10.
Инспекторът се беше излегнал на едно одеяло пред палатката си и размишляваше. Спомняше си разговорите с всеки един от замесените в случая и се опитваше да възпроизведе точно думите им. Спомни си също гадателката, или жената, която се представяше за нея, рибаря, Митко, язовира, дори мястото, където паркират колите преди язовира. Спомни си и книгата за паралитиците.
И тогава го озари една идея! Беше ли възможно това?
Първоначално абсурдната идея, с всеки изминал миг му се струваше все по-вероятна. Мислите му препускаха и сякаш се бореха със здравия разум.
Тогава изведнъж забеляза, че към него се приближава една руса дама. Стори му се позната.
- Здравейте, инспекторе! Радвам се, че успях да Ви открия. Трябва да поговорим и да Ви призная всичко!
11.
И ето го отново пред вила "Секвоя". Този път с Френцов бяха комисар Тодоров и още един полицай.
На столовете на терасата бяха насядали Биляна, Ева и Лидия, а до тях стояха тримата братовчеди от съседната вила, както и Митко.
- Скъпи деца! З ...