19.10.2017 г., 0:44 ч.

Дебне каменният град 

  Проза » Други
1180 1 2
1 мин за четене

                                                    Дебне каменният град
                                             ,,Някои градят своето бъдеще, а
                                               повечето само го чакат да дойде‘‘
                                                               Едгар Хау

      Съвременният град е най-големият враг на човешките Доброта, Милосърдие и Любов – облечен във фалшиви и лъскави дрехи, приютил хиляди тела без сърца, чиито животи лазят в латентна позиция. Тази грозна витрина с наплюти от мухи стъкла изтъква материалния блясък и потъпква духовната девственост с най-острите кубинки от колекцията си.
      Предполагам, че би се почувствал добре, ако усетиш допир на нечия длан… Всички дишаме за тази атомна експлозия от чувства, ускоряваща пулса ни, без да осъзнаваме, че над главите ни е надвиснал дамоклев меч, а мъртвата ръка на стоманения град ни гали всекидневно.
      Той е чудовище, чието туловище помита човешките морални ценности с хирургическа прецизност. Съвременникът залита между сиянието на златните му опиати и лютия вкус на своите срамежливи мечти, които насила възприема за нещо непотребно. Колоритната му същност, въплъщение на гротескни идеали, върви упорито по път, обсипан с материалност. В утробата му растат мутирали мисли, получаващи живот чрез деструктивни действия. 
      Студената ,,идилия‘‘ е импозантна мъка, отразена върху деформирани лица, жадни за надежда. Гладният рептил дебне неориентираната мравчица – наричат я човек – в смъртна засада. Ювелирното му желязо трови въжделенията на индивида, а нежният му камък нанася незаличими рани там, където най-боли. Медът на този разбит кошер е токсичен, а в сърцата на пчеличките пулсира метална кръв…
      Всеки ъгъл на висока сграда па̀зи срамни тайни, всяка педя земя разказва за загубени битки. Усмихнатият великан, стигнал чутовни размери, изпива силите ни и изглежда разцъфнал, докато ние сме живи трупове.
      Не очаквай, че той ще ти даде онова, което искаш…
      Ако имаш възможност, избягай от него…
      И не обръщай поглед назад…
      И Живей…
      И Бъдѝ…


 

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви! Всекидневно ще се борим, друга алтернатива не съществува.
  • Много силен текст, Митко, метафори, които звучат като приказка от някакъв фантастичен разказ. Към въпроса с бягането минавам, не е никаква алтернатива. Напротив. Всеки ден трябва да се изправяме срещу един свой страх. Борбата това е животът. Пасив и бягство не са решение. Иначе всичко друго ми хареса. Поздравления за силните слова!
Предложения
: ??:??