мое за залагане, взех да посягам на чуждо и ме прибраха за три годинки. То в затвора е като при социализЪма: хазартът забранен, бият те и всеки гледа да те на... Пак се играе, ама скришом или срещу комисионна за надзирателите. Аз обаче нали съм срещу корупцията, не давам. Погна ме тогаз един от надзирателите и ей ма сега в карцера: иди, че играй хазарт сам със себе си.
Намерих му аз и тук чалъма: скубя си косми от мустака, на „чифт и тек” си играя и най-важното, пак съм в играта и не мрънкам. Не кат’ тия, сегашните: не им се паднал джакпота и Бат’ Серго им е виновен! Ей, мискин джанабети и миндер кокони разни, а-а-а!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лордли Милордов Всички права запазени
