или  Детски спомени за едни празнични манифестации

                         Закъснелия пролетен дъждец ръмеше навън. Мама тревожно гледаше през прозореца. Как утре е  празник, а вали, ами прическата, ами новите рокля и обувки.

- Хайде лягайте да спите - смееше се мама и ни пощипваше по бузките - Че утре празник е, Първи май.

Налягахме с брата в леглата си замечтани за утрешния празник.

Утрото ни посрещна слънчево и свежо. С шумотевица закусвахме филийки  с яйца и сирене на фурна, изсърбахме по чаша прясно мляко и преобличането ни започна.. Черно понталонче, бели ризки, якенца и заръки

- Да мирувате и да не се изцапате, че други нови дрехи за празника нямате.

А ние седяхме като заковани на стола и разгръщахме книжка с картинки.

Пръв дойде татко, висок, снажен, с костюм, риза и вратовръзка, и приседна при нас.

Не след дълго се появи и мама. Красавица.Елегантна прическа,манистен гердан и обеци. Вишнево червена рокля до коляното, два пръстена с камък, които слагаше само на празници, чанта-плик в ръка и на обувки с висок ток. Лъчезарната й усмивка грееше из хола.

- Готови ли сме - весело попита тя - Деца, приготвила съм ви букетчета с рози и чимшир. Да вървим.

Мама беше работничка в ДИПа и отиде при колектива си. Татко ме покачи на раменете си, брат ми пред нас.

Загледах се. На украсена с цветя трибуна наредени чичковци и лелички в нови костюми и тоалети, усмихнато поздравяваха с ръка  насъбралото се множество. Чичко пред микрофона на  трибуната, каза няколко думи завършвайки

'' Честит Първи май, Ден на труда, скъпи съграждани ''

Бурни ръкопляскания, засвири духовата музика. Манифестацията започна. Тържествено носените Национално  знаме, знамето на града, червено и синьо знаме се строиха пред трибуната. От раменете на татко виждах всичко като на длан.

Жива картина. Два чифта едри рогати волове впрегнати в рало, мустакати чичковци ги водеха, на ралото други, имитираха оран.След тях други в национална носия и калпаци, и дървени ведра ''сееха'' жито. След тях редица от жени забрадени с бели кърпи пристъпваха стъпка по стъпка, следваха ги двама чичковци в бели ризи и каскети с дървени пергели на рамо оглеждаха насам-натам.Зад тях отново жени с бели забрадки и лъскави сърпове, навеждаха се, изправяха се, все едно е жътва. С ритмите на народна музика се обърнах настрани, оркестърът свиреше ръченица, жени и мъже в народни носии играеха, последва хоро пред трибуната. Зрителите ги аплодираха бурно. Следваха два оседлани коня окичени с цветя, напети мъже ги държаха за юздите, а жени в дълги бели рокли пристъпяха до тях.

Отново гръмна духовата музика. Последваха ги работническите колективи на предприятията с огромни табла, плакати и знамена, и всички  празнично облечени, модерни прически и усмихната. Предвождаха ги лелки и чичковци с червени ленти преметнати през рамо с надписи '' Ударник '', ''Най-добър в професията ''. Чуваха се възгласи '' Да живее Първи май ''. '' Да живей, живей труда '',... '' Урааа''.

Зрителите също бяха изпаднали в еуфория, скандираха, ръкопляскаха бурно.

Писна фанфарната музика на Гимназията. Огромния тъпан и чинелите умело направляваха маршовият такт. Знамената на училищата водеха блоковете ученици. Деца със сини и червени връзки, с цветенца в ръка радостно ги размахваха.

След тях какички и батковци щастливо усмихнати пристъпяха в такта  на музиката.

По традиция предприятието на мама правеха тържествен обяд след манифестацията.

Насядахме около масите, кратко приветствие към наградените и колектива, и веселбата започна. Разнасяха по масите чинии с кюфтета, салати, лимонада, бира. Самодейци от ДИПа изнесоха концерт на естрадата, после музикантите засвириха хора, ръченици. Хората , не че подивяха, но им беше празнично и скачаха, играеха, подсвирваха с уста.

Феерия от звуци и цветове от тоалетите на лелките...

               Подранилият есенен дъжд потропваше по тенекията на терасата. Мама отново тревожно поглеждаше през прозореца.

- Дано спре, утре е 9ти Септември, как с чадъри ще манифестираме, ще ни развали прическите и изцапа новите ни есенни костюми

Нищо не разбирах от тези им тревоги.

На сутринта слънцето весело грееше, сякаш ни успокояваше '' Няма страшно, аз съм с вас на празника ''.

Отново празнично облечени зачакахме мама. Тя се появи. Нова прическа, бледо кафяв костюм, ослепително бяла риза, любимото й синджирче с вяра, надежда и любов, часовник и златни гривнички, и пръстените, червило и сенки на очите.

Мама, чаровната ни мама.

Вече бях покатерен на раменете на татко. Лелки и чичковци на трибуната с ордени и медали. Военните  униформи блестяха на слънцето. Свирейки военната духова музика застана встрани от трибуната.

Отново кратко слово, химна на Републиката. Зрителите стояха горди и немърдащи.

Ясните удари на барабанчиците. Полковото знаме, два национални трибагреника носени от стройни военнослужащи. Маршовата им стъпка отекваше по смълчания площад.

След тях три блока войници предвождани от командирите си. Последваха ги бронетранспортьори със знамена и от куполите им командирите отдаваха чест. След тях камиони теглещи оръдия- гаубици, картечни установки, екипажите им с каски и уверени стискаха автомати. Всичко лъщеше на есенното слънце.

Зрителите гледаха със захлас и страхопочитание частта от военната ни мощ.

Последваха ги отново трудовите колективи, училищата, но вече със сменени знаменосци и плакати. Възгласите '' Да живее 9 септември '', '' Вечна слава '' ,'' Вечна дружба '' огласяха площада.

Семейното тържество в къщи беше върхът. Отново не ни правеха забележки как ядем или пием, защо сме се изцапали или не мирувме на масата.

                  А преди наколко дни вяло въобщиха по емисиите, че е  6ти Септември. Мастити лелки и чичковци говореха, и се опитваха повече да ни внушат, че е нямало други празници преди, че Русия е имала отново несъгласие за този акт, защото България ставала много силна и голяма държава.

                   Вече позастарелите ни родители единодушно отбелязаха

'' 6ти Септември, ден като ден, обикновен ден като всички останали, без знамена, без манифестации за хората...''

                   Менят се времената, бих добавил, а с тях и празниците , и хората.

                   А днес е  9ти Септември...