10.08.2019 г., 4:47 ч.

Дамаджаната 

692 1 9
6 мин за четене

© Кирил Тенджов Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Anita765 (Ани Монева)
    Ами в човешкия живот все има нещо, което се счупва и съдържанието му изтича безвъзвратно, колкото и да го крепим...
  • breg (Кирил Тенджов)
    Даа... Тук, Ани, е нарушено стандартното правило - тишина пред буря. Но когато се случват такива дълбоко разстърсващи събития, правилата не важат. Дори и на мен ми беше мъчно за виното, а все се стремя да съм безпристрастен, когато пиша! Толкова ми беше мъчно, че едва на другия ден довърших разказа, надявайки се, че нещо съм се объркал и дамаджаната си е цяла-целеничка. Уви...
  • Anita765 (Ани Монева)
    Промяната на стериотипа, особено, когато не е очаквана и искана, винаги е съпроводена с някакви сътресения или с тишина. А и счупеното трудно се възстановява.
    Определено май ще чета разказите до самия им край.
  • Блу (Blue)
    Хубав разказ!
  • breg (Кирил Тенджов)
    Благодаря, DPP (SMooth)!
  • DPP (SMooth)
    Играчка-плачка и накрая на сухо Хареса ми.
  • breg (Кирил Тенджов)
    Така е, Светулке, но в случая няма пияни. Трябва да помисля, как ще се развиеше действието, ако дамаджаната беше оцеляла...
    Благодаря, troia! В тази категория доста народ пребивава, но пък и древните... ехее!, от кога са започнали да възпяват виното!
  • troia (Катя Иванова)
    На някои целият живот се върти около една дамаджана. Хубав разказ.
  • svetlitschka (Светулка)
    Невероятен разказ! Не напразно народът ни казва "От пияния и лудият бяга" .

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.