>>>>>> Част първа
Мога да започна този разказ така: "В един есенен следобед, през една от годините на "плавния" преход от посттоталитаризъм към демокрация, на една планинска поляна стоеше една много, много млада жена - почти момиче... Стоеше и се взираше ..."
Няма значение в какво се е взирала, защото няма да започна така. Бих могла, но приказките за възрасни не бива да започват като приказките за децата, защото няма нищо по-лошо от вдетинен възрастен. /Не звучи ли като видиотен?/ А и прекалено много приказки ни разказват в наши дни, за които все още не можем да кажем "едно време" ... За съжаление...
За това просто ще започна така:
Лора занемяла дълго се взираше в открилата се пред очите ù гледка. До където ù стигаше погледът срещу нея се редуваха хребет след хребет и рид след рид от Източните дялове на Родопите. Някои зеленееха, други - в далечината - синееха, а по някои от тях острите и голи зъбери отразяваха слънчевата светлина, като ù придадаваха различни сиви нюанси - от тъмно, до ...