16.12.2009 г., 1:18 ч.
Детски бисерчета
1 мин за четене
На морето сме. До нас баба кара внучето си да влезе във водата:
- Защо те е страх, нали ходиш на плуване?
- Да, ама там има стени и водата е оградена, а тук направо са прекалили!
Иринка няма още три годинки. Питат я знае ли как се казва еленчето на дядо Коледа, а тя отговаря:
- Знам, Мехмет.
Дали Снежанка през този сезон не се е преименувала на Перла?! Но не посмях да попитам, за да не се изложа. Изоставам с информацията.
Със Симона излизаме да се поразходим до парка. По някое време започва да ръми и ние тръгваме да се прибираме.
- Казаха, че ще ръми, хайде да побързаме. - на Симона не ù се прибира, но изведнъж заваля много силно, нямаше как, затичахме се.
- Нали са казали, че само ще ръми, а я ги виж какви ги вършат, направо ни развалиха разходката.
- А ние даваме ли парички на дядо Коледа, когато ни носи подаръци?
- Не. Защо питаш?
- В детската ще получаваме подаръци от него и аз си поръчах едни неща, а татко каза, че струват много скъпо.
- Ти на мен ще ми кажеш какви неща и аз ще предам на дядо ти... Коледа.
- Бабо, много те обичам, ти изпълняваш всичките ми желания през цялата година, а дядо Коледа само веднъж. Ти си по-готина от него! Можеш ли да ми купиш, ако имаш парички...
- Бабо, а дядо Коледа шпионин ли е?
- Защо?
- Е, нали гледал през прозорците кое дете слуша, кое - не.
© Светлана Лажова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря!
Поздрав и успешна седмица! -
Звъня от работата си:
- Поли, изпи ли си хапчето?
- Не!
- Защо?
- Останаха ми много малко,пестя си ги...
Ванеса, на това бисерче се смях с глас. Колко са сладки децата ни!!! Благодаря, че сподели!!! -
- Дай ми лъзглавницата! - дърпат се децата ми.
- Не се казва ЛЪЗглавница, а РАЗглавница - поправя го другото.
Звъня от работата си:
- Поли, изпи ли си хапчето?
- Не!
- Защо?
- Останаха ми много малко,пестя си ги...
Лято. Мъжът ми се връща от работа и взема сина ми на ръце. Той се намръщва и бръчка носле:
- Татеее, миришеш на потник! -
Кадир, двете със Симона ти благодарим!!! Вълшебник си ти!!!
-
Моята Симона обожава жаби и мисля, че е заради приказките. На морето имаше едно блато и с приятелката й Валя все се въртяха там. Побъркаха дядото да им хване една. Казах й:
- Хайде сега, ще я целунеш ли да се превърне в принц?! - а тя ме погледна така въпросително и побързах да й кажа, че тези жаби са обикновени, има специални вълшебни жаби, които...Тя все още вярва в приказки и в чудеса, затова й харесват жабите и не й се струват гнусни. Хванахме им попова лъжичка в кофичка. Те посипаха вътре пясък, за да се чувства добре, обаче тя спря да се движи.
- Ах, починала е, трябва да я погребем.
Затрупаха я в пясъка и след малко решиха, че трябва на по-хубаво място да я преместят. Ровиха в пясъка, ровиха и като не я намериха:
- Сигурно вече е отлетяла на небето милата.
Слушах ги, радвах им се и им завиждах, че все още живеят във вълшебство!!!
Юле, децата са нашето чудо!!! -
Много сладурски разговори, Светле!
Децата ни учат, да бъдем родители! -
Най-хубаво ми е било, когато вярвах в добрия стар дядо Мраз.
И аз по-късно разбрах, че...
Преди две години и аз бях дядо Коледа, нещо да кажеш?! Купих си костюм и...ми отиваше! Даже съседите много ми се радваха. А малката така странно ме гледаше, милата, но не бях разкрита за щастие.
Тъжно ще е, аз да заприличам на него, при теб няма страшно...той даже е симпатичен дядка! Марко, рано ти е, рано!!! Вярвай ми, вярвай в чудеса, по точно, не на мен!!! -
Чудесно,Светле!В детските бисерчета има много истина.Но защо така, историйте с Дядо Коледа ( Дядо Мраз) малко ме натъжават .Ще попиташ защо.
Сещам за четири момента в моя живот свързани с "Добрият Старец".
Първи момент - най-сладкия - Вярвах в Дядо Коледа .
Втори момент - вече не вярвах в Дядо Коледа.
Трети момент - най-прекрасният - Аз бях Дядо Коледа.
Четвърти момент - Наближава време, когато ще изглеждам като Дядо коледа.Тъжно, но...
Важното е да ни е готино! Поздрави, Светланке!
-
Симона е на три годинки и аз я уча да се държи като дама.
- Престани да си бъркаш в носа, вече ме нервиш, нали не е прилично. Какво търсиш там?
- Злато.
- Браво, добре, че не каза...Абе, ще се научиш ти.
Милена, Виктор все пак е мъж и може да си позволи да е малко по-така, но ние сме дами.
Така е Ирина – ех!!!
Петинко, питам сина ти знае ли, че си нашата романтична душичка или пред него се правиш на строга.
- Много добре знам, тя си е такава!
- Добричка?!
- Много!!!
Нагушках го едно хубаво, дано не се е оплакал.
Петя, малко объркващо, ама решение!!!
Майсторлък си е Грег, с децата пиеш направо от извора!!!
Лунна Светлина и бисерчета, колко хубаво звучи само!!!
Весислава, Симона често ми казва:
- Баба е когато е млада баба, а бабичка, когато е стара. Ти си млада.
Когато я запознавам с млади приятелки, които са на по трийсет години, ме пита:
- Те като са ти приятелки, баби ли са?
Та малко я пообърках за точната представа за баба, ама ето че някак се справяме.
Нина, щом ми пращаш усмивки е добре!!!
Винаги, Странник, стига да им обърнем малко повече внимание и...бисерите валят!!!
Рия, зная аз, зная!!!
Таня, сега ми прави клипчета, та като сме разделени да ги гледам, за да не ми липсва. Тази вечер ми е направила едно и ми се обади да ми каже, че е много дълго. Предното беше:
- Много те обичам, бабо, от земята до облаците и не искам да се разделяме с теб ми е ...толкова...
И това няколко пъти се повтаря. Иде ми да я изям!!! Утре ме чака ново обяснение в любов, какво ли е измислила хитрушата ми?!
Геновева, Филип е...прав!!! Колко са хитри и как шикалкавят. Днес играхме със Симона в снега. Тя ми показа как се прави снежен ангел. Ляга в снега, разперва ръце, сякаш лети и като стана наистина в снега имаше криле на ангелче. Като се прибрахме направих чай за нея и за мен от различни кутийки.
- Опитай и си вземи, който повече ти харесва, другият е за мен.
Тя отпи от двата:
- Съжалявам, бабо, ама и двата ми харесаха. По-хубав чай от твоя никога не съм пила!
И аз останах без чай, но с комплимент. Най-обикновен чай, а как ги измисля само!!!
-
Наскоро - диалог с Филип, който е на пет години:
- Филипе, не "кашляй" нарочно, пий си чая като хората!
- Ама не мога като хората! Аз съм дете!
- Е, децата не са ли хора?
- Разбира се, че не; децата са си деца, хората са си хора...
-
хаха това предпоследното е много сладко.
-
Не мога да пропусна да те аплодирам. Много си пестелива и точна с думите. Браво, Светулчо! Снайперист! Така те харесвам. И иначе, ама така повече.
-
-
Да ти е жива и здрава Симонка, а и ти с нея, та да ни радваш все така! Само едно не мога да приема - каква "баба" си ти. Много млади хора могат да ти завидят и на вида, и на духа.
-
Кака, това за морето наистина кърти мазилката. Едвам ме удържаха да не рипам от смях. Браво за находките. Абе то класиците знаят и къде да застанат и к,во да чуят. И това си е майсторлък.
-
Светле, усмихна ме!
Играем с 4-ри годишния ми братовдед и той залоства вратата, а аз оставам от другата страна.Опитвам се да вляза при него в стаята, а той сърдито ми казва:
-Ти влез навън... -
Тия твои бисерчета направо нямат цена!
Обожавам ги! -
Ех, Лажова
-
Светле, нали не възразяваш да споделя един съвсем пресен...
Виктор /4г 6м/ посочва моят нос и ме пита:
-Какво е това?
Той, разбира се знае какво е, но това е игричка за разсънване.Бутвам го по нослето и го питам:
- А това какво е?
- Не бее, това! - и пипа отново носа ми.
- Това е нос, а това? - и пипвам отново носа му.
- Това е месле.
- Не, казва се НОСЛЕ, хайде повтори го!
Той мълчи малко и после казва:
- Да, със сополи! /извинете за израза/ -
Така съм се смяла, че са прекалили на морето с толкова пък много вода. Наистина са находки, Силве!
Нели, в неделя като ми зададе този въпрос Симона, щях да се задавя от смях. Как ги измислят и какво ли им е в главиците?!
Доре, добре, че ми разясни, та те разбрах! Да, имам! Имам и разрешително за носене на подаръци по Коледа даже!!!
Герда, много са ценни и сладки!!! -
много ценни! -
а бе, Лажова, ти имаш ли разрешително за използване на СРС? м?
-
Бабо, а дядо Коледа шпионин ли е?
- Защо?
- Е, нали гледал през прозорците, кое дете слуша, кое - не.
Светле
!!!!! -
Не просто бисерчета- НАХОДКИ!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
тюх!
пък те се смеят с глас....хм!