Dec 16, 2009, 1:18 AM

Детски бисерчета

  Prose » Humorous
1.8K 0 25
1 min reading

На морето сме. До нас баба кара внучето си да влезе във водата:
- Защо те е страх, нали ходиш на плуване?
- Да, ама там има стени и водата е оградена, а тук направо са прекалили!


Иринка няма още три годинки. Питат я знае ли как се казва еленчето на дядо Коледа, а тя отговаря:

-          Знам, Мехмет.

Дали Снежанка през този сезон не се е преименувала на Перла?! Но не посмях да попитам, за  да не се изложа. Изоставам с информацията.


Със Симона излизаме да се поразходим до парка. По някое време започва да ръми и ние тръгваме да се прибираме.
- Казаха, че ще ръми, хайде да побързаме. - на Симона не ù се прибира, но изведнъж заваля много силно, нямаше как, затичахме се.
- Нали са казали, че само ще ръми, а я ги виж какви ги вършат, направо ни развалиха разходката.


- А ние даваме ли парички на дядо Коледа, когато ни носи подаръци?
- Не. Защо питаш?
- В детската ще получаваме подаръци от него и аз си поръчах едни неща, а татко каза, че струват много скъпо.
- Ти на мен ще ми кажеш какви неща и аз ще предам на дядо ти... Коледа.
- Бабо, много те обичам, ти изпълняваш всичките ми желания през цялата година, а дядо Коледа само веднъж. Ти си по-готина от него! Можеш ли да ми купиш, ако имаш парички...

 

 

- Бабо, а дядо Коледа шпионин ли е?
- Защо?
- Е, нали гледал през прозорците кое дете слуша, кое - не.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана Лажова All rights reserved.

Comments

Comments

  • аз я водя да чете и да се радва....тя развява моята скрудж-склонност...

    тюх!

    пък те се смеят с глас....хм!
  • Благодаря! Поздрав и успешна седмица!
  • Звъня от работата си:
    - Поли, изпи ли си хапчето?
    - Не!
    - Защо?
    - Останаха ми много малко,пестя си ги...
    Ванеса, на това бисерче се смях с глас. Колко са сладки децата ни!!! Благодаря, че сподели!!!
  • - Дай ми лъзглавницата! - дърпат се децата ми.
    - Не се казва ЛЪЗглавница, а РАЗглавница - поправя го другото.

    Звъня от работата си:
    - Поли, изпи ли си хапчето?
    - Не!
    - Защо?
    - Останаха ми много малко,пестя си ги...

    Лято. Мъжът ми се връща от работа и взема сина ми на ръце. Той се намръщва и бръчка носле:
    - Татеее, миришеш на потник!
  • Кадир, двете със Симона ти благодарим!!! Вълшебник си ти!!!

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...