Дали е просто случайност

 Един ден той излезе и тръгна по една улица. Дори краят й не се виждаше.
 Докато вървеше размишлявше за нещата от живота, нещата, които ценим или недооценяваме. Около себе си виждаше много хора, които се радваха на хубавия ден, говореха и се смееха с приятели. Тои се чудеше кое е това нещо, което ги кара да са толкова щастливи и да приемат с усмивка несгодите в живота. През главата му минаваха толкова много мисли за живота и хората, а беше тръгнал просто на разходка по една дълга улица.
 И както си вървеше, той срещна един човек, който го накара да се върне в спомените си. Сети се кой е този човек и как преди те двамата бяха досущ като хората, които сега срещаше. Двамата бяха неизменни приятели. Само че това така безценно приятелство беше свършило по нелеп начин и беше останало в миналото.
 Причината за това забравено приятелство се бе спотаила в паметта му, неосъзната, от дълго време. Тя беше момент на суета, а може би дори егоизъм. Той дори не помнеше точната случка. Само че този единствен момент им костваше толкова хубави моменти, които можеха да прекарат. Този нелеп край го накара да разбере колко е странен понякога живота и как настъпват неочаквани обрати.
 В момента на срещата те се спогледаха и стояха с втренчени погледи един в друг. В погледите и на двамата се четеше връщане към миналото и загърбеното приятелство.
 Връщайки се към тях по лицата им се появи усмивка, символ на възвръщащите се хубави спомени.
 И се зачудиха дали е просто случайност...