31.03.2008 г., 9:21

Das Man

1.4K 0 1
2 мин за четене
 

Събудих се. Бареков - политици, скандали, разправии. А... най-сетне нещо интересно - колко е сладко това котенце! Толкова са сладки всички - световното изложение на котенца. То е съвсем до нас - трябва да ида днес, защото утре затварят. От малка съм израснала с животните - винаги съм живяла с домашен любимец вкъщи, а сега всичко е толкова близо до мен. Задължително трябва да отида...

 

Станах от леглото. Крайно време е - пак закъснявам за работа. Шефът ще ме овика - ще му дам да се разбере този път. Няма някакъв си там селянин да ме прави на маймуна всеки път. Какво пък - все едно - аз съм силна... ще му дам да се разбере.

 

Измих си зъбите. Изкъпах се. Хапнах набързо ... нямам време. Заключвам апартамента, колата, бензиностанцията, пътя до работа...

 

Шефът е там. Ето го - чувам го как отново започва да ми вика. Това е моментът - ще изкрещя и аз...

 

Не мога... ще мине след малко. Още малко...

 

Свърши се. Най-накрая. Ще се опълча следващия път. Каква е голямата разлика - нали вътрешно не съм съгласна с него. Показвам се по някакъв начин.

 

Вчера гледах едно предаване по телевизията. "В модерното общество повечето хора са приели ролята на овци, ако не съм груб, които оставят да бъдат водени от шепа овчарски кучета. У мнозинството липсва всякакъв пламък за живот. Всекидневието им е еднообразно, безлично, повтарящо се многократно. Те не правят нови неща, не се забавляват и не се развиват по никакъв начин. Смятат, че това, което са постигнали, е достатъчно и са престанали да обогатяват ежедневния си, както и духовния си живот. За тях ходенето на музей, на изложба, на театър, дори нормалното съботно празнуване на свободния ден се е превърнало в табу. Те не се интересуват от това какво става в политиката, кой как и какво прави от управляващите. Те говорят за неща това, което всеки друг би казал за тях, мисли така, както мислят другите. Безличното съществуване е техният нормален начин на живот."

 

Те не са прави. Аз не съм една от тези... човеци. Животът ми не е "безлично съществуване". Та аз знам много неща - обичам кръстословиците. Знам например "Набуко" - опера, в която... Е - дадох неточен пример. Ами високите дървета боабаб - те са високи...

 

Да оставим кръстословиците. Аз чета книги. Обичам "Рекордите на Гинес" - препрочитам я доста често. Чета вестници, списания. Развивам се...

 

Свърших работа. Колата, магазина, нещо за вечеря, вкъщи. Вечерям. Пускам телевизора - някаква адаптация на театрална пиеса. Смених канала. Хахахахахах... Опера... съжалявам. Смених и този канал. Минах през научнопопулярния, спортния... Холивудски екшън ще да е тази вечер. Много обичам Арнолд.

 

Заспах по средата на филма. Утре ще е тежък ден. Пак ще ставам рано, пак някакви глупости по телевизията сутрин рано, само за да ми развалят настроението, пак този огромен трафик, пак шефът ще ме овиква... Поне да се наспя, пък утре ще го мислим.

 

Така и не отидох на изложението за котенца...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дам, истината е, че всички сме еднакви - един обикновен Das Man... по-хубаво е, обаче, когато всички сме по-индивидуални един от друг

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...