18.05.2008 г., 9:14 ч.

Дали бе сън? 

  Проза » Еротична
1352 0 0
9 мин за четене
 

Дали бе сън?

 

Завесата се спусна рязко и дръзко, сякаш някой реши да експериментира брутална страст, първична невъздържаност, спонтанен инстинкт...

Зад стаения сумрак остана бледото петно на нежно женско тяло - чакащо, надяващо се на топлина, човешка близост и физически контакт, на нещо силно, отдавна неизпитано, но съхранено някъде в дълбините на все още дишащото тяло...

Една жена потъна в сянката на непознати видения, за да изживее най-фантастичното изкушение в своя объркан живот. Наяве или насън бе всичко, което й се случи? Знае ли някой! Но всичко бе така, както тя го почувства.

...

В тъмнината проскърца врата, но кой знае защо, тя не изпита страх. Нещо много по-силно я бе завладяло и набъбваше в нея, подобно на гъба, запълвайки същността й с любопитство, очакване за необичайност, съпричастност с мистичния дух на непознато тайнство. Тихи стъпки приближаваха в приглушения мрак. Тръпки на странна възбуда пропълзяха по цялото й тяло. То настръхна, сякаш стотици антени протегнаха длани в пространството, за да уловят вибрациите, постъпващи от него.

Тогава почувства допира на нечия длан - твърда, топла, ласкава, настоятелна. Не се отдръпна. Не каза нищо. Не помръдна. Просто стоеше - неподвижно, като заспала сянка, попиваща движенията на непознатата мъжка ръка върху себе си. Имаше усещането за непозната първичност. Липсваха мисли, нямаше въпроси, времето изтече някъде встрани... Тя забрави за всичко, което познаваше и се отдаде на мига, който я направи нова, непозната за самата себе си, неподвластна на ничия воля, съществуваща тук и сега, единствена и неповторима.  Пожела да изживее това, което й поднасяше непредсказуемото настояще.

Вслуша се в гласа на тялото си. То тръпнеше в очакване за нещо ново, непознато, неизживяно до този странен миг. Изпитваше потребност да експериментира, да се остави на течението, за да бъде понесено към непознатия свят на онази тайнственост, закътана в дълбините на човешката същност. Желанието се надигаше като приливна вълна, рушаща по пътя си всички прегради.

Въздухът бе сгъстен, плътен, наситен с мъжко присъствие. Проникваше бавно чрез поредното учестено вдишване все по-дълбоко в любопитното й тяло. А непознатата длан продължаваше да изучава пипнешком в сумрака неговите нежни извивки, скрити островчета и заоблени възвишения. Обхождаше го сантиметър по сантиметър, бавно, но властно, оставяйки по пътя си вулканичен заряд на непознато желание. Милваше като тънък познавач на фина коприна разпилените по раменете коси, после нежно ги повдигаше с пръсти, за да запали с допира си жарки огньове по тънката шия. А когато достигна вулканичния връх на гърдите, по тялото й потече огнена лава, завладяваща всичко по пътя си. Тогава почувства пламъка на горещите устни върху тази неподвластна на команди и внушения точка. Зърната на гърдите й отдавна се бяха втвърдили като малки кристални топчета и искряха в приглушения мрак като новородени мистични звезди. Мъжът явно искаше да бъде първооткривател и да остави подписа си върху своята находка и отпечата безброй целувки върху тази нежна повърхност. Тялото на жената бе изцяло подвластно на неговата воля - доброволно, жадно, опиянено от непознати течения, то се бе оставило да бъде отнесено към неизпитани досега изживявания. Нормалните усещания като страх, свян, срам, потънаха далече в старите рамки на пространството, за да отстъпят мястото си на нещо ново, невиждано, неизживяно, неподвластно на насажданите през хилядолетията човешки закони. Природата си имаше свои тайни закони, които изграждаха необятния свят и го запълваха с непознато за хората съдържание.

Въздухът простена от страст. Искаше му се да не е просто ням свидетел на всичко, което се случваше, а да има възможността да го изживее като пряк участник! Но същността му бе друга, материята не би могла да проникне в неговата ефирност и това го лишаваше от подобни усещания. Би могъл единствено да си представя чрез необятното си въображение истинските измерения на тези непознати чувства! Любопитството му го уплътняваше още и още, искаше да проникне все по-дълбоко в изкусителния свят на тайните човешки желания.

 

Мъжът бе запленен от неочакваното си откритие и вдъхновението му продължи непредсказуемата си изява. Той долови инстиктивно своя шанс, възможността да покаже сам себе си, скритите си желания и потребности, заложените в същността си мечти за хармония, толерантност, кавалерство, копнежа си за съпричастност без уловки, капани и фалшиви думи, първичната си жажда за взаимна отдаденост. И се подчини на магията, изваждайки на повърхността най-истинския си образ. Чувстваше се подвластен на смълчаното женско тяло, потъна в невидимите гънки на тайните му вибрации, за да долови потребностите му. И ги разбра - със скрития си усет, който природата отдавна бе заложила някъде дълбоко под повърхността на видимата страна на личността му.

Всяка следваща стъпка палеше нови огньове. Тялото на жената го запленяваше все по-дълбоко и целувките му ставаха по-истински и завладяващи. Обхождайки го с устни, откри нейните и потъна в тяхната сладост. След първоначалния трепет и вцепенение, те се отвориха за неговите и се сляха в една непозната чувственост, която открехна врати към невиждани светове. Жената го обгърна с ръце и нежно обходи гърба му, косите му... По тялото му премина тръпка на страст - дълбока, всепроникваща, завладяваща. Ръцете му галеха меките й гърди и пръстите му се наслаждаваха на съприкосновението с пробудения в тях живот. Зърната пулсираха при допира и вливаха непозната енергия в него. Искаше му се да попие с устните си всяка частица от това непознато, но истинско тяло, да отдаде от себе си всички потекли из тялото му жизнени сокове, да се слее в буквалния смисъл с нейната същност, за да се получи едно непознато огнено тяло, отдаващо неизчерпаема мощ и любов на безкрая! За да може да бъде почувствана от всеки, който се нуждае от топлота, от любов, от взаимност! За да може хората да променят себе си, вглеждайки се в своята вътрешна сила, потребност, възможности...

 

Жената не знаеше, че може да съществуват подобни усещания. Тялото й бе като ново за нея. Сега то я зареждаше с нещо непознато, впечатляващо. Отдаде се на неговия порив и се сля с изучаващото я мъжко тяло в общ ритъм, който ги свърза в едно цяло - хармонично, допълващо се, търсещо се. Горещите устни обхождаха настръхналата кожа и завладяваха нови територии от тялото й. Мъжът погали с език гладкия корем и спусна ръка надолу, докосвайки нежно с пръсти набъбналата тайна врата към онзи индивидуален вътрешен мир, в който може да бъде допуснат само този, който се осмели да стигне дотам или който заслужи да попадне в неговите потайности. А сега жената искаше с цялата си същност тези двери да бъдат превзети, тя ги отвори доброволно - с плам и желание, каквито досега не бе изживявала! Мъжът почувства това и бе поласкан. Вълни на щастие преминаха през цялата му същност и в знак на благодарност склони глава в този предложен му рай. Устните му жадно обхождаха непознатите порти, любувайки се на тайния вход, отворен единствено за него. Кръвта му се бе превърнала в светеща лава и тялото му се разтапяше под нейния напор. Жената се извиваше под огнените му страстни забези в нейната скрита територия и се опитваше да му подаде тайния ключ за последната порта, за да потъне докрай в същността й.

 

Въздухът се дереше от страст! Не можеше да си прости своята виталност! Искаше да има възможността да се втвърди докрай, за да изживее поне частица от това, което наблюдаваше! Обхождаше лудешки двете тела, слели се в едно огнено цяло и нашепваше палави думи в мисълта им. Не можеше да устои повече! Не можеше да търпи повече! Трябваше да се случи нещо! Трябваше да има кулминация този невиждан екстаз!

 

Мъжът се надигна внезапно, опита се да различи в тъмнината чертите на най-вълшебната жена, до която бе имал възможността да се докосне, но освен светлината в очите й, не успя да различи друго. Все едно, това нямаше значение! Важното бе, че тя е тук - озарена, осветена от страст, нежност и съпричастност, подвластна на неговата воля, желания и взаимност!

Проникна в нея с цялата сила на своето неизмеримо желание! Ей така, изведнъж: очаквано и неочаквано, брутално и нежно, дръзко и внимателно, всеотдайно и всепроникващо! Тя изстена от изненада и страст, от желание и любов, от усещането за цялост и пълнота, неизживени по този начин никога досега! Пожела да се разпадне на милиарди атоми, които да полетят из необятния космос, разнасяйки заряда и светлината на това невероятно усещане! В ритъма на взаимно проникване, двете тела се понесоха върху непознати криле, за да обходят висините, откъдето светът се виждаше - невероятно красив, вълшебен, непознат, неоткрит до този момент! За да проумеят, че освен познатото, делничното, монотонното, винаги може да се появи нещо непредвидено, неочаквано и спонтанно, което да отведе човека до нови, незнайни места, съществуващи независимо от това дали той е чувал за тях или не. Важното е да пожелае да ги потърси, да не се уплаши от внушенията, влагани в съзнанието му незнайно от кого, защо и откога, да поиска да опознае себе си, когато най-малко очаква това, да си повярва и да се впусне по гребена на непознати усещания. Човек е достатъчно отговорен и мъдър, за да съумее да различи истината от фалша. Ако пожелае!

 

...

Зад завесата бе тихо и тъмно. Само една малка светлинка, като размазан далечен фенер, се прокрадваше в сгъстения мрак. Отдалече дори не се виждаше трептенето й, просто едно светло петно. Но ако някой би пожелал да надскочи хроничното си безразличие и да се опита да приближи тази неясна светлинка, би останал изумен от своята находка! Две тела - на мъж и жена, се галеха нежно с очи, от които струеше такава любов, че се превръщаше в светлина! Ръцете им взаимно се обхождаха и си говореха на своя език. Пръстите им се опитваха да разплетат тайните на материята, обримчена мистериозно със светещите нишки на духа. А въздухът, все така любопитен, тичаше около тях, опитвайки се да се докосне до невъзможното - да изживее наяве това, което се бе случило пред очите му!

Всъщност, сън или действителност бе всичко, което видя?

Все едно! Важното е, че бе толкова впечатляващо, че всеки би пожелал да е зад завесата, която се спусна рязко и дръзко, сякаш някой реши да експериментира брутална страст, първична невъздържаност, спонтанен инстинкт...

 

© Калина Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??