Деликатна терапия

I

- Днес се чухме с Мария, онази моя колежка от старата работа. Нещо го е загазила с големия си син. Покани ни да отидем у тях и да поговорим по въпроса. – подвикна жена ми от кухнята, докато се събличах припряно след работа, изгладнял като вълк.

- Коя Мария, навярно имаш предвид тази от първата ти работа. Е-хе-е, това беше преди цяла вечност. Той - нейния син ще трябва да е бая голям вече, доколкото си спомням. Какво се е случило всъщност? – подвикнах на свой ред аз така, че и съседите да разберат.

- Хайде оправяй се по-бързо и ела да ми помогнеш да сервираме вечерята, че децата ще си дойдат всеки момент. През това време ще ти разправям. – стресна ме тя този път от вратата на спалнята, тъкмо когато ровех в гардероба за домашните си одежди.

- Добре, добре! Идвам. – запътих се след нея, загледан във все още съблазнителните извивки на ханша под свободния пеньоар.

Тя не е първа младост, но е запазила младежкия си дух и неустоим сексапил. Тялото и е все така гъвкаво и стройно, като през онези години... Е, не съвсем така, но все още кара мъжете да се обръщат след нея, особено когато зачатка с високите си токчета, поклащайки стройните си бедра. Да, краката на моята жена са така невероятни и умопомрачителни със съвършените си форми, че със сигурност объркват нормалния мисловен процес на повечето мъжки индивиди в околността.

Награбих и помъкнах разни чаши и чинии към кухненската маса, естествено преди да съм разпънал съответната покривката, с което предизвиках познатия до болка поглед, изпълнен с укор към моята разсеяност.

- Абе какви сте такива вие мъжете! Ако ви остави човек, ще се храните като прасета направо на пода! – не закъсня словесната атака.

- Хайде, хайде, голяма работа... Какво се е случило със сина на Мария? – опитах се да сменя темата аз.

- Какво се е случило ли?!? Ами ето това се е случило - нали и той е мъж като всички вас, които само можете да се перчите като петли, а инак сте толкова оправни, че не може една мадама да задържите до себе си. – продължи атаката си тя.

- Оп-а-а... Нещо сме яхнали метлата! И няма да се обиждаме на особености от индивидуален или групов аспект, генерирани от спецификата на половете. – опитах се да контрирам.

- Я стига с тези твой философски изказвания, с които се опитваш да спасиш гузното си его! Виновни сте и сте неспособни да се изправите очи в очи срещу предизвикателствата на живота! Като клише ли ти звучи? И още по-зле за вас, щом като едно клише приема функцията на аксиомна истина. Но да преминем на въпроса, че ще си дойдат децата и няма да можем да го обсъдим. Мони има проблем с момичетата. – изстреля тя проблема в края на назидателната си тирада.

- Ъ-ъ... Я повтори! Мони е големият син на Мария, нали? Ама чакай, той на колко години сатана? Някъде към двадесет, май. – зяпнах със съвсем интелигентно учудване аз. 

- Мони е на 27 вече, ако искаш да знаеш. Лошото е че е твърде неуверен с момичета. Мария съвсем се е отчаяла...

- А-а, такова...Той да не е гей? – още по интелигентно и тактично прекъснах жена си.

- Ама вие наистина сте отчайващо ограничени! Не, не е гей! Просто е стеснителен и Мария смята, че няма никакъв опит в секса. Приятелката му го е напуснала и той е подхвърлил някои оскъдни подробности на майка си. Нали няма мъжка подкрепа и няма с кого да си споделя мъжките ви работи... Ама то и да беше останал оня пияница - баща му, едва ли щеше да има някаква полза.

Сега си спомних, че мъжът на Мария беше офейкал някъде по света, още когато Мони беше малък. По онова време той се подвизаваше като велик, но все още неразкрит рок-музикант и съответно се мъкнеше с разни още по-талантливи, но също така непризнати певици, с го-о-олеми ци... ь-ь-ь, такова де - переспективи, исках да кажа. Моята съпруга е с няколко години по-млада от Мария, а в ония времена, когато се е родил Мони сме били още гаджета. После се роди и по-малкият им син, а ние взехме та се оженихме. След това неразкрития талант в мъжа на Мария се разбунтува неистово и той – мъжът и де, ще-неще се запъти към бленувания Запад, където даже и пръднята мирише на ванилия. Ние, по простичките и обикновени хора останахме тук, за да има от кого новопръкналите се богаташчета все пак да смъкват по някоя и друга кожа, та белким наситят апетита си към богатство и влияние. Неусетно времето и борбата за оцеляване през нескончаемия преход към префърцунената демокрация ни завъртяха във вихъра на гигантски ураган, който сякаш разкъса житието ни на фрагменти, префучаващи около нас като стари вестници и отломки. И ето ти сега, докато се опомним и... Монката имал проблем с момичетата. Като се замисли човек малко по аналитично, неизбежно ще се натъкне на натрапчивата мисъл за безсмислието. Да, точно така – самата мисъл поражда мисли за безсмислие...

- Добре, че все ние сме виновни, та се налага винаги да ни спасявате от самите нас. И какво мислите да правите вие двете с Мария в конкретния случай? Да му наемете проститутка, която някак да успее да въведе Мони в тънкостите на креватната гимнастика? – жлъчно отвърнах аз.

- Мария и това е премислила, но се опасява да не попадне на някоя вулгарна парантия, която вместо да насърчи момчето, да го смути съвсем. Трябва много внимателно да се подходи, за да му се влее увереност. – гледаше ме в очите тя без да отрази острите ми реплики.

- Е, тогава защо ти не му помогнеш? – гледах онези изумрудени отблясъци в очите на моята съпруга и се опитвах да разгадая какво се криеше зад тях.

- Мисля, че Мария нещо такова има предвид, щом ми спомена, че дори самата тя би го направила, в името на бъдещето на детето си... – очите и се сведоха към пода.

- Това е интересна идея. – отвърнах аз – Кога ще ходим у тях?

- Не съм казала, че ще го направя. Та той може да ми е син. Ама и ти – веднага да ме пласираш някому! За това ли напоследък ми говориш за тройки и други щуротии! – нацупи се тя.

- Хайде сега! На никого не искам да те пласирам. Говорим за суйнг, който хората практикуват от най-дълбока древност, за да стимулират чувствата помежду си чрез разнообразяване на сексуалната връзка. Да, чувствата са абсолютно задължителни за семейство, което иска да експериментират с друга двойка или трето лице. Говорим за споделяне на партньор с доверен приятел или приятели, с цел разчупване на рутината и монотонността в интимните отношения при една дълготрайна връзка, чрез доставяне на взаимна наслада  и удоволствие. Рутината е точно тази, която убива секса, а мъртвия секс отравя любовта. А в настоящия случай става въпрос, както за нещо като суйнг, така и за помощ на неопитен младеж при туширане на неувереността му в отношенията с другия пол. Обичам те и нямам нищо против да се позабавляващ с този хлапак. Надявам се да не се влюбиш, защото това няма да мога да преживея! Всичко ще направя за теб, в замяна на твоята непоклатима обич! Разбираш ли ме изобщо?!? – погалих я по бузката.

- Ще видим... – тихичко отвърна тя и дяволито ме стрелна с очи, обсипващи ме с изумрудени искри.

II

Мария също не беше за изхвърляне. Времето бе оставило своя отпечатък, но не бе успяло да попари нейното женствено обаяние. Седнахме в кухнята, защото бяхме само тримата, тя и ние с жена ми. Разговорихме се. От дума-на дума стигнахме и до болната тема. Мария посърна и с болка в очите се опита да ни въведе в проблема. Ние дискретно задавахме въпроси дотолкова, доколкото да си съставим по-детайлно общата картинка. Накрая аз ни в клин, ни в ръкав се изцепих:

- Абе я да вземе жена ми да го изчука този дангалак и да се оправят работите! – захлупи ни мигновена тишина, смущавана само от методичното покапване на чешмата в мивката.

Мария погледна виновно първо мен, а после жена ми. Жена ми също ме удостои с кос поглед, в който обаче сякаш нямаше само укор.

- Да, то ако така ставаше. Ама вие мъжете само така ли си представяте, че се решават проблемите! Става въпрос за много по-деликатна ситуация, ако въобще ме разбираш. Пък и притрябвала му е на Мони такава бабичка като мен. – засуети се тя.

- Ех, чак пък бабичка! Недей да скромничиш, миличка. – усмихна се Мария.

- Разбира се, че точно така става. Един младеж се превръща в мъж, когато придобие увереност, че може да накара всяка жена да стене под него. В противен случай ще стане като онези вечни ергени-мераклии, които го дървят насаме, но когато се наложи да извадят твърдия си меч в сражение, с ужас установяват, че той се е превърнал в пластелиново ножче. На него му трябва някоя опитна мадама, която да го насърчи, а не някаква си малка пикла. Мария, ти какво мислиш по въпроса?– продължих настъплението аз.

- Мисля, че си прав. Желателно е да е някоя наистина опитна дама, но трябва да бъде внимателна, защото ситуацията е твърде деликатна. Естествено не мога и да си помисля, че мога да искам такова нещо от вас. Може би ако жена ти все пак поговори с него. Аз опитах, но той се затваря пред мен  и нищо не иска да сподели. – сведе очи пак тя.

- Ще опитам да поговоря с него, но не съм сигурна, че ще успея да го предразположа към откровения. – съгласи се жена ми.

- Трябва да спечелиш доверието му. Това ще стане ако си нежна и секси. Облечи са по-предизвикателно и го накарай да те забележи. Кажи му какво харесват жените, какви очаквания имат от една интимна връзка, па ако трябва му покажи това-онова. – не се предавах аз.

- Все на секс го избиваш! – скастри ме тя.

- Ти го открехни малкият в сладостите на живота, пък Мария ще има да ми връща. – подхвърлих съвсем случайно аз.

- Това да ти е грижата, но няма да си развалям отношенията с жена ти. То ако не беше този пусти морал… – погледът   и бе многозначителен.

- Добре, че успях да навия жена ми да си сложи жартиери и секси бельо. Тъкмо удобен момент, нали скъпа? - погледнах моето съкровище.

- Ни ставай вулгарен! Пък и Мони го няма сега. Нищо не обещавам. Ще поговоря с него и ще видим какво ще стане. И нищо няма да предприемем планово, защото аз не съм проститутка. Ще следвам случайността. Може пък и да ми хареса. – отсече моята половинка.

Продължихме с мезетата и питиетата, по-скоро аз. Дамите пиеха бяло вино, аз ракийка с всички налични мезета. Вечерта неусетно се изсули и ние си затръгвахме.

Понечих да се обадя за такси, но Мария предложи Мони да ни хвърли с колата. Той се бил прибрал междувременно, без въобще да го усетя и сега си бил в стаята.

- Опа-а, ето ти я случайността! – ухилих се аз.

- Не бъди циничен! Не е подходящ моментът. – скастри ме моята половинка.

Мони беше висок и строен младеж, който не робуваше на днешната фитнес мания. Излъчваше спокойствие със своята скромност и интелигентност. Абе, симпатяга и половина. В него нямаше и помен от прословутата нахаканост, присъща за тази възраст. Оказа се добър шофьор. Автомобилът се носеше уверено по софийските разбити улици, ловко лавирайки около безбройните дупки. Бях настанил предвидливо жена ми на предната седалка. Междувременно съвсем непринудено попитах Мони как върви работата с гаджетата. Той отговори нещо от сорта:

- Никак, жените само развалят компанията...

- Сакън! Недей така. Я виж, би ли се отказал от подобни прелести? – възпротивих се и придърпах полата на съпругата ми, откривайки дантелените жартиери и края на фините черни чорапи.

В купето бе сумрак, но отблясъците от уличните лампи и реклами свършиха необходимото, за да се откроят бедрата на жена ми на тъмния фон на седалката. Тя придърпа полата си, но не веднага и не достатъчно, а Монката започна да цели дупките по асфалта. Нищо повече не се случи тази вечер.

III

Изминаха няколко седмици. Прибрах след бачкане, както винаги скапан и свирепо гладен. Заварих жена ми в спалнята по хавлия, а децата да се лутат около хладилника в кухнята. Те бяха вече поотраснали и можеха да се оправят  сами. Като казвам поотраснали имам предвид  един кандидат-абитуриент и една по-малка тинейджърка. Та както казах, децата сновяха между хладилника и масата в опит за скалъпване на импровизирана вечеря. Бре, какво става тук. Отидох пак при моята съпруга. Тя си седеше все така по хавлия и гледаше в огледалото пред себе си.

-  Ама какво...

- Направих го! Сега можеш да бъдеш доволен. Ама и аз съм една глупачка... – прекъсна ме тя без да откъсва поглед от отражението, сякаш говореше на себе си.

- Какво си направила? Какво се е случило? – стреснах се аз.

- Това, което искаше. Изчуках се с Мони, както ти би се изразил. Господи, прости ми! – тихичко прошепна тя.

-  Опа-а-а! Имам си вече рога...

- Само не ми казвай, че онази теория, която ми разви за разнообразието във връзката е било само философска метафора или по-простичко казано – празни приказки за наивници? Сама съм си виновна, че ти повярвах. „Всичко ще направя за теб , само ако ме обичаш.” – заиронизира ме тя.

- Не съм казал такова нещо! – отсякох аз.

- Ето, така си и мислех... – отвърна тя, без да си дава зор да разбере какво точно не съм казвал.

- Обличай се и да тръгваме. Имаш петнадесет минути да си сложиш жартиерите и всичко останало към тях. – отсякох аз и се запътих да видя как се развиваха действията в кухнята.

-  Къде ще ходим? – чух зад себе си.

- Някъде където можем да говорим спокойно и където можем да се нахраним. – натъртих на последното през рамо.

IV

Червеното вино напомняше за себе си с рубинови отблясъци от чашите. Ресторанта не беше от най-скъпите, но бе тих и спокоен, точно какъвто ни трябваше. Бяхме на крайна маса в ъгъла, която ни осигуряваше уединение. Добре, че бе делник, защото в противен случай едва ли можеше да с настаним така удобно.

-  Разказвай сега и то по-подробно, ако може! – подканих я аз.

- Ако обещаеш да не правиш сцени. Бях се обадила на Мони миналата седмица, за да се уточним къде да се видим за да поговорим, както се бяхме разбрали. Той ми каза, че ще помисли и ще ми звънне допълнително. Намекнах му, че ще ми е по удобно за днес, защото съм почивка и няма да съм на работа. Мони ми смотолеви, че и той бил на работа, но щял да измисли нещо. За по-сигурно щял да ми потвърди в понеделник, имайки предвид вчера. Така и стана. Разбрахме се да отида у тях към два следобяд, защото щял да бъде сам.

-  А, така ли? Защо не ми каза снощи? – прекъснах я аз.

- Защото щеше да ми опяваш и даваш наставления, а аз нямах намерение да изпълнявам твоите фантазии. – опита се да ме укори тя.

- И как се облече, нали трябваше да бъдеш по-предизвикателна? – продължавах да любопитствам аз.

- Ще разбереш, имай търпение. С пола бях, ако това те интересува. – продължи тя – Седнахме в хола и аз го подхванах отдалече, за да не го стресна. Казах му, че Мария много се притеснява за него и ме е помолила да поговорим като приятели. Той бавно и трудно започна да се отпуска и да ми разкрива проблемите с приятелката си, но щом се опитах да засегна интимните им отношения, Мони моментално се заключи и отклони темата. Бях забелязала ,че непрекъснато зяпа в коленете ми, като не можех да си обясня дали гледката го смущава или стимулира. Нещо ме тласкаше към авантюра, може би твойте приказки за суйнга. Тогава се сетих, че ти непрекъснато ме караше да съм без бикини под чорапогащника и реших да експериментирам в тази насока.

- С какъв чорапогащник беше? – усещах вече възбудата си в отесняващия ми панталон.

- Цвят карамел и отворено дъно, за да си подхожда с бельото ми – онова дантеленото. Нали искаше са съм секси? Считам, че съм изпълнила твойте изисквания, по отношение за дрескода. Отидох до банята и си махнах бикините, оставайки само по чорапогащник под полата. Признавам – много е практично. Седнах на дивана и заех делова поза „крак-върху крак”. Мони пак облещи очи, фиксирайки краката ми. Продължих деликатно да го разпитвам, но той всячески отбягваше темата за секса. Тогава бавно смених позата, като му дадох възможност да надзърне под полата ми. Едновременно с това го попитах дали му харесвам. Той започна да се черви и ми отговори положително, сякаш бе ученик на изпит. Трябваше или да поема цялата инициативата, или да се проваля в мисията си.

- И ти реши да атакуваш? – устата ми пресъхваше и аз отпих от виното.

- Да! И то фронтално. Той събра кураж и заеквайки ме попита дали пак съм с чорапи. Вместо отговор разтворих крака и директно го попитах: „А това харесва ли ти?”. Мони се вцепени, трябваше да видиш обилната пот по лицето му. Казах му: „Хайде, ела! Искаш ли да ме докоснеш? Ние жените харесваме да ни милвате.” Той смънка нещо от сорта, че съм много хубава и се опита нескопосано да ми направи комплимент за интимната ми прическа. Попита дали ти няма да се сърдиш, ако разбереш и аз му отвърнах, че знаеш и нямаш нищо против. Опули се втрещен и си представих какво си помисли за нас като семейство...

- Но ти нямаш никаква интимна прическа, нали си епилирана изцяло? – недоумявах аз.

- Това имах предвид. Направи му силно впечатление. Надявах се вече да се е възбудил. – отвърна моята палавница.

- А ти успя ли да се възбудиш? Разказвай, де! – ставах все по-нетърпелив аз.

- Да, странното е, че се бях възбудила, предполагам от противоречивите реакции, които предизвиквах у него, вариращи от отчайваща свенливост, до очевидния интерес към интимните ми части. Трябваше да продължа. Станах  и свалих блузката си. Попитах го дали иска да си сваля и сутиена. Този път Мони ясно каза „Да!”. Свалих  и полата си. – тя ме погледна в очите и замлъкна.

- Продължавай! Погали ли сливката ти този хлапак? – настоявах аз.

- Да, след известно напътствие. Ти да не ревнуваш? – попита ме тя.

- Естествено, че не. Е-е, имам едно натрапчиво чувство на завист, породено от твоята инициативност, за разлика от случаите когато си с мен. Интересното е, че това ме и възбужда донякъде. – докоснах ръката и аз.

- Така ли? Възбужда те мисълта, че съм била с друг? А ако аз не мога да отговоря на желанията ти, поради сексуалната си пренаситеност, именно от този другия? Това предвиди ли в този твой експеримент? – ръката и отговори на моето докосване, обхващайки пръстите ми.

- Тогава ще започна да ревнувам, защото ще си помисля, че се влюбваш в него. Нали помниш какво ти казах – суйнгът е възможен само при непоклатима взаимна обич между партньорите. В противен случай става въпрос за изневяра. – май бях влязъл в собствения си капан.

- Не ставай смешен, няма да се влюбя в Мони. Просто се впуснах в една авантюра, за да угодя на фантазиите ти, а и да си призная – идеята ми хареса. Всяка жена тайно си мечтае да бъде сексуална учителка на симпатичен и неопитен младеж. Но той се оказа добър ученик и здраво ме разора, нещо което не очаквах. Неговият член  е доста голям и още щом успя да проникна в мен ме заклати с такава сила, че ми причини лека болка. Изпразни се обаче почти веднага вътре, без да ме предупреди. Добре че обилните му сокове ме доовлажниха и облекчиха болката, защото Мони изобщо не си направи труда да извади инструмента си от мен и директно ме подкара на втори курс. Щом осъзнах, че няма да има пауза между сеансите изригнах в първия си оргазъм и нещата излезнаха от контрол. Той продължи да ме клати яростно поне половин час и ме накара да свърша още няколко пъти, преди да ме изпълни повторно с горещия си клей. Разтекох се толкова обилно, че направих огромно петно да дивана. Ако Мони не го е изчистил Мария ще побеснее.

- Започвам да си мисля, че спиралата ти може и да не смогне да те предпази от това обилно осеменяване. Отиваш на гинеколог още утре! – притесних се аз.

- Ще отида за твое спокойствие, въпреки че един преглед никога не е излишен. – съгласи се тя.

- Защо не му поиска да си сложи презерватив? – не се примирявах аз.

- Защото когато се опитахме да го монтираме на Монката започна да му спада. И без това едвам накарах този свенливец да се отпусне и да си смъкне панталоните. А колко усилия ми костваше да постигна някаква ерекция, нали ти казвам - той се беше спекъл като гипс. Галех се с едната ръка, така че добре да вижда разтворената ми цепка, докато го масажирах с другата, като му говорех колко е голям и неустоим и какво точно очаквам от него. Поех го в устните си и го засмуках, докато не започна да потръпва при всяко движение на езика ми около главата му, знаеш много добре за какво говоря. Беше готов да експлодира. Не исках всичко да приключи с една свирка, защото и аз бях силно възбудена вече. Пристъпих към предпазните средства, необходими за следващото ниво. Тъкмо си мислех, че е готов и настъпи срив, предизвикан от притеснения му при слагането на презерватива. Отказах се от кондомите на този етап, като се надявах поне да успея да го окуража в проникването. И това не беше лесна задача. Оказа се, че Мони още не беше си пъхал пишката в женска вулва. Онази, неговата мацка де, е била още по-неопитна и от него. Представяш ли си, тя дори не му е позволила да се полюбува на пусито си. Пробвали са няколко пъти да се изчукат, но тя е била толкова дръпната, че щом се е стигнало до проникване, на Мони му е спадал и топката изцяло си е останала у него. Той се е затворил в себе си и от там-нататък - знаеш продължението на историята.  А Монката се оказа неразкрит талант, също като баща си, но в друга насока. Въобще и не подозирах, че после така ще ме подкара. – шокира ме тя.

- И ти си му първата! Сега я втасахме. Този ще налапа яко въдицата по теб и няма да има отърваване. – наистина влизах в собствения си капан аз.

- Не се притеснявай. Разбрали сме се, няма да има втори път и той го прие твърдо, като даде обещание. – усмихна се тя.

- Казваш, трудно ти го е вкарал, така ли? – ех, това пусто любопитство.

- Ако чаках на него нямаше още да е опитвал женски прелести. Едва ли не аз сама си го напъхах, докато се опитвах да го държа в постоянна ерекция чрез интензивни масажи и похотливи намеци. Бях се разчекнала на дивана срещу него и буквално го издърпах към мен за да се нанижа на крехката му мъжественост. Очаквах да има още несигурност и напътствия, но се бях излъгала. Щом усети, че е вътре в мен така се развихри, пръхтейки като диво животно, че горкото ми пуси още гори. 

- Да се надяваме, че ти е било хубаво с този млад к*р? – вулгарно се поинтересувах аз.

- Честно казано – да. Наистина е интересно е да опиташ нещо ново, без да се притесняваш, че можеш да нараниш някого. Надявам се, че не си ме подвел и наистина не ми са сърдиш? И знаеш ли, искаше ми се да си с мен. Ако Мони не беше толкова млад можеше да си направим тройка. Той така ме беше разработил, че можех да поема и твоя чеп. Какво мислиш? – стрелна ме дяволито с очи.

- Идеята е добра. Как го би предпочела - в една дупка или в двете?

- Мисля, че отзад ще ме боли, но защо пък не. Ако успеете да ме разпалите достатъчно? – похотливо отвърна тя.

- Не мислиш ли, че е по добре да изберем друг за тройка, защото можем да развратим този млад жребец още в самото начало на половата му кариера? Ако ти се обади и настоява да повторите сеанса, въпреки даденото от него обещание, можеш да му подхвърлиш тази тема за размисъл. Така може би да го откажем окончателно от последващи мераци. – нежно стиснах ръката на моята принцеса.

- Това е само една теория, скъпи. Аз наистина те обичам много и се гордея, че имам съпруг като теб! Хайде да вечеряме и да отидем някъде, където ще сме само двамата. Излъгах те, не съм пренаситена от секс. Искам още!

- Ами да се обадим на Мони да продължи делото. – подхвърлих аз.

- Я не се прави на много остроумен! Искам да се чукам с теб, глупако! – троснато ми отвърна тя.   

17-04-2015                                                                            Спиро Киров