Десет минути
Скочих в първото такси, което видяха очите ми. Отвътре ме заля топъл въздух с аромат на евтин парфюм. Димът от цигарата на шофьора се удряше в потъмнялата тапицерия на тавана и пълзеше на струйка към мен. Рокендрол по радиото, питащи очи в огледалото за посоката и колата нервно се понасе по софийските улици, сякаш с темпото на музиката.
Руси къдрици небрежно паднаха изпод черната барета, дамска ръка с широка златна халка въртеше опитно волана, а иначе нежен глас отправяше цветуща реч по адрес на другите водачи по пътя.
След като жената стрелна бърз поглед в огледалото и прецени, че и двете сме на една и съща възраст, хвърли фаса през прозореца, изкашля се като дългогодишен пушач и ме попита:
- И вие ли идвате от провинцията да гледате внуци? Днес возя само баби... Идват да гледат внуците, че не са на училище... Грип! Лоша работа! И аз съм баба, ама, на... не мога да помагам... Въртя по цял ден геврека... Мъжът ми, лека му пръст, си замина ей тъй... в съня си...И ме остави...
Димът на нова цигара започна да излиза на кръгчета и да пълни купето на таксито.
- Да знаеш един миг е животът, госпожа! Ей тъй, кат тез кръгчета - сега те има, а след миг изчезваш, разтваряш се и дим да те няма ...
- Млади бяхме, къща си построихме - тухла по тухла, после децата да изучим... Все времето не ни стигаше... Сега време имам... всеки ден е сякаш година...
- Таз сутрин го сънувах моичкия... Вика ми "Днес е твой ред да свариш кафето!" Е, станах, направих две кафета, пък си поплаках...
- Днес трафикът е ужасен, ама за десет минути стигнахме... Толкоз е той и животът - накрая се събира в десет минути... Ще прощаваш, ама аз тъй си говоря... Че болката ми по-малко ме души. Намерила съм му цаката - излиза с думите...
- Хайде! И много здраве на внуците! Ииии, госпожа, не си пилей времето!
Подадох десет лева за десет минути по софийските улици, благодарих на жената и не успях да и кажа, че не съм от бабите, дето идват в София внуци да гледат... Слязох от таксито и се загледах в изчезващата зад ъгъла жълта кола. Още мислех за балончетата цигарен дим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Zlatka Аndonova Всички права запазени
