Дами, повярвайте ми!
- О, мадам, за съжаление съм сам като Робинзон! - просто нямаше как да отговоря по различен начин на красивата туристка, когато ме попита дали съм женен, още повече след като подразбрах, че тя е централна фигура в шумната групичка рускини.
Учудих се на бързата си реакция и на увереността в гласа си, когато наблегнах на своята самота. Чак и аз си повярвах!
С автобуса наближавахме Фигерас - родният град на художника - сюрреалист Салвадор Дали. Аз, в приятната женска компания, направо се бях вживял в ролята си на екскурзовод. За това ми помагаше артистичният ми талант - преди да емигрирам в Испания, работех като актьор в Московския Малък театър.
Момичето, което се заинтересува от семейното ми положение, особено ме привличаше и сега осъзнах, че за първи път изрекох нещо, което беше почти истина. Затова то прозвуча напълно искрено и туристките впериха жаден поглед в мен. А аз изглеждах твърде добре за своите четиридесет и пет години. Тази сутрин бях успял да си сложа душ, да се избръсна прилежно, да се парфюмирам, дори се бях издокарал с най-сексапилните си дънки и с тясна тениска, подчертаваща добре оформените ми мускули. Усещах как женските очи ме изучават до най-дълбоката ми същност и това ми правеше огромно удоволствие.
- Вече разбрахте, че Салвадор Дали е бил ексцентрик. Разказах ви как едва не се е задушил във водолазния костюм, с който изнасял лекция на изложба в Лондон през 1936 година, а също и как посрещнал известния композитор Хачатурян, след като дълги часове го държал сам-самичък в странна стая, без видим изход, в която имало само саксия с кактус, но ето какво не съм разказвал до този момент на никого - усещах как женските погледи ме изпиват и вече си представях приятната вечер, която щях да прекарам с красивата туристка - тя безсъмнено щеше да склони глава на рамото ми, но от друга страна си мислех, че трябва да спечеля допълнително достатъчно парични средства, за да мога да я почерпя подобаващо, затова уверено продължих:
– Салвадор Дали, заедно със съпругата си Гала, за която вече ви разказах, че била десет години по-възрастна от него, бивша жена на известния френски поет и изкуствовед Пол Елюар, поканил на бал хора, които се представяли за най-изисканите в обществото, но им поставил условие: дамите да бъдат облечени в бели рокли, а кавалерите им - в светли фракове. В разгара на танците и на предвзетите разговори, куполът - таван на балната зала се отворил и оттам, върху гостите се изсипали екстременти. Неслучайно изисканото общество трябвало да бъде облечено в бяло. Представяте ли си каква суматоха е настъпила в залата и каква изява на скритото зад суетата! Оттогава Салвадор Дали се сдобил с още врагове, но и нарисувал още картини, разкриващи неподозираната човешка същност. Изключен от кръговете на сюрреалистите, той уверено заявил „Сюрреализмът - това съм аз!” - усещах как дамите ме гледат възхитено и бях горд от своето представяне като екскурзовод, още повече, че точно тогава автобусът спря пред театъра-музей на Салвадор Дали. Аз намигнах на шофьора, преди да отвори вратите, а той се оказа досетлив - до изходите постави по една дълбока шапка и подкани слизащите, ако са доволни от нашето представяне, да изразят това материално, а туристките, омаяни от моите разкази, въобще не се поколебаха, а ни възнаградиха подобаващо.
Ах, повярвайте ми - сам съм като Робинзон!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
