15.09.2009 г., 11:39

Дай ми една целувка!

1.4K 0 1

"Дай ми една целувка!", казах и затворих очи в очакване Неви да ме целуне. Усещах как топлината на детските ù устни ме докосва по бузата, която съм обърнал към нея. Още не бях отворил очи и... Каква мила изненада! Усещах целувка и по другата ми буза. Още една целувка, без да съм я поискал. Тя беше несравнимо по-красива от първата, поисканата, очакваната, предвидената. Защото тя беше точно обратното -  непоискана, неочаквана и непредвидена. Каквато трябва да бъде всяка истинска целувка. А досега винаги си мислех, че първата целувка е най-истинската. И затова винаги си отмествах лицето, без да дочакам втората. Не бях и предполагал, че тази целувка е възможна. Нито пък съм вярвал, че има още по-красива целувка, която заслужавам...
Докато се случи това - получих и втора целувка, по другата ми буза, която не бях обърнал. По другата ми буза, никога нецелувана досега от дъщеря ми. Днес тя за първи път бе целуната, макар и обърната на другата страна, макар и неудобна за целуване. А не бях направил нищо особено, за да я заслужа - просто казах, както всеки друг път: "Дай ми една целувка!"...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...