17.08.2019 г., 11:59

 Датата на смъртта 3 /край/

1.4K 2 11

Произведение от няколко части към първа част

8 мин за четене

10.
Инспекторът се беше излегнал на едно одеяло пред палатката си и размишляваше. Спомняше си разговорите с всеки един от замесените в случая и се опитваше да възпроизведе точно думите им. Спомни си също гадателката, или жената, която се представяше за нея, рибаря, Митко, язовира, дори мястото, където паркират колите преди язовира. Спомни си и книгата за паралитиците.
И тогава го озари една идея! Беше ли възможно това?
Първоначално абсурдната идея, с всеки изминал миг му се струваше все по-вероятна. Мислите му препускаха и сякаш се бореха със здравия разум.
Тогава изведнъж забеляза, че към него се приближава една руса дама. Стори му се позната.
    -    Здравейте, инспекторе! Радвам се, че успях да Ви открия. Трябва да поговорим и да Ви призная всичко!

11.

И ето го отново пред вила "Секвоя". Този път с Френцов бяха комисар Тодоров и още един полицай.
На столовете на терасата бяха насядали Биляна, Ева и Лидия, а до тях стояха тримата братовчеди от съседната вила, както и Митко.
    -    Скъпи деца! За съжаление с Вас се срещнахме по един много тъжен повод - ваша приятелка загина. Още по-тъжното е, че това не беше инцидент или нещастен случай, а жестоко престъпление. Толкова жестоко, каквото може да бъде само престъпление от любов! Точно така, това е едно престъпление от любов!
Всички бяха затаили дъх и слушаха внимателно. Погледите им бяха вперени в Лазар и Стефан. Инспекторът продължи:
    -    Историята започна с едно зловещо предсказание. Една врачка бе предрекла на Мила, че ще умре на двадесет и девети юли и това действително се случи.
Дали врачката е имала истинска дарба или просто е говорила напосоки - можем само да гадаем, а и това не е от особено значение. Важното е, че тя също е мъртва.
И така, предсказанието, независимо дали е истинско или не, е дало идея на убиеца. Той е съставил коварния план. Написал е бележка на Биляна, за да я отдалечи във въпросния ден. После отишъл до язовира, където нищо неподозиращата Мила била сама и й инжектирал кантрубин, който има парализиращо действие. Резултата го знаете - Мила се удавила.
Тук в ума ми възникна съмнението, че може Биляна да е извършителят и сама да си е написала бележката, за да свали подозрението от себе си. Както стана ясно, Лидия и Ева са били заедно, но Биляна е била сама и никой не може да потвърди действията й през деня. Освен това излъгала, че не се чувства добре.
    -    Това са глупости! - извика Биляна.
    -    Нека да довърша! - отвърна Френцов. После продължи: - След смъртта на Мила обаче, възникнало съмнението, че способностите на гадателката може да са истински и съществува опасност тя да разкрие извършителя на престъплението. Затова и тя е трябвало да бъде отстранена. Някой я е бутнал в дере, където тя намерила смъртта си.
Разговарях с всеки един от вас и стана ясно, че е съществувал един любовен триъгълник - Мила, Лазар и Стефан. Беше ли възможно някое от момчетата да е било толкова засегнато от безразличието на Мила, че да пожелае да я убие? По време на разговора с тях, във вилата им открих една книга за парализиращите субстанции. Някой я беше чел и беше прегънал страницата на кантрубин. Лазар и Стоян са били заедно през целия ден, но Стефан е бил сам и единствено той знае какво е вършил през деня.
    -    Ама...Вие сериозно ли го мислите? - извика Стефан.
    -    Изчакайте, моля Ви! Възможно беше и Лазар да е убиецът, а Стоян да го прикрива или да му е съучастник.
    -    Вече прекалявате! - обади се ядосано Лазар. - Ръсите обвинения без мярка!
    -    Никого не обвинявам, единствено констатирам какви са възможностите. Нека довърша! Посетих и Митко и там срещнах един рибар, който ми сподели, че е видял момче със спринцовка някъде около времето, когато Мила е била убита. Описанието на момчето съответстваше на тримата братовчеди.
Още преди да разберем за смъртта на гадателката, реших да поговоря и с нея. Когато стигнах до палатката, видях да излиза едно момче, което не можах да разпозная, твърде бързо изчезна. Вътре разговарях с жената и разбрах, че няма никакви гадателски способности. Малко по-късно стана ясно, че гадателката е мъртва и всъщност съм разговарял с жена, представяща се за нея. Това много ме озадачи!
За щастие, жената сама ме потърси и разкри загадката. Врачката гледала и на нея преди няколко дни, но когато трябвало да си плати, установила, че й липсват парите. Затова дала на жената гривната си, която й била спомен от баба й. След това съжалила и решила да си върне гривната. Отишла при гледачката и заварила празна палатка. Решила да използва тази възможност и започнала да търси гривната си. Тогава чула мъжки глас и усетила, че някой идва. Не искала някой да я завари как рови в чужди неща. Видяла захвърлен шал, увила се с него и се престорила на гадателката. Посетителят бил младо момче, което й разказало, че открило захвърлена спринцовка до язовира. Най-вероятно същото, за което говореше рибарят. Момчето искало врачката да му каже дали тази спринцовка е свързана с престъплението, за което чул, защото бил видял кой я хвърля. За съжаление, тъй като гадателката била фалшива, му казала, че тази спринцовка е без значение и момчето си тръгнало. Тогава съм се появил в палатката аз и проведохме моя сеанс. След като чула за смъртта на гадателката, жената осъзнала, че е загазила и върху нея ще надвисне обвинение в убийство. Затова решила да ме намери и да ми признае всичко.
Но да се върнем на убийството на Мила. Докато седях и размишлявах над фактите, изведнъж си спомних, че при разговора с Митко, той разказа как Лидия дошла да го потърси "оттам" и посочи надясно. Сетих се, че момичето бе дошло с кола и единственото място, където може да се паркира е вляво от бунгалото на Митко. Значи Лидия не беше дошла направо при братовчед си. Това събуди подозрението ми. Разбира се, беше възможно просто да е търсила Мила сама известно време, но беше възможно и тя да я е убила преди да се обади на Митко.
    -    Сега пък аз ли? - извика Лидия.
    -    Замислих се над останалите факти и тази идея ми се струваше все по-възможна. Лидия е знаела за пророчеството, имала е възможност да напише и остави бележка на Биляна, както и да види дали Биляна няма все пак да отиде с Мила. Лесно е било и да подхвърли книгата във вилата на момчетата. Освен това само тя не беше пила бира на обяд, което също е било планирано. Знаела е, че приятелките й всеки обяд пият бира и никоя от тях няма да иска да шофира. Имало е опасност да искат да дойдат с нея, но е успяла да ги убеди, че ще се справи и без тях, като помоли за помощ братовчед си. Не знам как е накарала Мила да остане до по-късно на язовира, но имам известни подозрения. Най-вероятно е написала бележка и на нея. Оставаше въпроса - как се е сдобила с кантрубина? Спомних си, че в същата книга прочетох, че се съдържа в сока от плодовете на лилавия бъз. От Ева знаем, че двете с Лидия бяха ходили за малини, а Лидия беше брала и други плодове. Вече бях наясно с истината, но ми трябваше доказателство. Трябваше да открия момчето, което е видяло кой изхвърля спринцовката! И с помощта на дамата, представяща се за гадателката, успяхме да открием младежа и той потвърди, че е видял именно Лидия!
Всички стояха като вцепенени. Лидия бавно се изправи и заяви:
    -    Предполагам, че вече няма смисъл да отричам. Всичко е ясно! Мразех я! Защото винаги всички харесваха нея! Защото Лазар искаше нея. А тя дори не го оценяваше! Грешите обаче за едно - не съм писала бележка на Мила. Просто й подхвърлих, че ще е забавно, ако този ден остане до по-късно на язовира и така да се пошегуваме с Ева и Биляна, че пророчеството се сбъдва. Мила веднага се съгласи, каква глупачка!
    -    Остана да изясним и убийството на врачката. Мотивът е ясен, но недоумявах как се е случило всичко, защото след смъртта на Мила момичетата бяха под полицейско наблюдение. Тогава ми хрумна, че е имало и съучастник. А кой беше по-подходящ от братовчеда Митко? Той е достатъчно силен да го извърши и много обича Лидия. Тя му се е доверила и той решил да я спаси.
    -    Това не е вярно! - извика Лидия - Кълна се, че Митко не е замесен! Аз също не знам кой е убил врачката, може и сама да е паднала! Митко нищо не знаеше!
    -    Не е паднала сама! - каза Френцов. - Митко я е бутнал и разследването скоро ще го докаже.
Тогава Митко промълви:
    -    Няма смисъл да чакаме разследването. Исках да спася Лидия, но сега тя е разкрита и искам и аз да поема отговорността си заедно с нея. Лидия не ми беше казала нищо, но аз познавам братовчедка си и сам се досетих. Проследих врачката при сутрешната й разходка и когато бяхме достатъчно навътре в гората, я настигнах и попитах дали знае кой е убил Мила. Тя отвърна, че знае, била нейна приятелка. С това жената разписа смъртната си присъда. 
Инспектор Френцов се изпъчи триумфално и заяви:
    -    Сега, когато имаме признанията и на двама ви, спокойно мога да заявя, че не успях да открия младежа, който е видял Лидия да изхвърля спринцовката. Излъгах ви, но това е вече без значение.
    -    За два дни загубих две от най-добрите си приятелки - хлипаше Ева. Обърна се към Биляна: - Ти нали ще ми останеш приятелка?
    -    Само, ако обещаеш, че няма да ходим по врачки!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ф Ф Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...