Предложението за този излет дойде от сестрите. Идеята беше да измъкнат мъжете си от дома. Ако останеха, щяха да се напият като предишните два почивни дни. Такъв запой стана тогава, че в понеделник и двамата закъсняха за работа.
Не беше за сефте. Особено като решиха, че виното е вече готово. Тази година Бог даде слънце и се роди грозде - имане. А виното... Мераклии си бяха двамата баджанаци. Всичко му беше точно - и да го гледаш, и да го пиеш... . Лозята им бяха едно до друго. Много работеха, но и в пиенето не си поплюваха. И все заедно. Така работата повече спореше, а и на масата беше весело. Само гдето мярката им беше прекалено разтеглива...
Планът беше да се излезе още в петък след обяд, да спят две нощи в бунгалата и в неделя вечер да се приберат вкъщи. Децата ще се наиграят на воля в гората, мъжете ще лентяйстват, ще се разхождат, гъби ще берат... Пък ще има време и на тях да обърнат повече внимание!
В късната есен денят намаляваше много, затова двете бяха поприготвили, каквото е най-необходимо. Децата, облечени подходящо, лудееха по двора. Скоро и мъжете се прибраха от работа.

Гошо, по-големият баджанак, подреди багажа в микробуса, настаниха двете си деца, момче на около 10 години и по-малката му сестричка, и потеглиха към другия край на селото, където живееха другата сестра и по-малкия баджанак. И те имаха две деца - момче и момиче, горе-долу на същата възраст, но микробусът беше широк и неведнъж ги бе събирал всички.
Качиха и тях, качиха и багажа им, и когато всичко изглеждаше готово за потегляне, малкият баджанак Ваньо неспокойно взе да разбутва багажа. Позабави се, та Гошо, седнал вече зад волана, изгуби търпение и слезе да разбере какво рови там.
- Баджо, къде е виното? - посрещна го Ваньо с въпросителен поглед.
- Бе, как да взема! Тя, моята, все в ръцете ме гледа да не скрия някоя бутилка... - въздъхна Гошо.
- Ти луд ли си! Как без вино! Какво ще правим там? - изумен го изгледа баджанакът му и без да чака повече, хукна навътре. След малко се показа с дамаджана в ръцете.
- Баджанак, що в дамаджана, бе? Няма ли някоя туба? - изненада се Гошо.
Ваньо гальовно погали дамаджаната.
- От мен да знаеш - виното се обижда от разните му пластмаси. И се сърди... вмирисва се!
- Хм... Прав си. Ама я дръж добре - посъветва Гошо.
- Знам си аз работата. Ти си гледай пътя само.
Двамата се настаниха на местата си, огледаха се за евентуална реакция от задната част на микробуса, и след като такава липсваше, потеглиха. Увлечени да смиряват палавите си деца, сестрите не забелязаха нищо. Ваньо внимателно настани дамаджаната между краката, погледна съучастнически баджанака си, а после замечтано зарея поглед напред.
Пътят се виеше в сложна серпентина и след всеки завой се изкачваха все по-нависоко. От време на време се виждаха къщите на селото, останало в краката им сякаш. Децата, залепили се за прозорците, надаваха радостни викове, когато ги виждаха. А гората... Сякаш Господ е разлял наоколо последните си останали бои, след като преди това старателно е боядисвал по гори и поля... Широколистни дървета се бяха смесили с иглолистни и цветовете им се надпреварваха да блеснат кой от кой повече. Кафявото се редуваше в оранжево, в жълто..., и за да се наруши този галещ окото ритъм, изведнъж изникваха високите снаги на смърча и бора в зелено. Ето откъде са черпели вдъхновение някога жените на село, тъчейки цяла зима черги, платна, престилки...
Гошо нямаше време да се наслаждава на тези красоти. Едва излезли от един завой, следваше друг, още по труден и стръмен. Вниманието на баджанака му беше изцяло отдадено да опази дамаджаната. Двамата отклониха погледи встрани единствено, когато децата забелязаха подскачаща катеричка по клоните на близък дъб и нададоха такива възгласи, че беше невъзможно да не се стресне човек. А катеричката ги изгледа с безразличие и продължи своя безкраен танц сред дърветата.
Не след дълго оставиха асфалта и кривнаха по страничен, черен път. Той ги отведе на широка поляна, оградена от висока борова гора. В дъното на поляната бяха наредени десетина дървени бараки с малки веранди и ламаринени покриви. Бяха на предприятието, в което работеха двамата баджанаци, а предния ден те бяха взели ключовете на две от тях. Наблизо имаше голямо селище от вили и хижи, та докараха навремето и тук ток и вода. Ако нямаха големи претенции, можеха да изкарат щастливо няколко дни. Това смятаха да направят  ...
Отключиха и скоро хора и багаж започнаха да се преместват вътре. Ваньо реши, че няма смисъл повече да крие дамаджаната и пред погледите на изумените жени я внесе тържествено през вратата. А те, схванали безнадеждността на положението, помърмориха-помърмориха, пък се заеха да приготвят вечерята в една от бараките.
Ваньо внимателно остави дамаджаната в ъгъла на каменния под. След това се заеха с Гошо да разпалват скарата отвън. Децата вече вилнееха наоколо - възторжени и доволни. Сред викове и писъци се гонеха от едната барака, по поляната, над която вече падаше мрак, а после нахлуваха едно през друго в другата. Майките гальовно ги хокаха, но това вместо да ги усмири, наливаше повече огън в и без това огромната им енергия. Тряскаха се врати, буташе се всичко, което им се изпречваше по пътя…
Неусетно падна мрак. Хладината, която настъпи със скриването на слънцето, сега притисна още по-силно поляната. Но и мъжете приключиха със скарата и внесоха пържолите и кюфтетата вътре. Заедно с тях бяха прибрани и четирите деца. Но не толкова лесно се оказа да ги накарат да седнат. Играта им скоро започна отначало, но този път на стеснен до минимум терен.
Масата беше готова. Чиниите пълни, инструменти за всеки... Ваньо, ухилен до ушите, постави дамаджаната насред масата. Само децата не можеха да се разберат кое-къде да седне. Заобикаляха, мушкаха се отдолу, дърпаха се... Кой знае защо, едно местенце се харесваше на всички, та започнаха да се боричкат кой да седне точно там. Едно от момчетата все пак успя да седне, но братовчед му го дръпна с такава сила назад, че той, за да не падне, се опита да се хване за ръба на масата. Но успя да се вкопчи само за покривката и заедно с нея, и с всичко на нея се отърколи назад. Посипаха се чинии, заедно със съдържанието им. Ала това беше по-малката беля... Дамаджаната също изгуби равновесие и падна първо на едната си страна, а после се хлъзна върху каменния под. Напразни бяха бързите реакции на баджанаците...
Тези поостарели стъклени съдове имат здраво дъно, но страните им са прекалено чупливи. За жалост, точно с едната си страна дамаджаната уцели стърчащ, макар и плосък камък. Стъклото се пръсна, а виното заклокочи и безмилостно се разля на пода, наслаждавайки се на свободата си.
Ваньо се втурна да спаси поне част от него, но беше на срещуположния край на масата, а вътре - пълно с народ... Стоя като закован цяла минута, съзерцавайки винената локва, а после с тежка въздишка се отпусна на най-близкия стол. Пот на едри капки изби по челото, а лицето - побледняло, сякаш не виното, а собствената му кръв се беше разляла по пода, изразяваше мъка и отчаяние.
Не по-малко беше съкрушен и баджанакът му. Разбрал безнадеждността на ситуацията, той излезе навън и запали цигара. Жените събираха всичко, което имаше приличен вид и изглеждаше годно за ядене. Уплашените деца най-сетне се умириха и виновно се споглеждаха.
Рано на другия ден, по завоите на асфалтовия път, който водеше надолу в полето, можеше да се види препълнен с хора микробус. В него цареше необичайна тишина, която не се нарушаваше дори и от няколкото деца на задните седалки. Те разсеяно гледаха дърветата край пътя. Не ги развълнува и катеричката, която пресече с подскоци пътя им и светкавично се покатери на близкия бор. Не изглеждаше впечатлена и тя. Навярно бе виждала много като тях...