Къде беше? Как беше попаднал на това място – в гъста, тъмна гора, притихнала като стар хищник, който прави своя последен скок върху нищо неподозиращата жертва? Как... как се бе оказал гол върху студения горски килим? Що за лудост бе това? Да се озове насред студените ноемврийски вечери в страшната гора, извън манастирските порти. Това наистина бе налудничаво. Лукавият! Бил е Лукавият, той го е подмамил чрез своите демони да направи тази лудост. „Знаеш Кой беше!”, прошепна безмилостно някакъв глас дълбоко в съзнанието му. „Знаеш Коя беше!”, натякваше му подигравателно гласът. „Знаеш Коя беше”, вече се раздираше от злокобен смях гласът, глождейки изтерзания и немощен разсъдък на Григорий. „Той знае”, каза вече със своя глас монахът. „Той знае всичко и не ще ми го прости, защото пуснах Лукавия да трови сърцето ми със своите козни, дано бъде проклет навеки. Но аз предадох Бога, Любовта Му, Доверието Му”. Бе си припомнил всичко и сякаш кошмарът бе отново реалност, приближавайки се, дебнейки ...