Колко може да продължава човешката наглост? Понякога наистина е безгранична. Човек, смятащ себе си за "умен" и достатъчно опитен в нещата от живота, виждайки себе си, но изглежда невиждайки недостатъците си, да продължава и продължава да иска нещо, което никога няма да получи. Не мога да повярвам, че пиша всичко това за този човек. Точно за него!!! Връщайки се 6 години назад и в продължение на 5 години, изпитвах толкова силни чувства към този човек, толкова много исках да ми обръща внимание, да показва, че означавам поне нещо за него, а всъщност той не се интересуваше от мен, само гледаше да си убива времето и да продължава да сваля други пред очите ми. С времето обаче свикнах с всичко това и точно, когато започна да не ми прави впечатление, той започна да се вълнува от мен, да ме търси, да иска близост и внимание. Първоначално се бях позамислила много, дали да не му дам тази възможност, все пак 5 години да изпитваш чувства към някого и в един етап да усетиш интерес, не е за изпускане, обаче всеки един разговор проведен, всяка една негова казана дума ми идваше прекалено натоварваща. Караше ме да се чувствам все едно е от хората, които не понасям и ме натоварват с проблемите си. Бях видяла една друга негова страна, която със сигурност беше "невидима" за мен, докато гледах през "розовите" очила и мечтаех да ми обърне внимание. След всички негови продължили опити реших да спра всякаква комуникация с него, защото не виждах смисъл , а и грам не ме вълнуваше вече. Усещах онова чувтство, когато си си взел сесията успешно и имаш време да разпуснеш или просто не мислиш за нищо, свободно ти е на душата и няма място за такива емоции вече. Не след дълго явно след проиграванка с поредната, той отново започна да ме търси, да се опитва да ме "обгрижва" по всяко едно време на денонощиято., да прави "сладникави" и понякога абсолютно ненужни комплименти, които дори той знае, че ги пръщулеви, колкото някоя да му върже, вече ми идваха прекалено. Исках да му го рекна директно, казвайки, че хората не са играчки, с които можеш да си играеш и да ги сменяш, когато ти скимне, но знаех, че той е толкова "самовлюбен", че щеше да ме напсува или блокира и щеше да ме очерни навсякъде дори пред общи познати. Той е просто от тези, които когато някой засегне егото им  започват да настоява все повече и повече, като в един момент пак изчезват и след неизвестен период от време отново се появяват смятайки, че имат отново и отново шанс. Да се правиш на "скромен", когато не си, да се правиш на "забавен", когато единственото нещо, което се опитваш да кажеш са вицовете, които се наизустяват, да привличаш внимание чрез заучени фрази , смятайки се за "недостижим" , това може би впечатлява много малък процент в днешно време, от тези "сиромашки" главици, или девойките с по-различен потенциал, които явно смяташ, че всички имат именно такъв. Не е сила да си "перфектен", да казваш няма други като мен, да се правиш на такъв, какъвто изобщо не си, но е огромна слабост да изглеждаш жалък, да се унижаваш особено чрез наглост и "самовлюбени" надежди. Понякога хората си измислят цели романи, които са единствено и само в главата им, за да имат как да се изтъкват като добри, искрени и внимателни и да сочат другите като фалшиви, лицемери или с нещо, което ще задоволят потъпканото си его.